Шок и шизофрения в ПП-ДБ: Ръчкат протести и търсят президент!
ПП-ДБ в шизофренна тресчица, търсейки претендент за президент и метод да сплоти раздвоената си политическа еднаквост. Между митинги, вътрешни борби и старания да наподобяват като „ партия на измененията “, наподобява, че единственото, което съумяват да обединят, е хаосът. Но не се тормозете, ще намерят верния кандидат… някъде след идващите митинги. Очевидно, задачата е сложна….!
Какъв претендент за президент да излъчи изпадналата в шизофренна тресчица коалиция “Продължаваме смяната – Демократична България ” и по кое време да се заеме с тази задача?
Това трябваше да е водещата тематика за обединението този сезон, преди еуфорията от избухналите митинги и импортирания избор на съмнение да я заглуши с вярата пуделите и пачките да изплуват до гребана на събитията. Все отново сред шествията в центъра на София и тези в коридорите на Народното събрание сътрудниците съумяха да започват някакъв развой на търсене на претендент за държавен глава, който да има най-малко най-малък късмет.
Основната рамка на президентската конкуренция бе скована на 1 декември, когато партиите от ПП-ДБ и Форумът за демократично деяние (ФДД) подписаха публично съглашение за издигане на единна кандидатура за президентските избори през 2026 година Около нея би трябвало “да бъде консолидирана поддръжката за върховенството на правото, евро-атлантическата ориентировка на страната и битката с корупцията ”. В документа е написано, че към идеята би трябвало да бъдат привлечени партии отвън Народното събрание и гражданските организации от демократичната общественост, които споделят тези полезности. Освен правова страна и антикорупционна политика измежду полезностите категорично е посочена и “евроатлантическата принадлежност на България ”.
Реална хронограма кое по кое време да се случва още няма, само че преди Нова година е планувана втора огромна среща на “Промяната ”, ДСБ, “Да, България ”, ФДД и обединения от десния бранш. Едва след нея ще се навлезе в действителни елементи и дати.
Гласовете на опозицията все по този начин не стигат за събаряне на кабинета, само че съгласно разнообразни политолози и анализатори надигналият се публичен разгар може пък и да докара до предварителни избори.
И в случай че такива се появят на хоризонта през пролетта, ПП-ДБ има тактика – да ги комбинира със своята акция по лъчение на кандидат-президент. Така обединението ще употребява активизирания за парламентарния избор запас, ще прелее сила, ще засилва повече гласоподаватели. Едно от имената на изключително почитание освен в десния набор – някогашният министър на образованието Веселин Методиев, през лятото бе пресметнал, че в случай че прави предварителни избори, на обединението ще ѝ трябват най-малко 6000 членове на комисии при към 1500 изборни секции. А при към този момент задвижена организация за предварителни избори същите хора, които са ангажирани по партийна линия в националния избор, ще могат да подсигурят и провеждането на вътрешния.
Това обаче значи евакуиране на периодите за номинации и подготовка на предварителните избори. Засега от обединението признават, че нито Политическа партия, нито Демократична България, нито останалите им сътрудници са подготвени за това. Очакваше се да имат време до април с номинациите и техническата подготовка, след това един месец претендентите да разпрострат акциите си, а самото гласоподаване за общ президент да се случи преди летните отпуски. Дали ще се прави нова “хронограма ”, още е рано да се каже.
Идеята за прелиминарен избор вдясно, с който да се излъчи безапелационно и обединително име за президент, прозвуча на специфичната кръгла маса, свикана от ДСБ през юни. Веднага се направи отпратка към 1996 година, когато
Петър Стоянов стана президент, откакто първо завоюва предварителните избори против Желю Желев, измежду това победи Александър Йорданов и Асен Агов при вътрешно гласоподаване на конференция на Съюз на демократичните сили.
Но обстановката в този момент е друга, признават десните.
Преди 30 година Стоянов победи настоящия президент с 66% на предварителния избор – цели 860 хиляди гласа единствено от хората, вдигнали се да посочат какъв да е претендентът на Съюз на демократичните сили. Днес сходен резултат би донесъл болшинство в Народното събрание. После влезе в президентския кабинет с съвсем 3 пъти повече бюлетини. Сега нито е допустимо да се активизира подобен избор, нито конкуренцията е сред чисто партийни лица на две обединения мастодонти. И е ясно, че би трябвало да се търсят имена отвън рамките на тяснопартийното посланичество.
