Диана Дамянова: Държавната собственост ежедневно, ежеминутно и ежесекундно поражда корупция
PR специалистът Диана Дамянова в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Събитията ще изместят загатна от транспортната стачка и рецесията със заплатите в столичния наземен превоз, само че софиянци ще не помнят ли
Вижте, софиянци, с помощта на това, че някак си българските профсъюзи потеглиха още през цялото време по два пътя, изключително единият беше да бъде построен единствено като договарящи, по-скоро не като стачкуващи, и от друга стана фактът, че в годините по този начин се постави, че българското профсъюзно придвижване не излезе от държавния бранш, всичко това докара до това, ние да не сме склонни да поносим и да нямаме висока толерантност към стачките, които са едно безусловно обективно битие, част от демократичната народна власт, част от актуалната народна власт. Но в дадения случай съответния, стачката не беше тъкмо стачка, беше нещо, което по какъв начин да кажа, повече наподобява на нерегламентирано. И това по някакъв метод изнерви софиянци още повече. От там нататък безпомощността на управляващите от общинската до държавната си даде думата и 6 дни походихме пешком.
Кметът и съветниците, партиите зад кмета и ръководещите взаимно се упрекват в несръчност и схемаджийство. И в този момент, до каква степен е политическата действителност и от кое място стартират пиар ходовете?
То е доста ясно и дори не виждам какво има да се разсъждава по този въпрос. Когато в този момент, последният път, Борисов завоюва изборите, демократичната общественост, наричаща себе си " положителните сили, повтори може би към няколко милиона пъти в границите на две седмици, че негова работа е да си сътвори болшинство. Той си сътвори болшинство. Дали това болшинство ни харесва или не е напълно различен въпрос. По същия метод стои въпросът с кмета. Кметът не си основава болшинство, тъй като не се пробва да пуска мостове. Политическата некомпетентност на държанието " аз съм прав, честен коректив и с вас не желая да имам нищо общо “, води до това, че всички страдат. В този смисъл казуса е основно политически, дори бих споделила по-скоро на недоумение на политическата мощ, която стои за кметът. Затова, че би трябвало да се търсят някакви механизми, с цел да може този град да бъде ръководен, тъй като този град е 1/3 от България, в действителност в рецесия е към 1/3 от България. От там нататък идват пиар ходовете, които са вторични, само че са извънредно глупави. Не можеш да кажеш в продължение на месец и половина: " Аз няма да договарям с теб, тъй като няма к`во да ти дам “, тъй като това е безусловно противоречащо на логиката на съществуването на демокрацията. Не можеш всички представители на " положителните сили “ да се изпружат по тв приемниците и да изясняват по какъв начин това били синдикати в кавички, тъй като тези хора, които членуват и симпатизират на синдикатите, стартират да ненавиждат тези, които ги слагат в кавички. И в този смисъл, от пиар позиция, не се прави нищо за потушаване на рецесията. Сега, въпреки това решението на Борисов, който той постоянно това е правил, той от 2009 година това прави, той като види хора на улицата, като че ли не може да се оправи по различен метод, с изключение на да почне да раздава пари, решението на Борисов да даде, откакто един път финансовият министър беше отказал да даде тези пари, е доста противоречиво и от икономическа, и от политическа, и най-много от обществена позиция, тъй като в този момент доста други хора ще изискат Борисов да им даде.
Кой какви заключения би трябвало да си направи от транспортния митинг?
