Временната комисия по Изборния кодекс пак ще скара ГЕРБ и Промяната
ПП и Демократична България внесоха в Народното събрание предложение за краткотрайна комисия по Изборния кодекс. То носи дата 18 ноември 2022 година
Според концепцията на двете партии комисията би трябвало да е формирана на паритетен принцип - по двама представители от всяка парламентарна група, и да се състои от 14 народни представители. Срокът й на деяние се предлага да бъде 1 месец.
Изненадващо, в дух на търсене на консенсус и разговор, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се съгласи с съперниците си да има комисия, само че изиска тя да работи единствено 1 седмица.
И получи отпор.
Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов безусловно го посече - какво ще се реши за една седмица?!
Вносителите на настояването за краткотрайната комисия, на първите места измежду които са съпредседателите на двете обединения Кирил Петков и Христо Иванов, са показали следния мотив в претекстовете си:
" Създаването на краткотрайна комисия е планувано в Правилника за организацията и активността на Народното събрание точно като прийом за възстановяване на законодателния развой и неговото подкрепяне. Дискусиите и дебатите от последните седмици потвърждават, че промените на изборните правила постановат метод на задълбочено и обществено показване на вероятните промени за реализиране на висока степен на публичен консенсус, който е единственият път към повишение на доверието към изборния развой. "
Идеята за краткотрайната комисия е да се отпуши работата по измененията в Изборния кодекс. Според депутати с дълготраен стаж, най-вероятно основаването на краткотрайната комисия ще влезе за разглеждане на съвещанието на Народното събрание в сряда. А това значи, че всъщност тази седмица няма да се преглежда Изборния кодекс, тъй като политическите сили ще се съсредоточат върху търсенето на допирни точки по промените му.
Една от концепциите на Демократична България и Политическа партия е измененията, които бяха гласувани на среднощното 18-часово съвещание на Правната комисия, да бъдат оттеглени и да се стартира " на чисто ". Според адвокати обаче това не е допустимо, защото разискването на измененията е към този момент на второ четене, те са минали през парламентарните комисии и към този момент не са оферти на една или друга политическа мощ, а са завършени като решение на Народното събрание.
Каква е процедурата оттук-нататък?
Във вторник нормално се организират съвещанията на парламентарните групи, на които те набелязват тактиката си за седмицата и на кои законопроекти ще държат.
В сряда сутринта е Председателският съвет в Народното събрание, който най-вероятно ще се даде зелена светлина за включване на предлагането за краткотрайната комисия в дневния ред.
Ако в пленарната зала депутатите го одобряват, Комисията има късмет да се образува и да проработи до края на седмацата.
Отделен въпрос е какъв брой време ще дебатира тя, защото времето на деяние на всяка краткотрайна комисия може да бъде удължавано с решение на депутатите в пленарната зала. За което също е належащо предложение от парламентарна група или обособен народен представител, което да събере 50% плюс един от гласовете на присъстващите народни представители.
Как се заплете възелът?
Политическа партия и Демократична България лансираха концепцията си за краткотрайна комисия по Изборния кодекс в петък като отпор на силовото приемане на промени в Изборния кодекс по време на маратона в Правната комисия.
Малко по-късно водачът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че най-голямата политическа мощ в Народното събрание ще я поддържа. Борисов обаче акцентира, че 1 месец е загуба на време и предложи комисията да работи 1 седмица. Сега ГЕРБ имат избор - или да внесат собствен план за краткотрайна комисия, или да предложат промени в плана на Политическа партия и Демократична България.
Разглеждането на измененията в Изборния кодекс зацикли след 18-часовия маратон в Правната комисия, почнал в сряда следобяд и завършил в четвъртък сутринта. Основната смяна бе връщането на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина паралелно с машинното гласоподаване. Промените бяха подкрепени от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. На другия ден Народното събрание осъмна без кворум, тъй като в символ на митинг поради ремонта на Кодекса от Политическа партия и Демократична България отхвърлиха да се записват. А малко по-късно лансираха концепцията за краткотрайна комисия.
Какви политически последствия виждат анализаторите?
Политолози и политически анализатори в един глас настояват, че измененията в изборните правила директно преди провеждането на избори не способстват за повишение на доверието в изборния развой, а в противен случай. И по тази причина е доста допустимо изборната интензивност, която на последния избор бе рекордно ниска - 39,41%, да спадне още.
Практиката в България е тъкмо такава. Сега настоящият Изборен кодекс също бе прекроен на среднощно съвещание и бе въведено напълно машинно гласоподаване по време на 45-ото Народно заседание и също под диктат - тогава на Има Такъв Народ и " Изправи се! Мутри вън " - две партии, които към този момент не са в Народното събрание.
