ПП-ДБ пробват да направят това, което Костов стори когато имаше цялата власт в държавата
ПП-ДБ оферират най-мракобесния законопроект, с който да отстранят Сарафов, часове преди избора му Има ли друга страна в Европейски Съюз и в света, в която изборът на основен прокурор да е залог за държавно управление?
Има ли друга страна в Европейския съюз, в Западния или така наречен „ съвременен свят “, в която изборът на основен прокурор да е залог за държавно управление!?
Разбира се, че няма! Най-малкото заради една задоволително основателна причина – това е в прорез с водещ принцип на демократичните общества - върховенството на правото.
У нас обаче това да си сменяме основните прокурори през година-две, а както се предлага и на полугодие, е на път да се трансформира в част от отхвърли от народна власт, от разпада на институции и държавност.
Преди година и половина, Иван Гешев падна жертва на държавното управление на „ сглобката “, напомня и продължава:
Сега същото се канят да вършат депутати от 51-ото Народно заседание, само че с изпълняващия функционалностите основен обвинител Борислав Сарафов. Основателни претекстове няма, освен перманентната очерняща акция против личността на основния прокурор у нас, която не стопира към този момент две десетилетия. Епицентър-бг вече разказа в детайли кафяво-жълтата канонада, на която е подложен освен Сарафов, само че и неговите близки. В идните 10 дни ще сме очевидци на ескалацията на очернянето, без значение на обстоятелствата, доказателствата и действителността. Истината няма значение. Тя елементарно може да бъде сменена с „ пост-истина “ от тези кръгове, които съществуват в политиката и публичните процеси, с единствената цел – преодоляване и очистване на държавното обвиняване, по опция през неговия връх.
И в случай че преди десетина години тези опити се осъществиха някак перфидно, през дълготрайни тактики за смяна на главния закон, както и на още куп законодателни текстове. То, единствено преди година видяхме, че разсъдъкът е привършен. Поне това сподели оня драматичен опит за скорострелна конституционна промяна, която изцяло закономерно бе отхвърлена от Конституционния съд, откакто преди този момент никои експерт от правните среди у нас не я поддържа, с дребни изключения – политическото прокси на антипрокурорската партия „ Да, България “ в правосъдната система – Съюзът на съдиите в България.
Така стигаме до утрешния ден – 7 януари 2025 година, когато Комисията по конституционни и правни въпроси ще разисква план на смяна на Закона за правосъдната власт, в който всевъзможни морални, професионални, демократични правила са зачеркнати.
Коалицията „ Продължаваме промяната – Демократична България “ оферират най-мракобесния законопроект за целия ни драматичен 35-годишен преход, който цели моменталически и.ф. основен прокурор да бъде отхвърлен, освен това броени часове преди Висшия правосъден съвет да завърши процедурата по избора на неговата кандидатура за титуляр на поста. Законодателен акт, прочут от Римско време като „ intuitu personae “, а в средата на предишния век прилаган и от режима на Сталин за елиминиране на неуместните – „ има човек-има проблем, няма човек-няма проблем “.
Единствено проявените стоманени нерви от Борислав Сарафов досега са причина обществото да не е станало очевидец на безмилостна война сред институциите или това, което е останало от тях. Сарафов вярно си дава сметка, че мишената не е просто той, а цялата прокуратура, като по-късно ще пристигна ред и на съда. Реално всичко се прави, с цел да не се допусне неговото избиране, само че крайната цел е доста по-опасна.
Ако се откри болшинство за приемане на поправките в Закон за съдебната власт, спуснати от адвокатски адвокатски фирми и лобисти на техните марионетки в Народното събрание, в лицето на депутатите от ПП-ДБ, то значи Народното заседание погазва Конституцията, смачквайки независимостта на правосъдната власт.
Да не приказваме, че най-малко малко позор и достолепие би трябвало да имаш, в случай че си се провалил с измененията в Конституцията, да се въздържиш да пробваш още по-абсурдни ремонти да прокарват посредством противоконституционни законодателни поправки, с текстове, писани от лобисти и юристи на притежатели на партии, медии и енергийни сдружения, покриващи понятието „ олигарси “.
