Нидал Алгафари нападна Кирил Петков: Малко човече с комплекс
ПР специалистът Нидал Алгафари атакува доста настървено Кирил Петков и го назова " малко дребосъче " по отношение на Слави Трифонов.
Атаката на Алгафари е и косвено против президента Радев, който го назначи за стопански министър в първото служебно държавно управление.
Припомняме, че Алгафари беше в щаба на съперника на Радев Атанас Герджиков.
Ето какво написа той:
" Приятели,
спомних си някаква, поредна имитация издънка, на " най-хубавият министър " на Радев, индивидът докарал страната ни докрай на невиждана икономическа, Петков. Репликата е по отношение на Слави Трифонов, че е някакъв артист. Изгледах за следващ път, концерта на този някакъв артист, пред някакви си там десетки хиляди, които плачеха и пееха с него и се замислих, " най-пишман " министър-председателят на Република България дали има визия кой и какво е Слави Трифонов, по отношение на него? За това ще си разреша да споделя песента на Слави - " Жива рана "!Същият този " Просто Киро " с неговата впечатляващо никаква биография да се упражнява на няколко пъти с обидни квалификации ориентирани към Бойко Борисов, който беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет на София - определен с впечатляващ резултат, министър-председател, най-дълго управлявал Република България след промяната на властта през 10.11. и " Просто Киро " и водач на най-голямата и мощна партия в страната. Харвардската издънка злослови и по адрес на оня, който го конфигурира във властта, който, добър или неприятен, е определен с толкоз гласове, колкото нито Кире нито Ленка могат да преброят.
Какво ще рече това?
Комплекс на малко дребосъче. Напомня ми героя на Елин Пелин Душко Добродушков и Акакий Акакиевич* на великия Гогол. "
Акакий Акакиевич е основен воин в " Шинел " на Гогол. Акакий е малък служител в „ един департмент “. Основното деяние се развива към това, по какъв начин Акакий събира пари за нов шинел, за сметка на доста други ограничения, по какъв начин му го взимат принудително и по какъв начин по-късно той умира. В тази повест предметите се трансформират в цел в живота на хората. Наглед посредствена и неангажираща творбата е надалеч по-всеобхватна. Тя е отдадена на това, каква е ролята на второстепенните герои в обществената обстановка в Русия. Акакий е въплъщение на дребния човек, подритван и подценяван от всички останали. Фразата „ Оставете ме намира, за какво ми се присмивате? “ е задоволителна да разсъни трогване и в най-сдържаните читатели. Шинелът, по този начин дълго мечтан, след това реализиран, и за съвсем негативно време – изгубен от героя, се трансформира във фикс концепция за Акакий. Дори и след гибелта си той продължава да бъде движен от копнежа си по неговото владеене. Крадейки непознатите, той се мъчи да възвърне своя, само че порочната заобленост на сцената основава илюзията за това изгубено, чиято възвръщаемост не би могла да бъде реализирана посредством реализиране на персонална драма у нечия друга орис. Макар Гогол да не е посочил това гласно, той приказва точно за безмълвния блян на дребния човек. Как персоналната драма, колкото и дребна да е тя в очите на другите, се трансформира в епицентър на едно битие, което в един миг се обезсмисля заради неналичието на чисто материална аргументираност. Част от съвременниците и критиците характеризират „ Шинел “ като посредствена творба, а други изрично я дефинират като един от шедьоврите в жанра на късата повест. Дълбоко сред нейните редове се чете житейска истина, използвана за всяка една реалност и за всеки един дребен човек, без значение на коя страна е гражданин той.
Атаката на Алгафари е и косвено против президента Радев, който го назначи за стопански министър в първото служебно държавно управление.
Припомняме, че Алгафари беше в щаба на съперника на Радев Атанас Герджиков.
Ето какво написа той:
" Приятели,
спомних си някаква, поредна имитация издънка, на " най-хубавият министър " на Радев, индивидът докарал страната ни докрай на невиждана икономическа, Петков. Репликата е по отношение на Слави Трифонов, че е някакъв артист. Изгледах за следващ път, концерта на този някакъв артист, пред някакви си там десетки хиляди, които плачеха и пееха с него и се замислих, " най-пишман " министър-председателят на Република България дали има визия кой и какво е Слави Трифонов, по отношение на него? За това ще си разреша да споделя песента на Слави - " Жива рана "!Същият този " Просто Киро " с неговата впечатляващо никаква биография да се упражнява на няколко пъти с обидни квалификации ориентирани към Бойко Борисов, който беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет на София - определен с впечатляващ резултат, министър-председател, най-дълго управлявал Република България след промяната на властта през 10.11. и " Просто Киро " и водач на най-голямата и мощна партия в страната. Харвардската издънка злослови и по адрес на оня, който го конфигурира във властта, който, добър или неприятен, е определен с толкоз гласове, колкото нито Кире нито Ленка могат да преброят.
Какво ще рече това?
Комплекс на малко дребосъче. Напомня ми героя на Елин Пелин Душко Добродушков и Акакий Акакиевич* на великия Гогол. "
Акакий Акакиевич е основен воин в " Шинел " на Гогол. Акакий е малък служител в „ един департмент “. Основното деяние се развива към това, по какъв начин Акакий събира пари за нов шинел, за сметка на доста други ограничения, по какъв начин му го взимат принудително и по какъв начин по-късно той умира. В тази повест предметите се трансформират в цел в живота на хората. Наглед посредствена и неангажираща творбата е надалеч по-всеобхватна. Тя е отдадена на това, каква е ролята на второстепенните герои в обществената обстановка в Русия. Акакий е въплъщение на дребния човек, подритван и подценяван от всички останали. Фразата „ Оставете ме намира, за какво ми се присмивате? “ е задоволителна да разсъни трогване и в най-сдържаните читатели. Шинелът, по този начин дълго мечтан, след това реализиран, и за съвсем негативно време – изгубен от героя, се трансформира във фикс концепция за Акакий. Дори и след гибелта си той продължава да бъде движен от копнежа си по неговото владеене. Крадейки непознатите, той се мъчи да възвърне своя, само че порочната заобленост на сцената основава илюзията за това изгубено, чиято възвръщаемост не би могла да бъде реализирана посредством реализиране на персонална драма у нечия друга орис. Макар Гогол да не е посочил това гласно, той приказва точно за безмълвния блян на дребния човек. Как персоналната драма, колкото и дребна да е тя в очите на другите, се трансформира в епицентър на едно битие, което в един миг се обезсмисля заради неналичието на чисто материална аргументираност. Част от съвременниците и критиците характеризират „ Шинел “ като посредствена творба, а други изрично я дефинират като един от шедьоврите в жанра на късата повест. Дълбоко сред нейните редове се чете житейска истина, използвана за всяка една реалност и за всеки един дребен човек, без значение на коя страна е гражданин той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