Почти няма избори в последните 30 години, преди които разпоредбите на вота да не са пипани. Днес надали някой си спомня, че едно от обещанията на новоизгряващата политическа мощ ГЕРБ през 2009 година бе да приключи тази процедура. И, в случай че променя Кодекса, да го прави най-малко година преди вота.
Специалисти по изборни практики предизвестяват, че смесването на двата типа гласоподаване в една и съща секция ще сътвори неразбория. Тагова е мнението и на дългогодишния член на ЦИК и представител на изборните надзорници Цветозар Томов. Според други машините се трансформират в елементарни " принтери ", откакто разписките от тях ще се броят дружно с хартиените бюлетини. Такова е мнението на Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК. Тези анализатори обръщат внимение и на това, че хартиената бюлетина е предпазена, до момента в който разписката - не е.
Тезата, че машините ни защищават от хилядите недействителни бюлетини също не е безспорна. Според Полина Витанова, която е и член на ОИК в София недействителните хартиени бюлетини са плод на правото на избор на хората да изразят вота си като надраскат нещо, нарисуват или напишат. Тезата, че действителни бюлетини съзнателно биват превръщани в недействителни от членове на комисии, е обидна за всички, които взимат присъединяване в процеса.
Математикът проф. Михаил Константинов твърди, че към 600 хиляди души не са дали своят вот поради машините и показва, че това на процедура е възпрепятствие да се упражни избор, за което по Наказателния кодекс се поставят 3 годни затвор.
Според проф. Константинов сега борбата е за тези 50 депутата, които някои губят поради неналичието на опция за гласоподаване с хартиена бюлетина. „ От тези 50 депутата, които отидоха при прогресивните сили, а ги изгубиха обичайните сили – 15 са на Българска социалистическа партия. Те в този момент имат 25, а другояче щяха да имат 40. Много хора се отвратиха и не имат вяра в технологията на машините “, безапелационен е той.
Засега е ясно едно - депутатите още дълго ще спорят по изборните правила, ще се замерят с обвинявания за пазаруване на гласове, с което на процедура ще насочат към обществото едно обръщение - не се грижим за вашите проблеми, а за своите - по какъв начин още веднъж да станем депутати, тъй като май идат нови избори.
Според концепцията на двете партии комисията би трябвало да е формирана на паритетен принцип - по двама представители от всяка парламентарна група, и да се състои от 14 народни представители. Срокът й на деяние се предлага да бъде 1 месец.
Изненадващо, в дух на търсене на консенсус и разговор, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се съгласи с съперниците си да има комисия, само че изиска тя да работи единствено 1 седмица.
И получи отпор.
Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов безусловно го посече - какво ще се реши за една седмица?!
Вносителите на настояването за краткотрайната комисия, на първите места измежду които са съпредседателите на двете обединения Кирил Петков и Христо Иванов, са показали следния мотив в претекстовете си:
" Създаването на краткотрайна комисия е планувано в Правилника за организацията и активността на Народното събрание точно като прийом за възстановяване на законодателния развой и неговото подкрепяне. Дискусиите и дебатите от последните седмици потвърждават, че промените на изборните правила постановат метод на задълбочено и обществено показване на вероятните промени за реализиране на висока степен на публичен консенсус, който е единственият път към повишение на доверието към изборния развой. "
Идеята за краткотрайната комисия е да се отпуши работата по измененията в Изборния кодекс. Според депутати с дълготраен стаж, най-вероятно основаването на краткотрайната комисия ще влезе за разглеждане на съвещанието на Народното събрание в сряда. А това значи, че всъщност тази седмица няма да се преглежда Изборния кодекс, тъй като политическите сили ще се съсредоточат върху търсенето на допирни точки по промените му.
Една от концепциите на Демократична България и Политическа партия е измененията, които бяха гласувани на среднощното 18-часово съвещание на Правната комисия, да бъдат оттеглени и да се стартира " на чисто ". Според адвокати обаче това не е допустимо, защото разискването на измененията е към този момент на второ четене, те са минали през парламентарните комисии и към този момент не са оферти на една или друга политическа мощ, а са завършени като решение на Народното събрание.
Каква е процедурата оттук-нататък?
Във вторник нормално се организират съвещанията на парламентарните групи, на които те набелязват тактиката си за седмицата и на кои законопроекти ще държат.