Против всякаква парламентарна логичност е въобще на 7 януари, каквито са поръчките на депутати от ПП-ДБ, да се стигне до приемане на плана за промени на Закон за съдебната власт в комисия. Най-малкото, тъй като има още два плана, импортирани надлежно от Има Такъв Народ и от „ Възраждане “. Нещо повече, преди Коледа от Министерство на правораздаването разгласиха за публично разискване и четвърти план за смяна на Закон за съдебната власт. Разумният метод в тази ситуация изисква, болшинството в комисията да не бърза с опитите за пробутване на лобистки законови текстове, основателно избрани като противоконституционни, а да изчака внасянето на плана на Министерство на правосъдието в Народното събрание.
Едва по-късно да се проведат задълбочени полемики, включващи представители на юридическите гилдии – съдии, прокурори, следователи, юристи, Висш правосъден съвет, Инспекторат на правосъдната власт, академичната общественост, които да изразят професионалните си рекомендации, с цел да не става правосъдната система обект на следващ нездравословен опит, който тотално да унищожи така и така дребното публично доверие.
През декември водачът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че няма да допусне повече интервенция на политическите партии в самоуправлението на правосъдната власт. Стъпвайки на пресния опит от пагубните конституционни ремонти, Борисов изясни, че не е работа на политиците да диктуват на Висш съдебен съвет – дали, кой и по какъв начин да избират за основен прокурор, ръководител на Върховния съд и така нататък, още повече, че конституционните съдии ясно са дали отговор на въпроса, че въпреки и с изминал мандат, кадровият орган продължава да извършва своите функционалности.
Ако Борисов се отметне от декларираното, то това ще рефлектира най-вече върху ГЕРБ, а и персонално върху него самия, тъй като би сложило прокуратурата в положение на цялостен разпад. Именно в такава мътна среда, може да се окаже, че политически стимулиран прокурор е подготвен да извърши нечия поръчка, да скалъпи нелегално обвиняване, подбудено от враговете на водача на най-голямата партия.
Едва ли някои има и най-малкото подозрение, че това е изначалната цел на „ новите остарели “ претенденти за сътрудници на ГЕРБ – Костов, Радан Кънев, Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Рашков, а зад тях Иван Кръстев и Иво Прокопиев.
Няма логичност на популисткия опит за кавга със правосъдната система да се вържат и депутати от останалите партии – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и ДПС-НОВО НАЧАЛО. За това, че МЕЧ биха подкрепили всяка екзотика, няма подозрение, както и за това по какъв начин биха гласували хората на Доган – те са директно заинтересувани от разпад на държавното обвиняване, също толкоз, колкото Кирил Петков, Лена Бориславова, Асен Василев и Бойко Рашков.
Някои ще се сети, че някогашната кметица на „ Младост “ Десислава Иванчева и нейната заместничка – Биляна Петрова, бяха хванати с авансово белязани пари – рушвет, при акция на закритата към този момент Спецпрокуратура и антикорупционната комисия. Мнозина имат вяра, че Иванчева и Петрова са почтени. Това е по този начин точно на база доста необятно развитата пропагандна акция в тази посока. И все пак, три правосъдни състава заключиха, че двете са направили закононарушение. Петрова изтърпя наказването си и към този момент е свободна, скоро това ще се случи и с Иванчева.
Трети месец в този 51-ви парламент седи и мълчи един народен представител – Джейхан Ибрямов. Заловен със 100 000 лева авансово белязани. Брилянтно осъществената интервенция на Софийска градска прокуратура и антикорупционната комисия го залови в миг на приемане на парите на столичен паркинг. Но трети месец Народното събрание не разисква поискания му имунитет. Ибрямов не си го дава, а се изкарва политически репресиран. Утре Ибрямов, „ закован на мястото на престъплението “, ще гласоподава да бъде отхвърлен основният прокурор, който му е изискал имунитета. И ще се надява, че ще пристигна различен, който ще „ смачка “ следствието против него.
Дали по същия метод не мислят – Кирил Петков, Лена Бориславова и куп още депутати, за които е комфортно да бъдат недосегаеми и скрити зад паравана „ правосъдна промяна “ в действителност вършат тъкмо това – унищожават върховенството на закона, в името на своите имунитети.
И това им е обезпечено, стига да съумеят да изнудят сътрудниците им от ГЕРБ – да стопират избора на титуляр за основен прокурор, да го отстранят неотложно, тъй като ще са приели поправката, съгласно която изпълняващ функционалностите обвинител №1 може да заема поста единствено за половин година.