Трябва да се създадат заключения с транспортните служащи, както и всеки, който се кани в България да реализира митинг, че би трябвало да е по закона. Този митинг не беше по Закона за стачните спорове, който апропо в България един много добър закон, построен още преди 30 години, и доста постоянен. Тогава го правихме благодарение на всички западни профсъюзи, целият техен опит беше вкаран в това. Но нормално невъзможното да се включиш в границите на закона е за това, че нямаш нужното болшинство от служащи, които поддържат стачката. А когато нямаш такова болшинство, окупацията на входовете е нещо, което хората ненавиждат. Всички го ненавиждаме и го намираме за недопустимо. Така че там би трябвало да се постави един огромен урок. Оттам нататък урокът на ръководещите, в съответния случай на тези от общината е, че би трябвало да се договаря, би трябвало да се договаря и би трябвало да се договаря. И знаете ли, постоянно в стачката това е пазарлък. Едните слагат високи условия, другите слагат ниски благоприятни условия, и се срещат някъде по средата, по този начин щото да бъдат задоволени и ползите на работещите. Защото трудовите хора имат право на отбрана и е безумно да твърдим, че трудовите хора са политически стимулирани в случай, че те в действителност в дадения миг се борят за личните си заплати. Друг е въпросът, че настояванията им бяха, по този начин да се каже, малко над упованията, които обективно имаме. Но те бяха такива, тъй като никой не договаря с тях. Ако беше преговаряно с тях, евентуално тези претенции щяха да бъдат свалени на половина. И най-после страната би трябвало да си знае мястото. Значи, когато стачкуват против страната в държавния бранш, приходи страната да се оправя. Когато се стачкува на друго равнище, би трябвало да се оправя локалният шеф. Ние не разбрахме кой е работодателят тук – кметът, Общинският съвет, шефовете на тези предприятия. Но общото умозаключение от всичко това е, че би трябвало да се направи промяна. Тази промяна би трябвало да бъде направена от мощен човек, какъвто беше преди време, който посмя да приватизира голяма част от стопанската система на България. Градският превоз на София, евентуално и на другите огромни градове, би трябвало да мине през някаква промяна, евентуално отивайки към частния бранш. Не че там, където има частен бранш, е по-добре в дадения миг, само че във всички случаи там най-малко има ясна визия кои са работодателите, от кого се желаят пари, по какъв начин са заслужени тези пари, вършат се сметки и по този начин.
Как да си разбираем, че доста от основните играчи, които би трябвало да излязат пред камерите и пред хората да изясняват, се оказаха безусловно анонимни? Не знаем кой е ръководителят на Общинския съвет на София, не чухме и не видяхме ръководителите на сдруженията на градският превоз. В последна сметка, ние не чухме и министъра на превоза, в случай че би трябвало да сме точни. На какво се дължи това?
Държавната благосъстоятелност всекидневно, ежеминутно и ежесекундно поражда корупция, поражда прахосване, поражда неефективно ръководство. И в един миг, в който в реалност на по този начин наречения трудов човек вътре му писне и стартира да си пази правата, той се изправя пред един мастодонт, който в действителност не е явен кой е. Но отново споделям, че драматургията на демокрацията, демократичната драматургия изиска взаимно почитание – трудовите хора да почитат работодателя си, който и да е той. Ние в действителност не разбрахме кой е той. Вероятно официално това е шефът на предприятието, само че той пък работи на бюджет, тъй че когато работи на бюджет, евентуално това е Общината и по този начин нататък. Но неналичието на почитание от двете страни, най-много от страна на управата на София, която слага синдикатите в кавички, е това, който изнервяше работните и ще ги изнервя от тук нататък още повече.
Засили се внушението, че Борисов спри в дъното на митинга и се е уплашили, когато настроенията се насочват против него. Откъде и въз основа на какво стъпиха тези сношения, с изключение на несъмнено, черен политически пиар?
Това беше опорката, която демократичните сили сътвориха и почнаха да я повтарят задоволително дълго, тази много смешна фраза: " Той самичък си сътвори проблем и самичък го реши “. Първо тази режисура не прави работа на демократичните сили, тъй като в случай че той има силата да основава проблеми и да ги взема решение, то той е мощният, а те са просто наблюдаващи. Но истината е, че политически когато имаш някакво събитие, което би трябвало да разгледаш и да видиш кой е в основата му, би трябвало да видиш кой има интерес. Единственият човек, който няма интерес от хората на улицата, в действителност двамата индивида, които нямат интерес от хората на улицата, са Борисов и Желязков. Те желаят спокойно, безшумно да си карат мандата и по този начин нареченото " държавно управление на малцинството “, опряно на, да продължава да работи напред безконфликтно. В този смисъл да ме убедите, че Борисов е извадил хората на улицата и оставил 2,5 милиона хора в България, в София без превоз, с цел да реализира какво, тъй като то, когато някой прави нещо, би трябвало да има и някаква причина да го направи…
За възмездие приказват съперниците, съперниците на Борисов.
