Как отново ПП и ДБ ще се явят заедно на избори, за да не гледат НС през крив макарон
ПП и ДСБ не поддържаха предварителни избори, едва ли другояче двете обединения ще съумеят да пласират в Народното събрание хора като Даниел Лорер, Настимир Ананиев, Стоян Михалев, Атанас Атанасов
Във вторник, 3 септември, Изпълнителният съвет на " Да, България " взе решение партията да остане в обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ". Обявената цел – да си върнат 100 хиляди гласоподаватели от изгубените на предходните избори. Макар през последните седмици всички сигнали да сочеха, че е по-вероятно този път двете обединения да се явят поотделно на идните предварителни избори, очевидно в Демократична България е победила упоритостта да си подсигурят влизането в Народното събрание.
Демократична България
През последната година редица от симпатизантите, както и от основните в даден стадий до групировката лица, неведнъж сигнализираха, че обединението с Политическа партия носи единствено негативи на Демократична България, а одиозни фигури като Бойко Рашков, както и некомпетентността и непрекъснатите трагикомични изявления на Кирил Петков, в допълнение утежняват обстановката, отблъсквайки и евентуални, и постоянни гласоподаватели. Това обаче не попречи на водачите да не престават да крепят тази все по-оредяваща откъм проценти и доверие коалиция. Къде с мисълта, че 2+2=4, което сигурно им подсигурява влизане в Народното събрание, въпреки в политиката това простичко уравнение да не е обезпечено. Къде с мисълта, че с демонстрираната – най-малко на думи – единна позиция имат много по-голям късмет, изключително в миг, когато текат процеси на разпад в други партии - Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Въпреки че предлагането на “Да, България ” за предварителни избори беше отхвърлено, а другото – „ качествени критерии за избора на депутати ”, да звучи прекомерно официално, заради което нищо не би могло да го подсигурява. В същността си и двете хрумвания целят да бъдат избегнати парашутисти (предимно от ПП), които на последните няколко вота изместиха несъмнено много по-опитни и качествени лица от Демократична България. Политическа партия и ДСБ не поддържаха концепцията за предварителни избори, а логиката им е ясна – едва ли другояче двете обединения ще съумеят да пласират в Народното събрание хора като Даниел Лорер, Настимир Ананиев, Стоян Михалев, Атанас Атанасов.
Въпреки че споменавайки Ананиев, въпреки всичко, би трябвало да отбележим, че Демократична България реализира най-малко едно нещо – „ Волт ” към този момент няма да е част от обединението ПП-ДБ. От писмо на съпредседателя на партията до медиите излиза наяве, че точно Демократична България е повода те към този момент да не са част от обединението.
Това обаче, въпреки и очевидно вземане предвид с отдавнашното предпочитание на Демократична България, единствено по себе си не е задоволително, с цел да се подсигурява слагането напред на качествени лица и потвърдени експерти, за което очевидно свидетелства забележимото отвращение на Политическа партия и ДСБ да се съгласят на предварителни вътрешни избори в обединението.
Именно този им отвод беше апетитен като една от евентуалните аргументи „ Да, България ” да се яви независимо на избори, само че за следващ път партията даде заден ход и отстъпи от заявяваните неведнъж правила, които внезапно олекват към избори. Още повече, че изявлението на Лена Бориславова направено ден по-рано, в което тя съобщи, че съдружно съглашение сред партиите е утвърдено преди най-малко две седмици, вбеси редица лица от Демократична България, стигайки се даже до обществени укори към нея на техни членове и даже депутати.
„ Наясно съм, че на терена на политическото няма никакво значение кое е истина, а кой какво споделя по чиливизора и какъв брой лайка ще получи във ФБ за това, но въпреки всичко... всеки прави своя избор какъв да бъде и спи с този избор - с чиста съвест, или не... както си е решил, че му е добре... " написа депутатът от " Демократична България " Николай Христов в своя фейсбук профил.