Някой дава ли си сметка, че България ще стане най-сетне водач в едно – в сборище на престъпни детайли от цяла Европа и района.
Висш съдебен съвет с постоянен мандат не е ясно – нито дали, още по-малко по кое време ще се избере. От ПП-ДБ непрестанно натрапват, още по-абсурдни механизми за чуване и избор на „ тримата огромни “ в правораздаването, в това число изцяло дискриминационни конюнктурни болшинства в правосъдния съвет. Всичко това би тласнало прокуратурата към ръководство на ротация…на шест месеца.
Така, до момента в който за основен стане някой магистрат, който против заричане за медийна и политическа поддръжка, упрекна съперниците или даже възможните съдружни сътрудници на ПП-ДБ.
Заради това от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, които се усмихват на кръглата маса на представителите на Демократична България, би трябвало да са наясно, че ако този Закон за съдебната власт мине, на следващия ден може да му скимне на някого да анулира идващите избори и той да си остане, дали в президентството или в Министерския съвет, изключително, в случай че там се е настанил „ равноотдалечен “ министър председател.
Политическата предвидливост изисква болшинството да пренебрегва опитите на ПП-ДБ да продължат да изнудват останалите партии, да одобряват техните нездравословни ултиматуми. Ролята на това прогресиско малцинство от дълго време отблъсква голямата част от българския народ.
Показателно е това, че опитът за всяване на ерес в Православната черква у нас се оказа дело на същите тези, които през днешния ден ни изясняват по какъв начин прокуратурата била „ бухалка “, а основният прокурор „ недостижим “.
Обидно е даже за юридическата колегия, депутатът от „ Да, България “ Божидар Божанов, да влиза в ролята на стенограф, с цел да изяснява във фейсбук какво желали да реализират – Те! Прокуратурата трябвало да се „ разкапсулира “, твърди компютърният зубър, който все по този начин мълчи по въпросите – намира ли за редно, че беше замъкнал някогашният министър на електронното ръководство Александър Йоловски в офиса на частната компания на своя приятел от „ ангелите на Капитал “ – Васил Величков, а откакто поръчките за милиони не били дадени на „ верните “ компании, Кирил Петков беше заплашвал същия този министър, все в наличието на Божанов. Но същият този Божанов цитира Йонко Грозев, който „ оправи “ Православието, та в този момент е тръгнал най-сетне да „ оправя “ и Прокуратурата.
Тъжно, нали, ако зависи от „ Капитал “ – прокуратурата би трябвало да се закрие, с изключение на, в случай че Йонко Грозев, Андрей Янкулов или Георги Атанасов, не я управляват. Нали това е желал от Борислав Сарафов преди повече от година и Христо Иванов, само че тъй като не се получи, в този момент като за последно пробват да отстранят основния прокурор, който в границите на последната година позволи реализирането на знакови интервенции като тази с разобличаването на основния секретар на Министерство на вътрешните работи от ПП-ДБ, замесен в грандиозната корупционна спекулация с митниците, в която пък за заплетени водещите фигури от „ Продължаваме промяната “.
Това, че само у нас се случва по този начин, че прокуратурата се явява детайл от политическото позициониране, не се дължи на обвинителите, а на политиците.
И не е Христо Иванов първопричината, с неговите пагубни „ промени “, подчинени само на преодоляването на поста на основния прокурор. „ Реформи “, които направиха невероятно избирането на постоянни ИВСС и Висш съдебен съвет, „ промени “ сложили две от трите водещи позиции в правосъдната власт с „ изпълняващи функционалностите “ ръководители. Греховете на Иванов са толкоз пагубни, че е срамно даже да се предлага нещо, за което той има принос, каквото се е случило тази събота. Комисия да диктува на депутатите кого да предлагат за регулаторните органи? Добре, че от ПП-ДБ не са поискали разформироване на Народното събрание, само че и това ще създадат, в случай че им се отстъпва на фашизоидните ултиматуми.
Основният провинен за положението на правораздаването и в наши дни се назовава Иван Костов. Неговата „ бандитска приватизация “, както я наричаше някогашният основен прокурор Никола Филчев, остана безнаказана, заради мощното лоби, което Костов съумя да си внедри в съда, а и в адвокатурата. В последна сметка у нас наказан за бандитския преход по този начин и нямаше.