Борисов даде съображение с изречението, че " софиянци би трябвало да си платят за смяната “, което беше едно непремерено изречение, само че вижте, в политиката подобен вид отмъщения би трябвало да не ти навреждат на самия тебе. Това, което се случи в София, наврежда доста повече, в случай че може да се каже, ситуацията, на която разчитате. Защото тези хора, наречени Борисов, Желязков, Пеевски и така нататък, сега се пробват да ни убедят, че са постигнали някакво усмиряване в страната, че са постигнали някаква основа, с цел да може България да се развива по-напред, да отиде в еврозоната и да извърши там някакви героични неща. Това, което се случи в София през няколко дни, не оказва помощ за това усмиряване, и в този смисъл Борисов би трябвало да има доста, доста, доста стеснен човек, с цел да се аргументи това самичък на себе си. И по тази причина аз нямам доверие той да го е направил. И също така, вижте, когато слагате синдикатите в кавички, вие в действителност не знаете, че тези хора съществуват, синдикатите, с цел да могат да показват ползите на трудовите хора. Трудовите хора могат да си показват ползите единствено в огромни групи. За това светът, демокрацията е основала синдикатите, с цел да могат хората на труда да могат да намират изражения на своите претенции и да ги слагат по някакъв по-ултимативен метод. Да наричаш това политическо, просто, по какъв начин да кажа, то не е политически издържано, историческо издържано не е. Но когато са заврени до стената, " положителните сили “ в България постоянно избират две опорки, които да звучат относително, по какъв начин да кажа, да палят техния – те приказват единствено на личния си електорати, и в този смисъл електоратът им става все по-малък и по-малък, и те него елементарно го убеждават. За останалите хора нямаш по какъв начин да ме убедиш в мен, че Борисов е направил стачката в случай е, че Борисов желае тъкмо противоположното – желае всички да се усмихват и той да наподобява доблестен.
Г-жо Дамянова, съгласно националната мъдрост, " когато се обърне колата, пътища доста “. Колко са пътищата пред столичния кмет за решение на проблемите на София, тъй като по какъв начин ще стане, откакто с цел да построи мостове към Общинския съвет, значи да прави безпринципни покупко-продажби?
Вижте, той е прав в това, че в продължение на доста години Общинският съвет на София в огромна степен правеше покупко-продажби между тях таман единствено в своя лична изгода, да не е толкоз в интерес на партиите, които го... Така в резюме раздаваха си благоприятни условия, разнообразни бизнес благоприятни условия на членове на Общинския съвет, против което те даваха своята поддръжка за кмета, даже когато са от други партии. И аз изцяло го разбирам и изцяло го поддържам в това, че той не трябва да прави това. Но когато се намираш в обстановка и зад тебе да е стена, от която нататък няма да имаш връщане, тъй като той де факто не е в положение да извършва кметските си отговорности без да реализира някакъв консенсус, той би трябвало да направи това, което се прави в огромната политика – да сътвори четири целта, тези четири целта да бъдат признати от някаква огромна група, която да застане зад него, въз основата на това да бъде признат един бюджет, който да може да се извършва, и София да има кмет, тъй като другото значи, че той отхвърля да бъде кмет, само че продължава да стои на работното си място, което не е окей.
И освен това състояние, какви са вероятностите за избори в София, и те какви би трябвало да бъдат – частични за кмет или въобще частични мастни и за съветници, защото съветниците се опълчват се, не желаят?
Да, само че в случай че кметът подаде оставка, мандатът на съветниците не изтича. И в този смисъл, даже да одобряват хипотетично, че Терзиев завоюва със 100%, той още веднъж ще бъде изправен пред същите съветници. Това е един от въпросите, по които също може да бъде реализиран консенсус. Политическите сили сядат, споделят: София е зациклила, не може да се работи тогава. Така подават всички по едно и също време оставка и отиват по едно и също време на избори. Защото оставката, както споделя Борисов, на Терзиев самичък по себе си не взема решение въпроса – по-късно ще бъде определен някакъв нов кмет, който ще би трябвало да работи със същото болшинство. И в случай че той е от, както Борисов си мечтае, от средите на ГЕРБ, окей, само че в случай че е от средите на демократичната общественост, още веднъж е същото. Така че сложна е обстановката, само че няма, както се споделя, в историята на човечеството големи къси са правени по пътя на договарянията. Най-фаталното е да не преговаряш – това прави Терзиев.
Защо се сгъстяват облаците над " Продължаваме промяната “? До оня ден с проблеми беше, от тези дни палмата на шампионата за понесени политически ядове понесе Никола Минчев. Изобщо, безхаберието заразно ли е?