Георги Няголов пък, Част от Национален съвет на „ Да, България “ беше още по-краен: „ Ако някой не схваща какво се случва в обединението ПП-ДБ, може да опита през прилика с домашното принуждение. Прилича на обстановката в брака, когато единият сътрудник редовно насилва другия и му изневерява, само че в същото време го употребява. Пред другите се преструва, че всичко е наред, само че вкъщи заплашва, че в случай че другият си тръгне, това ще провали бъдещето на децата, и за всички външни хора ще е постоянно отговорен ”, което изцяло припокрива мнението и на огромна част от симпатизантите на партията, само че за следващ път не беше регистрирано от водачите, които взеха решение че главен приоритет им е да влязат в Народното събрание, даже с цената на тъпчене на шумно декларираните си цели и идеали.
ДСБ
Там работата е от ясна по-ясна. Мон женерал се е вкопчил като удавник за сламка във властта и вероятно независимо явяване на ДСБ значи съвсем несъмнено отпадане от идващия парламент, както и детронирането му от председателското място в партията. Още повече, че съставът на Демократите е извънредно оскъден, откакто на последните избори за водач той беше определен измежду крайни вътрешни брожения.
Още през 2022г. си потеглиха и лица, съставящи ядрото на партията, а националният юношески клуб към ДСБ взе решение да приключи съществуването си, тъй като по думите им тогава: „ партийният уред е злепоставен, амортизиран и нездравословен ”.
В края на годината и Цецка Бачкова, която беше конкурент на Атанасов за ръководител, напусна ДСБ, като една от аргументите беше, че тя не попадна в листите на тогавашните избори за парламент, което е било решение навръх Атанасов. И въпреки столичната организация на партията да изиска оставката му, като съществена причина беше посочена едноличната замяна на лидера Бачкова в листата, мон женерал се окопа в поста си, като повлече към дъното и партията, която така и така изцяло се обезличи в последните години.
И в този момент, разумно, Атанасов нямаше различен избор с изключение на интензивно да лобира за опазване на обединението ДБ/ПП, с вярата, че най-малко този път ще се добере до председателското място в Народното събрание. Е, в случай че това не се случи, депутатското – единствено по себе си, не е малко достижение за от дълго време изчерпано политическо лице като него.
Политическа партия
евентуално също биха последвали ориста на ДСБ, в случай че се стигне до независимо явяване. В най-хубавия случай, даже и да влязат в Народно събрание, това би означавало безусловно официално присъединяване под формата на непродуктивна съпротива, а Кирил Петков, Асен Василев и другояче мултифункционалната Лена Бориславова повече в никакъв случай да не се допрян до действителното ръководство.
А патосът, с който някои от създателите на групировката, в тази ситуация Кирил Петков, заобясняваха, че видите ли „ Цялото общество и нашата общественост чакат да бъдат показани от коалиция, която да е мощна “, са просто едно факсимиле, което по звученето си извънредно припомня някоя партийна декларация от годините преди 90-те, в която ни убеждават, че партията съществува и работи единствено с цел да ни е добре на нас.
Че Политическа партия е сбирщайн от политически необразовани хора, които ги свързват най-вече персонални или бизнес връзки, ясно приказва и фактът, че през годините те най-лесно преглътнаха мъчно смилаеми за сякаш десни хора обединения и лица – поддръжката за президента Румен Радев, включването на хора като комунистическият следовател Бойко Рашков в листите им, доскорошното присъединяване на политическия бродяга Настимир Ананиев във групировката и впрочем.
Някои ще напомнят думите на Асен Василев, че няма ляво и дясно, само че пък тогава защо дясно политическо пространство, в коалиция с Политическа партия, приказва Демократична България, е мъчно да разберем.
Саламът или свободата
Този въпрос не стои на дневен ред пред водачите на Демократична България (за Политическа партия да не говорим), които с решението си да се явят още веднъж на избори в коалиция с Промяната, си мислят, че са блъснали кьоравото, а в действителност рискуват да изгубят и дребното си останали поддръжници, които неведнъж ги предупреждаваха, че в коалиция с Политическа партия освен, че няма да се върнат назад, давайки гласа си за тях, а че рискуват вечно да изгубят тяхната поддръжка.
Но за следващ път, макар торбата клишета, които изляха в позицията си, за всеки излиза наяве, че евентуално в никакъв случай не е ставало и дума за убеждения, а единствено за размера на порцията. И всичките високопарни слова за промени, смяна, честност и впрочем, няма по какъв начин да прикрият простичкия факт, че опре ли ножът до кокала, разбирайте – до това да не влязат в Народното събрание, цялата идеология и правила внезапно биват потъпкани.