През 2021 година Румен Радев и Илияна Йотова събраха малко над 1,3 млн. гласа на първия тур и милион и половина на втория. На изборите за парламент предишния октомври ПП-ДБ бяха подкрепени от 346 074 гласоподаватели, което ги направи втора мощ с 14% от вота. А грубата сметка за президентския избор следващата година я направи Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ изясни, че би трябвало да се търси “човек, който да може 400-500 хиляди гласа да притегли с името си и ние с нашата мощност да го изберем за президент ”. Формулата очерта през август, когато даже бе подготвен на необятна обща кандидатура с градската десница под знамето на европейските полезности.
Публично концепцията за общ претендент бе развита от Иван Костов.
Това не оказа помощ – актуалният съпредседател на “Да, България ” Божидар Божанов дефинира като политическа шизофрения ръководещи и съпротива да се явят дружно. Ще търсим обща кандидатура с някои партии, която да бие тази на ГЕРБ, отговори пък водачът на “Промяната ” Асен Василев. А и самият Борисов още през септември се дръпна.
Така или другояче, афиширани претенденти към този момент няма. Първи стъпки в тази посока пробваха да създадат трийсетина знакови за дясното персони, измежду тях политолози, публицисти, някогашни министри. Впрочем няколко от листата се дистанцираха и обясниха, че от медиите разбрали, че взели участие в този нов Форум за демократично деяние (ФДД).
Иначе 3 бяха изискванията на този нов формат за любимеца за “Дондуков ” 2: “да пази националните ползи, да поддържа Украйна и сигурността на Европейски Съюз и да е несклоняем към корупцията и ограбването на страната ”.
Някои виждат на тези условия да дава отговор външен човек с идея като писателя Захари Карабашлиев. Неясно за какво се загатва и към този момент пробвалият се несполучливо в борбата за президент арбитър Лозан Панов. Отново се приказва и за Светослав Малинов, Веселин Методиев, Екатерина Михайлова. Вече зам.-председател на Политическа партия, комичният Николай Денков също е измежду “заподозрените ” за кандидат-президент.
Новата престъпна звезда в нея е кметът на Варна Благомир Коцев, който 5 месеца стаж в ареста се пробва да изкара като страдалчество. Няколко митинга в негова отбрана към този момент скандираха “Благо ” и в този смисъл може да се каже, че кандидатурата му бе отрепетирана. Сериозното разискване обаче ще зависи и от хода на делото против него. В неделя той позволи, че може да е претендент за президент, само че тази тематика сега не е на дневен ред за него. Ако всички хора, които излязоха и ме поддържаха, в случай че цялата тази сила слага въпроса по този метод, аз съм виновен човек – и в случай че би трябвало да откликна, ще го направя. Няма по какъв начин да не нося отговорност пред всички тези хора, които застанаха зад идеята, и ще мисля по тематиката, сподели Коцев пред Нова телевизия.
Кметът на София Васил Терзиев пък получи “номинация ” персонално от Бойко Борисов, който го назова с известна подигравка като вероятен претендент.
И Терзиев бе трансфорат принудително в воин първо с транспортната стачка, след това с боклука, а и със “забравени ” заплащанията от страна на страната за направени поправки на централни столични булеварди. И в негова поддръжка имаше един-два митинга, а Терзиев е измежду лицата на площада. Пък и да не забравяме, че от кмет на София първо Софиянски стана длъжностен министър председател, а след това Борисов се изстреля на политическия връх.
Засега е ясно единствено по какъв начин се възнамерява да стане излъчването на единния претендент – през “волята на допустимо най-широк кръг български жители ”. Тоест във вота ще могат да вземат участие освен членовете и симпатизантите на обединенията от обединението, а и необятна външна страна от заинтересувани. Политическите врагове към този момент се майтапят, че ще отидат и те до урните, с цел да изберат най-слабата кандидатура. Няма да е казус – през 2011 година Георги Кадиев, тогава претендент за кмет на Българска социалистическа партия, гласоподава във вътрешните избори на Синята коалиция.
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News