Не, изключително съответно в тази ситуация с Никола Минчев считам, че това нито е израз на безхаберие, още по-малко на корупция. Истината е, че тези хора, така наречен " Промяна “, в случай че се спомняте пред няколко месеца, може би година, бяха издигнали по какъв начин щели да вършат с таблици, с цел да могат да пресмятат интегритета на хората. Никола си е избрал съветници по правилото на СВ-ата и на интегритета. Този човек, където Никола си го е взел, е работил от самото основаване на Европейския парламент е служител там. И в този смисъл той му е изглеждал, както се споделя интегрален, интегритета го е покривал. След това се оказало, че той, в този момент разбираме, че е един човек, който се е присъединил най-вероятно в някакви съществени лобистки покупко-продажби. Но този, който прави програмата на евродепутата, той, както се споделя, държи ключа към него. И Никола е бил подхлъзнат по най-обикновен метод. Неопитност, нелепост, която най-малко сигурно мога да кажа, че в тази ситуация с Никола, още повече като знаем за каква компания става дома, а той няма хал хабер от тези неща, и че е ставало дума за футболен мач, а по-скоро казусът с Никола е същинска политическа нелепост на несръчен човек, който не знае, че не се сяда на маса да обядваш с хора, които не познаваш. Не се сгъстяват облаци върху " Промяната “. " Промяната “ си живее в нейните си евентуално 6%, тъй като другите 6% са евентуално на другите две партии или там 7%, и се затваря в кръга на една партия на хора, които ненавиждат, и това е най-страшното. Когато наричаш своите съперници " гадове “ по време на формален протест от формалната естрада, ти създаваш възприятие на ненавист. Ти ги мразиш, те също стартират да те ненавиждат. Като че ли затворени в своята ненавист, която в началото беше към Пеевски, по-късно мина към Тръмп, по-късно мина към консерватизма като цяло, по-късно мина към международната интрига, в този момент сега е затворена към ненавист към водачите. Когато главният ти израз на битие и волята ти е обвързвана с ненавист, нямаш какво да направиш градивно и се затваряш от ден на ден в своите си кръгове. Но това е техен свободен избор, който те вършат всекидневно.
А с това ли да си разбираем, че разликата при последните сондажи в поддръжката, в рейтинга към тях е съвсем колкото на " Възраждане “? Някакви стотни от процентите ги разделят.
Да, като имате поради, че " Възраждане “ е едно " Възраждане “, а " Продължаваме промяната “- " Демократична в България “ са три партии, бяха четири до неотдавна. Не си в положение да правиш политика от позицията на първо, честен стожер – едно право, което ти си присвояваш и никой не ти го е давал, да обявяваш, че хората, които са мутри и пеят чалга, нямат право на политика. И в това време, аз желая да публикация, че дамите, които имат леко държание, също нямат право на политика, никой не ми дава думата, с цел да го публикация. А не можеш да бъдеш честен стожер. Когато се самообявиш за честен стожер, ти към себе си изграждаш голям трап на хора, които си усещат гадове, както си ти ги наричаш от личният си протест. Аз персонално считам, че би трябвало да броим " Промяната “ от почти 900 хиляди души, колкото беше през 2021 година, 675 на " Продължаваме промяната “, в случай че не се неистина, плюс 150 на " Демократична България “, които сега са сведени до 300. Това е действителната цифра. Сега в проценти, дали това надвишава " Възраждане “ и дали Пеевски им диша във врата, е напълно друга тематика. Те са изгубили 2/3 от електората си. Това не са го изгубили с помощта на мен, това са го изгубили с помощта на притежателите неумели политически дейности, които те оправдават с това, че те са само моралните хора и единствено те могат да раздават морал. Не, не са единствено те само моралните хора. И в ГЕРБ има морални хора, и в Българска социалистическа партия има морални хора, евентуално и в тези злощастни " Величия “, " Възраждане “и тъй наречените има морални хора. И когато политическото ти кредо е, че ти си единствен притежател на морала, ти се сдаваш врагове сред себе си и се трансформира в най-мразения човек в България, най-неодобрявания политик, да не споделям най-мразения.
Говорихме за изводите за политици, за държавници, за институции. А какви са изводите за обществото? За нас, жителите, хората?
Вижте, толкоз доста се е случило в България в продължение на колко… значи, 25 и 20 – 45-50 години. Толкова доста неща се са трансформирали. Но аз тъй като съм историк и виждам от историческа точка, на нас, съвременниците, всичко ни се случва доста постепенно. Истината е, че демокрацията е пристигнала. Тя е несъвършена, тя е с доста недостатъци, тя има изборни недостатъци, тя има управнически недостатъци, тя има мафиотски недостатъци. Тя има недостатъци на корупция изключително доста, и колкото повече не престават да съществуват държавни хранилки, толкоз повече пораства корупцията. Демокрацията е муден развой. Ние би трябвало да разберем, че единственото, което ние като жители можем да вършим, е самите ние да се съобразяваме с това, че има нов либерален ред. И последователно нашите деца и нашите внуци ще бъдат родени в една народна власт, която отново няма да е безупречна, тъй като ще е бедна, само че последователно, изключително след еврото, ще понастигне Европейския съюз. Това би трябвало да вършим ние, българите, съгласно мен.
Трябва да си изминем нашите 40 години през пустинята. Благодаря ви доста за това, че приехте да бъдете наш посетител и за времето, което ни отделихте.