В сряда сутринта е Председателският съвет в Народното събрание, който най-вероятно ще се даде зелена светлина за включване на предлагането за краткотрайната комисия в дневния ред.
Ако в пленарната зала депутатите го одобряват, Комисията има късмет да се образува и да проработи до края на седмацата.
Отделен въпрос е какъв брой време ще дебатира тя, защото времето на деяние на всяка краткотрайна комисия може да бъде удължавано с решение на депутатите в пленарната зала. За което също е належащо предложение от парламентарна група или обособен народен представител, което да събере 50% плюс един от гласовете на присъстващите народни представители.
Как се заплете възелът?
Политическа партия и Демократична България лансираха концепцията си за краткотрайна комисия по Изборния кодекс в петък като отпор на силовото приемане на промени в Изборния кодекс по време на маратона в Правната комисия.
Малко по-късно водачът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че най-голямата политическа мощ в Народното събрание ще я поддържа. Борисов обаче акцентира, че 1 месец е загуба на време и предложи комисията да работи 1 седмица. Сега ГЕРБ имат избор - или да внесат собствен план за краткотрайна комисия, или да предложат промени в плана на Политическа партия и Демократична България.
Разглеждането на измененията в Изборния кодекс зацикли след 18-часовия маратон в Правната комисия, почнал в сряда следобяд и завършил в четвъртък сутринта. Основната смяна бе връщането на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина паралелно с машинното гласоподаване. Промените бяха подкрепени от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. На другия ден Народното събрание осъмна без кворум, тъй като в символ на митинг поради ремонта на Кодекса от Политическа партия и Демократична България отхвърлиха да се записват. А малко по-късно лансираха концепцията за краткотрайна комисия.
Какви политически последствия виждат анализаторите?
Политолози и политически анализатори в един глас настояват, че измененията в изборните правила директно преди провеждането на избори не способстват за повишение на доверието в изборния развой, а в противен случай. И по тази причина е доста допустимо изборната интензивност, която на последния избор бе рекордно ниска - 39,41%, да спадне още.
Практиката в България е тъкмо такава. Сега настоящият Изборен кодекс също бе прекроен на среднощно съвещание и бе въведено напълно машинно гласоподаване по време на 45-ото Народно заседание и също под диктат - тогава на Има Такъв Народ и " Изправи се! Мутри вън " - две партии, които към този момент не са в Народното събрание.
Почти няма избори в последните 30 години, преди които разпоредбите на вота да не са пипани. Днес надали някой си спомня, че едно от обещанията на новоизгряващата политическа мощ ГЕРБ през 2009 година бе да приключи тази процедура. И, в случай че променя Кодекса, да го прави най-малко година преди вота.
Специалисти по изборни практики предизвестяват, че смесването на двата типа гласоподаване в една и съща секция ще сътвори неразбория. Тагова е мнението и на дългогодишния член на ЦИК и представител на изборните надзорници Цветозар Томов. Според други машините се трансформират в елементарни " принтери ", откакто разписките от тях ще се броят дружно с хартиените бюлетини. Такова е мнението на Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК. Тези анализатори обръщат внимение и на това, че хартиената бюлетина е предпазена, до момента в който разписката - не е.
Тезата, че машините ни защищават от хилядите недействителни бюлетини също не е безспорна. Според Полина Витанова, която е и член на ОИК в София недействителните хартиени бюлетини са плод на правото на избор на хората да изразят вота си като надраскат нещо, нарисуват или напишат. Тезата, че действителни бюлетини съзнателно биват превръщани в недействителни от членове на комисии, е обидна за всички, които взимат присъединяване в процеса.
Математикът проф. Михаил Константинов твърди, че към 600 хиляди души не са дали своят вот поради машините и показва, че това на процедура е възпрепятствие да се упражни избор, за което по Наказателния кодекс се поставят 3 годни затвор.
Според проф. Константинов сега борбата е за тези 50 депутата, които някои губят поради неналичието на опция за гласоподаване с хартиена бюлетина. „ От тези 50 депутата, които отидоха при прогресивните сили, а ги изгубиха обичайните сили – 15 са на Българска социалистическа партия. Те в този момент имат 25, а другояче щяха да имат 40. Много хора се отвратиха и не имат вяра в технологията на машините “, безапелационен е той.
Засега е ясно едно - депутатите още дълго ще спорят по изборните правила, ще се замерят с обвинявания за пазаруване на гласове, с което на процедура ще насочат към обществото едно обръщение - не се грижим за вашите проблеми, а за своите - по какъв начин още веднъж да станем депутати, тъй като май идат нови избори.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