ПП “ винаги е отстоявала националното достойнство на България и

ПП „ “ постоянно е отстоявала националното достолепие на България и нейната евроатлантическа ориентировка. В този подтекст членовете на партията постоянно са отстоявали нуждата от смяна на датата на националния празник и премахването от публичното пространство на знаците, свързани със руската окупация и въздействие след 1944 година

Последното десетилетие сподели, че денят на подписването на Санстефанския прелиминарен кротичък контракт – 3 март – не сплотява, а разделя българското общество. Поради идеологическата натовареност на това събитие, обвързвано с превъзходството на една непозната велика мощ и тоталното неявяване на българско присъединяване 3 март е ден, който непрекъснато припомня нашата взаимозависимост от Москва. Ден, в който напълно преднамерено съветската дипломация залага българския пиетет към „ Освободителката “ и българската неприязън към Европа.

Историческите документи са задоволително красноречиви за това. Ето за какво Политическа партия „ “ поддържа концепцията за избирането на нов народен празник. Тя не е „ национално изменничество “, а тъкмо противоположното – безапелационна отбрана на националното достолепие и суверенитет. Но защото този акт е на първо място отговорност към бъдещето – каква концепция за държавност ще завещаем на нашите деца и внуци, тъй като националният празник е най-много, денят в който страната празнува своята памет, еднаквост и достолепие – то той не би трябвало да бъде определян преждевременно, конюнктурно и без да се отчетат публичните настройки. Свидетели сме по какъв начин разграничителните линии разсичат обществото освен „ за “ и „ срещу “ 3 март. Разгорещен спор се води и за датата на новия народен празник.

Опитът на парламентарното болшинство да внесе промени в Конституцията и да дефинира нов Национален празник крие опасности, които след време може да станат казус, върху който друго конституционно болшинство да се позове и да направи нова смяна в Конституцията и по този начин смяна безспир. Политическа партия „ “ имаме вяра и отстояваме, че значими национални или местни дела би трябвало да се реализират посредством единствения прийом, открит до момента от демокрацията – допитване до обществото, т.е. предварителни избори (когато иде тирада за изборни длъжности) или референдум. Само по този начин можем да израснем като същинско гражданско общество. Защото няколко милиона глави сигурно са по-мъдри от 240. Поне по формулировка е по този начин. Още повече, че в сегашния български парламент близо 60% от жителите на България не са политически показани.

Конкретният проблем с националния ни празник повелява конституционното болшинство в Народното събрание да насрочи референдум. Естествено, както всеки референдум, той би трябвало да бъде предшестван от необятна разяснителна акция, разисквания на кръгли маси с оптимално посланичество на специалисти от разнообразни филантропични посоки – историци, етнолози, културолози. И каквото глас национален покаже. Може болшинството да се произнесе за запазването на 3-ти март, може да избере друга дата, а може и да реши да нямаме Национален празник, а единствено публични – т.е. дни от националния ни календар с подравнен статут, както е и в други страни.

Въпрос на стимулирана увереност, а не на операции – надяваме се. От Политическа партия „ “ считаме, че подобаващи дати за народен празник са 16 април (Денят на Конституцията), 6 септември (Денят на Съединението) или 22 септември (Денят на Независимостта). Това са датите, свързани със актуалната българска страна, с нейното съграждане и одобряване. И са резултат от лично български старания. А това е изключително значимо за националното ни самочувствие и достолепие.

Двадесет и четвърти май има друга аура и дано не я променяме. Той е празник отпреди да станем страна, чествали са го българите по цялото балканско землище, че и оттатък него. Забранявали са го новите освободители, тъй като е празник на народностната ни еднаквост. И би трябвало да остане подобен. Напъхаме ли го в границите на държавността, ще го лишим от най-ценното му обръщение – че Духът не познава граници, а една нация, в случай че има бездънен корен, може да съществува и в няколко страни. Избирането на 24 май за народен празник неизбежно би трябвало да бъде обвързвано и с още един акт: възобновяване на името на най-големия православен български храм – патриаршеската катедрала, както е било от 1915 до 1922 година

Абсурдно е България да празнува като народен празник ден, обвързван с личностите на светите братя, а най-голямата ѝ черква да носи името на съветския светец Ал. Невски. Възстановяването на името на патриаршеската катедрала „ Св. св. Кирил и Методий “ обаче не може да се случи с конституционни промени. Може да се случи по различен, доста безапелационен метод...

Ето за какво от Политическа партия „ “ призоваваме парламентарното болшинство да не прибързва с смяната на нациoналния празник и неговото фиксиране като член от Конституцията, а да провежда необятен публичен спор, в който думата да имат експертите. Изборът на Национален празник не трябва да бъде политически акт, още по-малко – спешен политически пиар. Изборът на дата би трябвало да е резултат от народен консенсус – в тази ситуация най-малко на болшинството.