Събитията ще изместят загатна от транспортната стачка и рецесията със заплатите в столичния наземен превоз, само че софиянци ще не помнят ли
Вижте, софиянци, с помощта на това, че някак си българските профсъюзи потеглиха още през цялото време по два пътя, изключително единият беше да бъде построен единствено като договарящи, по-скоро не като стачкуващи, и от друга стана фактът, че в годините по този начин се постави, че българското профсъюзно придвижване не излезе от държавния бранш, всичко това докара до това, ние да не сме склонни да поносим и да нямаме висока толерантност към стачките, които са едно безусловно обективно битие, част от демократичната народна власт, част от актуалната народна власт. Но в дадения случай съответния, стачката не беше тъкмо стачка, беше нещо, което по какъв начин да кажа, повече наподобява на нерегламентирано. И това по някакъв метод изнерви софиянци още повече. От там нататък безпомощността на управляващите от общинската до държавната си даде думата и 6 дни походихме пешком.
Кметът и съветниците, партиите зад кмета и ръководещите взаимно се упрекват в несръчност и схемаджийство. И в този момент, до каква степен е политическата действителност и от кое място стартират пиар ходовете?
То е доста ясно и дори не виждам какво има да се разсъждава по този въпрос. Когато в този момент, последният път, Борисов завоюва изборите, демократичната общественост, наричаща себе си " положителните сили, повтори може би към няколко милиона пъти в границите на две седмици, че негова работа е да си сътвори болшинство. Той си сътвори болшинство. Дали това болшинство ни харесва или не е напълно различен въпрос. По същия метод стои въпросът с кмета. Кметът не си основава болшинство, тъй като не се пробва да пуска мостове. Политическата некомпетентност на държанието " аз съм прав, честен коректив и с вас не желая да имам нищо общо “, води до това, че всички страдат. В този смисъл казуса е основно политически, дори бих споделила по-скоро на недоумение на политическата мощ, която стои за кметът. Затова, че би трябвало да се търсят някакви механизми, с цел да може този град да бъде ръководен, тъй като този град е 1/3 от България, в действителност в рецесия е към 1/3 от България. От там нататък идват пиар ходовете, които са вторични, само че са извънредно глупави. Не можеш да кажеш в продължение на месец и половина: " Аз няма да договарям с теб, тъй като няма к`во да ти дам “, тъй като това е безусловно противоречащо на логиката на съществуването на демокрацията. Не можеш всички представители на " положителните сили “ да се изпружат по тв приемниците и да изясняват по какъв начин това били синдикати в кавички, тъй като тези хора, които членуват и симпатизират на синдикатите, стартират да ненавиждат тези, които ги слагат в кавички. И в този смисъл, от пиар позиция, не се прави нищо за потушаване на рецесията. Сега, въпреки това решението на Борисов, който той постоянно това е правил, той от 2009 година това прави, той като види хора на улицата, като че ли не може да се оправи по различен метод, с изключение на да почне да раздава пари, решението на Борисов да даде, откакто един път финансовият министър беше отказал да даде тези пари, е доста противоречиво и от икономическа, и от политическа, и най-много от обществена позиция, тъй като в този момент доста други хора ще изискат Борисов да им даде.
Кой какви заключения би трябвало да си направи от транспортния митинг?
Трябва да се създадат заключения с транспортните служащи, както и всеки, който се кани в България да реализира митинг, че би трябвало да е по закона. Този митинг не беше по Закона за стачните спорове, който апропо в България един много добър закон, построен още преди 30 години, и доста постоянен. Тогава го правихме благодарение на всички западни профсъюзи, целият техен опит беше вкаран в това. Но нормално невъзможното да се включиш в границите на закона е за това, че нямаш нужното болшинство от служащи, които поддържат стачката. А когато нямаш такова болшинство, окупацията на входовете е нещо, което хората ненавиждат. Всички го ненавиждаме и го намираме за недопустимо. Така че там би трябвало да се постави един огромен урок. Оттам нататък урокът на ръководещите, в съответния случай на тези от общината е, че би трябвало да се договаря, би трябвало да се договаря и би трябвало да се договаря. И знаете ли, постоянно в стачката това е пазарлък. Едните слагат високи условия, другите слагат ниски благоприятни условия, и се срещат някъде по средата, по този начин щото да бъдат задоволени и ползите на работещите. Защото трудовите хора имат право на отбрана и е безумно да твърдим, че трудовите хора са политически стимулирани в случай, че те в действителност в дадения миг се борят за личните си заплати. Друг е въпросът, че настояванията им бяха, по този начин да се каже, малко над упованията, които обективно имаме. Но те бяха такива, тъй като никой не договаря с тях. Ако беше преговаряно с тях, евентуално тези претенции щяха да бъдат свалени на половина. И най-после страната би трябвало да си знае мястото. Значи, когато стачкуват против страната в държавния бранш, приходи страната да се оправя. Когато се стачкува на друго равнище, би трябвало да се оправя локалният шеф. Ние не разбрахме кой е работодателят тук – кметът, Общинският съвет, шефовете на тези предприятия. Но общото умозаключение от всичко това е, че би трябвало да се направи промяна. Тази промяна би трябвало да бъде направена от мощен човек, какъвто беше преди време, който посмя да приватизира голяма част от стопанската система на България. Градският превоз на София, евентуално и на другите огромни градове, би трябвало да мине през някаква промяна, евентуално отивайки към частния бранш. Не че там, където има частен бранш, е по-добре в дадения миг, само че във всички случаи там най-малко има ясна визия кои са работодателите, от кого се желаят пари, по какъв начин са заслужени тези пари, вършат се сметки и по този начин.