Във вторник, 3 септември, Изпълнителният съвет на " Да, България " взе решение партията да остане в обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ". Обявената цел – да си върнат 100 хиляди гласоподаватели от изгубените на предходните избори. Макар през последните седмици всички сигнали да сочеха, че е по-вероятно този път двете обединения да се явят поотделно на идните предварителни избори, очевидно в Демократична България е победила упоритостта да си подсигурят влизането в Народното събрание.
Демократична България
През последната година редица от симпатизантите, както и от основните в даден стадий до групировката лица, неведнъж сигнализираха, че обединението с Политическа партия носи единствено негативи на Демократична България, а одиозни фигури като Бойко Рашков, както и некомпетентността и непрекъснатите трагикомични изявления на Кирил Петков, в допълнение утежняват обстановката, отблъсквайки и евентуални, и постоянни гласоподаватели. Това обаче не попречи на водачите да не престават да крепят тази все по-оредяваща откъм проценти и доверие коалиция. Къде с мисълта, че 2+2=4, което сигурно им подсигурява влизане в Народното събрание, въпреки в политиката това простичко уравнение да не е обезпечено. Къде с мисълта, че с демонстрираната – най-малко на думи – единна позиция имат много по-голям късмет, изключително в миг, когато текат процеси на разпад в други партии - Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Въпреки че предлагането на “Да, България ” за предварителни избори беше отхвърлено, а другото – „ качествени критерии за избора на депутати ”, да звучи прекомерно официално, заради което нищо не би могло да го подсигурява. В същността си и двете хрумвания целят да бъдат избегнати парашутисти (предимно от ПП), които на последните няколко вота изместиха несъмнено много по-опитни и качествени лица от Демократична България. Политическа партия и ДСБ не поддържаха концепцията за предварителни избори, а логиката им е ясна – едва ли другояче двете обединения ще съумеят да пласират в Народното събрание хора като Даниел Лорер, Настимир Ананиев, Стоян Михалев, Атанас Атанасов.
Въпреки че споменавайки Ананиев, въпреки всичко, би трябвало да отбележим, че Демократична България реализира най-малко едно нещо – „ Волт ” към този момент няма да е част от обединението ПП-ДБ. От писмо на съпредседателя на партията до медиите излиза наяве, че точно Демократична България е повода те към този момент да не са част от обединението.
Това обаче, въпреки и очевидно вземане предвид с отдавнашното предпочитание на Демократична България, единствено по себе си не е задоволително, с цел да се подсигурява слагането напред на качествени лица и потвърдени експерти, за което очевидно свидетелства забележимото отвращение на Политическа партия и ДСБ да се съгласят на предварителни вътрешни избори в обединението.
Именно този им отвод беше апетитен като една от евентуалните аргументи „ Да, България ” да се яви независимо на избори, само че за следващ път партията даде заден ход и отстъпи от заявяваните неведнъж правила, които внезапно олекват към избори. Още повече, че изявлението на Лена Бориславова направено ден по-рано, в което тя съобщи, че съдружно съглашение сред партиите е утвърдено преди най-малко две седмици, вбеси редица лица от Демократична България, стигайки се даже до обществени укори към нея на техни членове и даже депутати.
„ Наясно съм, че на терена на политическото няма никакво значение кое е истина, а кой какво споделя по чиливизора и какъв брой лайка ще получи във ФБ за това, но въпреки всичко... всеки прави своя избор какъв да бъде и спи с този избор - с чиста съвест, или не... както си е решил, че му е добре... " написа депутатът от " Демократична България " Николай Христов в своя фейсбук профил.
Георги Няголов пък, Част от Национален съвет на „ Да, България “ беше още по-краен: „ Ако някой не схваща какво се случва в обединението ПП-ДБ, може да опита през прилика с домашното принуждение. Прилича на обстановката в брака, когато единият сътрудник редовно насилва другия и му изневерява, само че в същото време го употребява. Пред другите се преструва, че всичко е наред, само че вкъщи заплашва, че в случай че другият си тръгне, това ще провали бъдещето на децата, и за всички външни хора ще е постоянно отговорен ”, което изцяло припокрива мнението и на огромна част от симпатизантите на партията, само че за следващ път не беше регистрирано от водачите, които взеха решение че главен приоритет им е да влязат в Народното събрание, даже с цената на тъпчене на шумно декларираните си цели и идеали.