Как да си разбираем, че доста от основните играчи, които би трябвало да излязат пред камерите и пред хората да изясняват, се оказаха безусловно анонимни? Не знаем кой е ръководителят на Общинския съвет на София, не чухме и не видяхме ръководителите на сдруженията на градският превоз. В последна сметка, ние не чухме и министъра на превоза, в случай че би трябвало да сме точни. На какво се дължи това?
Държавната благосъстоятелност всекидневно, ежеминутно и ежесекундно поражда корупция, поражда прахосване, поражда неефективно ръководство. И в един миг, в който в реалност на по този начин наречения трудов човек вътре му писне и стартира да си пази правата, той се изправя пред един мастодонт, който в действителност не е явен кой е. Но отново споделям, че драматургията на демокрацията, демократичната драматургия изиска взаимно почитание – трудовите хора да почитат работодателя си, който и да е той. Ние в действителност не разбрахме кой е той. Вероятно официално това е шефът на предприятието, само че той пък работи на бюджет, тъй че когато работи на бюджет, евентуално това е Общината и по този начин нататък. Но неналичието на почитание от двете страни, най-много от страна на управата на София, която слага синдикатите в кавички, е това, който изнервяше работните и ще ги изнервя от тук нататък още повече.
Засили се внушението, че Борисов спри в дъното на митинга и се е уплашили, когато настроенията се насочват против него. Откъде и въз основа на какво стъпиха тези сношения, с изключение на несъмнено, черен политически пиар?
Това беше опорката, която демократичните сили сътвориха и почнаха да я повтарят задоволително дълго, тази много смешна фраза: " Той самичък си сътвори проблем и самичък го реши “. Първо тази режисура не прави работа на демократичните сили, тъй като в случай че той има силата да основава проблеми и да ги взема решение, то той е мощният, а те са просто наблюдаващи. Но истината е, че политически когато имаш някакво събитие, което би трябвало да разгледаш и да видиш кой е в основата му, би трябвало да видиш кой има интерес. Единственият човек, който няма интерес от хората на улицата, в действителност двамата индивида, които нямат интерес от хората на улицата, са Борисов и Желязков. Те желаят спокойно, безшумно да си карат мандата и по този начин нареченото " държавно управление на малцинството “, опряно на, да продължава да работи напред безконфликтно. В този смисъл да ме убедите, че Борисов е извадил хората на улицата и оставил 2,5 милиона хора в България, в София без превоз, с цел да реализира какво, тъй като то, когато някой прави нещо, би трябвало да има и някаква причина да го направи…
За възмездие приказват съперниците, съперниците на Борисов.
Борисов даде съображение с изречението, че " софиянци би трябвало да си платят за смяната “, което беше едно непремерено изречение, само че вижте, в политиката подобен вид отмъщения би трябвало да не ти навреждат на самия тебе. Това, което се случи в София, наврежда доста повече, в случай че може да се каже, ситуацията, на която разчитате. Защото тези хора, наречени Борисов, Желязков, Пеевски и така нататък, сега се пробват да ни убедят, че са постигнали някакво усмиряване в страната, че са постигнали някаква основа, с цел да може България да се развива по-напред, да отиде в еврозоната и да извърши там някакви героични неща. Това, което се случи в София през няколко дни, не оказва помощ за това усмиряване, и в този смисъл Борисов би трябвало да има доста, доста, доста стеснен човек, с цел да се аргументи това самичък на себе си. И по тази причина аз нямам доверие той да го е направил. И също така, вижте, когато слагате синдикатите в кавички, вие в действителност не знаете, че тези хора съществуват, синдикатите, с цел да могат да показват ползите на трудовите хора. Трудовите хора могат да си показват ползите единствено в огромни групи. За това светът, демокрацията е основала синдикатите, с цел да могат хората на труда да могат да намират изражения на своите претенции и да ги слагат по някакъв по-ултимативен метод. Да наричаш това политическо, просто, по какъв начин да кажа, то не е политически издържано, историческо издържано не е. Но когато са заврени до стената, " положителните сили “ в България постоянно избират две опорки, които да звучат относително, по какъв начин да кажа, да палят техния – те приказват единствено на личния си електорати, и в този смисъл електоратът им става все по-малък и по-малък, и те него елементарно го убеждават. За останалите хора нямаш по какъв начин да ме убедиш в мен, че Борисов е направил стачката в случай е, че Борисов желае тъкмо противоположното – желае всички да се усмихват и той да наподобява доблестен.
Г-жо Дамянова, съгласно националната мъдрост, " когато се обърне колата, пътища доста “. Колко са пътищата пред столичния кмет за решение на проблемите на София, тъй като по какъв начин ще стане, откакто с цел да построи мостове към Общинския съвет, значи да прави безпринципни покупко-продажби?
Вижте, той е прав в това, че в продължение на доста години Общинският съвет на София в огромна степен правеше покупко-продажби между тях таман единствено в своя лична изгода, да не е толкоз в интерес на партиите, които го... Така в резюме раздаваха си благоприятни условия, разнообразни бизнес благоприятни условия на членове на Общинския съвет, против което те даваха своята поддръжка за кмета, даже когато са от други партии. И аз изцяло го разбирам и изцяло го поддържам в това, че той не трябва да прави това. Но когато се намираш в обстановка и зад тебе да е стена, от която нататък няма да имаш връщане, тъй като той де факто не е в положение да извършва кметските си отговорности без да реализира някакъв консенсус, той би трябвало да направи това, което се прави в огромната политика – да сътвори четири целта, тези четири целта да бъдат признати от някаква огромна група, която да застане зад него, въз основата на това да бъде признат един бюджет, който да може да се извършва, и София да има кмет, тъй като другото значи, че той отхвърля да бъде кмет, само че продължава да стои на работното си място, което не е окей.
И освен това състояние, какви са вероятностите за избори в София, и те какви би трябвало да бъдат – частични за кмет или въобще частични мастни и за съветници, защото съветниците се опълчват се, не желаят?
Да, само че в случай че кметът подаде оставка, мандатът на съветниците не изтича. И в този смисъл, даже да одобряват хипотетично, че Терзиев завоюва със 100%, той още веднъж ще бъде изправен пред същите съветници. Това е един от въпросите, по които също може да бъде реализиран консенсус. Политическите сили сядат, споделят: София е зациклила, не може да се работи тогава. Така подават всички по едно и също време оставка и отиват по едно и също време на избори. Защото оставката, както споделя Борисов, на Терзиев самичък по себе си не взема решение въпроса – по-късно ще бъде определен някакъв нов кмет, който ще би трябвало да работи със същото болшинство. И в случай че той е от, както Борисов си мечтае, от средите на ГЕРБ, окей, само че в случай че е от средите на демократичната общественост, още веднъж е същото. Така че сложна е обстановката, само че няма, както се споделя, в историята на човечеството големи къси са правени по пътя на договарянията. Най-фаталното е да не преговаряш – това прави Терзиев.
Защо се сгъстяват облаците над " Продължаваме промяната “? До оня ден с проблеми беше, от тези дни палмата на шампионата за понесени политически ядове понесе Никола Минчев. Изобщо, безхаберието заразно ли е?