ДСБ
Там работата е от ясна по-ясна. Мон женерал се е вкопчил като удавник за сламка във властта и вероятно независимо явяване на ДСБ значи съвсем несъмнено отпадане от идващия парламент, както и детронирането му от председателското място в партията. Още повече, че съставът на Демократите е извънредно оскъден, откакто на последните избори за водач той беше определен измежду крайни вътрешни брожения.
Още през 2022г. си потеглиха и лица, съставящи ядрото на партията, а националният юношески клуб към ДСБ взе решение да приключи съществуването си, тъй като по думите им тогава: „ партийният уред е злепоставен, амортизиран и нездравословен ”.
В края на годината и Цецка Бачкова, която беше конкурент на Атанасов за ръководител, напусна ДСБ, като една от аргументите беше, че тя не попадна в листите на тогавашните избори за парламент, което е било решение навръх Атанасов. И въпреки столичната организация на партията да изиска оставката му, като съществена причина беше посочена едноличната замяна на лидера Бачкова в листата, мон женерал се окопа в поста си, като повлече към дъното и партията, която така и така изцяло се обезличи в последните години.
И в този момент, разумно, Атанасов нямаше различен избор с изключение на интензивно да лобира за опазване на обединението ДБ/ПП, с вярата, че най-малко този път ще се добере до председателското място в Народното събрание. Е, в случай че това не се случи, депутатското – единствено по себе си, не е малко достижение за от дълго време изчерпано политическо лице като него.
Политическа партия
евентуално също биха последвали ориста на ДСБ, в случай че се стигне до независимо явяване. В най-хубавия случай, даже и да влязат в Народно събрание, това би означавало безусловно официално присъединяване под формата на непродуктивна съпротива, а Кирил Петков, Асен Василев и другояче мултифункционалната Лена Бориславова повече в никакъв случай да не се допрян до действителното ръководство.
А патосът, с който някои от създателите на групировката, в тази ситуация Кирил Петков, заобясняваха, че видите ли „ Цялото общество и нашата общественост чакат да бъдат показани от коалиция, която да е мощна “, са просто едно факсимиле, което по звученето си извънредно припомня някоя партийна декларация от годините преди 90-те, в която ни убеждават, че партията съществува и работи единствено с цел да ни е добре на нас.
Че Политическа партия е сбирщайн от политически необразовани хора, които ги свързват най-вече персонални или бизнес връзки, ясно приказва и фактът, че през годините те най-лесно преглътнаха мъчно смилаеми за сякаш десни хора обединения и лица – поддръжката за президента Румен Радев, включването на хора като комунистическият следовател Бойко Рашков в листите им, доскорошното присъединяване на политическия бродяга Настимир Ананиев във групировката и впрочем.
Някои ще напомнят думите на Асен Василев, че няма ляво и дясно, само че пък тогава защо дясно политическо пространство, в коалиция с Политическа партия, приказва Демократична България, е мъчно да разберем.
Саламът или свободата
Този въпрос не стои на дневен ред пред водачите на Демократична България (за Политическа партия да не говорим), които с решението си да се явят още веднъж на избори в коалиция с Промяната, си мислят, че са блъснали кьоравото, а в действителност рискуват да изгубят и дребното си останали поддръжници, които неведнъж ги предупреждаваха, че в коалиция с Политическа партия освен, че няма да се върнат назад, давайки гласа си за тях, а че рискуват вечно да изгубят тяхната поддръжка.
Но за следващ път, макар торбата клишета, които изляха в позицията си, за всеки излиза наяве, че евентуално в никакъв случай не е ставало и дума за убеждения, а единствено за размера на порцията. И всичките високопарни слова за промени, смяна, честност и впрочем, няма по какъв начин да прикрият простичкия факт, че опре ли ножът до кокала, разбирайте – до това да не влязат в Народното събрание, цялата идеология и правила внезапно биват потъпкани.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