Не, изключително съответно в тази ситуация с Никола Минчев считам, че това нито е израз на безхаберие, още по-малко на корупция. Истината е, че тези хора, така наречен " Промяна “, в случай че се спомняте пред няколко месеца, може би година, бяха издигнали по какъв начин щели да вършат с таблици, с цел да могат да пресмятат интегритета на хората. Никола си е избрал съветници по правилото на СВ-ата и на интегритета. Този човек, където Никола си го е взел, е работил от самото основаване на Европейския парламент е служител там. И в този смисъл той му е изглеждал, както се споделя интегрален, интегритета го е покривал. След това се оказало, че той, в този момент разбираме, че е един човек, който се е присъединил най-вероятно в някакви съществени лобистки покупко-продажби. Но този, който прави програмата на евродепутата, той, както се споделя, държи ключа към него. И Никола е бил подхлъзнат по най-обикновен метод. Неопитност, нелепост, която най-малко сигурно мога да кажа, че в тази ситуация с Никола, още повече като знаем за каква компания става дома, а той няма хал хабер от тези неща, и че е ставало дума за футболен мач, а по-скоро казусът с Никола е същинска политическа нелепост на несръчен човек, който не знае, че не се сяда на маса да обядваш с хора, които не познаваш. Не се сгъстяват облаци върху " Промяната “. " Промяната “ си живее в нейните си евентуално 6%, тъй като другите 6% са евентуално на другите две партии или там 7%, и се затваря в кръга на една партия на хора, които ненавиждат, и това е най-страшното. Когато наричаш своите съперници " гадове “ по време на формален протест от формалната естрада, ти създаваш възприятие на ненавист. Ти ги мразиш, те също стартират да те ненавиждат. Като че ли затворени в своята ненавист, която в началото беше към Пеевски, по-късно мина към Тръмп, по-късно мина към консерватизма като цяло, по-късно мина към международната интрига, в този момент сега е затворена към ненавист към водачите. Когато главният ти израз на битие и волята ти е обвързвана с ненавист, нямаш какво да направиш градивно и се затваряш от ден на ден в своите си кръгове. Но това е техен свободен избор, който те вършат всекидневно.
А с това ли да си разбираем, че разликата при последните сондажи в поддръжката, в рейтинга към тях е съвсем колкото на " Възраждане “? Някакви стотни от процентите ги разделят.
Да, като имате поради, че " Възраждане “ е едно " Възраждане “, а " Продължаваме промяната “- " Демократична в България “ са три партии, бяха четири до неотдавна. Не си в положение да правиш политика от позицията на първо, честен стожер – едно право, което ти си присвояваш и никой не ти го е давал, да обявяваш, че хората, които са мутри и пеят чалга, нямат право на политика. И в това време, аз желая да публикация, че дамите, които имат леко държание, също нямат право на политика, никой не ми дава думата, с цел да го публикация. А не можеш да бъдеш честен стожер. Когато се самообявиш за честен стожер, ти към себе си изграждаш голям трап на хора, които си усещат гадове, както си ти ги наричаш от личният си протест. Аз персонално считам, че би трябвало да броим " Промяната “ от почти 900 хиляди души, колкото беше през 2021 година, 675 на " Продължаваме промяната “, в случай че не се неистина, плюс 150 на " Демократична България “, които сега са сведени до 300. Това е действителната цифра. Сега в проценти, дали това надвишава " Възраждане “ и дали Пеевски им диша във врата, е напълно друга тематика. Те са изгубили 2/3 от електората си. Това не са го изгубили с помощта на мен, това са го изгубили с помощта на притежателите неумели политически дейности, които те оправдават с това, че те са само моралните хора и единствено те могат да раздават морал. Не, не са единствено те само моралните хора. И в ГЕРБ има морални хора, и в Българска социалистическа партия има морални хора, евентуално и в тези злощастни " Величия “, " Възраждане “и тъй наречените има морални хора. И когато политическото ти кредо е, че ти си единствен притежател на морала, ти се сдаваш врагове сред себе си и се трансформира в най-мразения човек в България, най-неодобрявания политик, да не споделям най-мразения.
Говорихме за изводите за политици, за държавници, за институции. А какви са изводите за обществото? За нас, жителите, хората?
Вижте, толкоз доста се е случило в България в продължение на колко… значи, 25 и 20 – 45-50 години. Толкова доста неща се са трансформирали. Но аз тъй като съм историк и виждам от историческа точка, на нас, съвременниците, всичко ни се случва доста постепенно. Истината е, че демокрацията е пристигнала. Тя е несъвършена, тя е с доста недостатъци, тя има изборни недостатъци, тя има управнически недостатъци, тя има мафиотски недостатъци. Тя има недостатъци на корупция изключително доста, и колкото повече не престават да съществуват държавни хранилки, толкоз повече пораства корупцията. Демокрацията е муден развой. Ние би трябвало да разберем, че единственото, което ние като жители можем да вършим, е самите ние да се съобразяваме с това, че има нов либерален ред. И последователно нашите деца и нашите внуци ще бъдат родени в една народна власт, която отново няма да е безупречна, тъй като ще е бедна, само че последователно, изключително след еврото, ще понастигне Европейския съюз. Това би трябвало да вършим ние, българите, съгласно мен.
Трябва да си изминем нашите 40 години през пустинята. Благодаря ви доста за това, че приехте да бъдете наш посетител и за времето, което ни отделихте.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