Но това не е всичко – преди 25 години, Костов за първи път погази независимостта на правораздаването. Тогава Висш съдебен съвет избра за основен прокурор Бойко Рашков, който тогава, сходно на Сарафов, ръководеше следствието. Президент беше Петър Стоянов. Той отхвърли да подпише декрет, за да даде време на болшинството на ОДС в Народното събрание да одобри лобистки и конюнктурни промени в правосъдния закон, които да доведат до промяната на членовете на Висш съдебен съвет. След като Иван Костов получи болшинство в кадровия орган на Темида, за основен прокурор бе определен Никола Филчев, който пък Атанас Атанасов стартира да подслушва…след това историята е известна.
Днес, ПП-ДБ пробват да създадат това, което Костов стори когато имаше цялата власт в страната. И тогава, а и в този момент, елементарният човек го няма в цялата политическо-законодателна еквилибристика, тъй като никой не се интересува от това – кой ще е основен прокурор. Големият проблем за политиците е, че хората към този момент не се интересуват от тях.
Само, че в случай че някои си мисли, че ще се избави като трансферира рецесията от Народното събрание върху правосъдната власт, то бърка, тъй като в последна сметка ще се стигне до резултата на бумеранга и този, който е позволил разпада на държавността, ще страда от неналичието й, когато се окаже жертва на противозаконни обвинявания и политически стимулирани присъди.
Има ли друга страна в Европейския съюз, в Западния или така наречен „ съвременен свят “, в която изборът на основен прокурор да е залог за държавно управление!?
Разбира се, че няма! Най-малкото заради една задоволително основателна причина – това е в прорез с водещ принцип на демократичните общества - върховенството на правото.
У нас обаче това да си сменяме основните прокурори през година-две, а както се предлага и на полугодие, е на път да се трансформира в част от отхвърли от народна власт, от разпада на институции и държавност.
Преди година и половина, Иван Гешев падна жертва на държавното управление на „ сглобката “, напомня и продължава:
Сега същото се канят да вършат депутати от 51-ото Народно заседание, само че с изпълняващия функционалностите основен обвинител Борислав Сарафов. Основателни претекстове няма, освен перманентната очерняща акция против личността на основния прокурор у нас, която не стопира към този момент две десетилетия. Епицентър-бг вече разказа в детайли кафяво-жълтата канонада, на която е подложен освен Сарафов, само че и неговите близки. В идните 10 дни ще сме очевидци на ескалацията на очернянето, без значение на обстоятелствата, доказателствата и действителността. Истината няма значение. Тя елементарно може да бъде сменена с „ пост-истина “ от тези кръгове, които съществуват в политиката и публичните процеси, с единствената цел – преодоляване и очистване на държавното обвиняване, по опция през неговия връх.
И в случай че преди десетина години тези опити се осъществиха някак перфидно, през дълготрайни тактики за смяна на главния закон, както и на още куп законодателни текстове. То, единствено преди година видяхме, че разсъдъкът е привършен. Поне това сподели оня драматичен опит за скорострелна конституционна промяна, която изцяло закономерно бе отхвърлена от Конституционния съд, откакто преди този момент никои експерт от правните среди у нас не я поддържа, с дребни изключения – политическото прокси на антипрокурорската партия „ Да, България “ в правосъдната система – Съюзът на съдиите в България.
Така стигаме до утрешния ден – 7 януари 2025 година, когато Комисията по конституционни и правни въпроси ще разисква план на смяна на Закона за правосъдната власт, в който всевъзможни морални, професионални, демократични правила са зачеркнати.
Коалицията „ Продължаваме промяната – Демократична България “ оферират най-мракобесния законопроект за целия ни драматичен 35-годишен преход, който цели моменталически и.ф. основен прокурор да бъде отхвърлен, освен това броени часове преди Висшия правосъден съвет да завърши процедурата по избора на неговата кандидатура за титуляр на поста. Законодателен акт, прочут от Римско време като „ intuitu personae “, а в средата на предишния век прилаган и от режима на Сталин за елиминиране на неуместните – „ има човек-има проблем, няма човек-няма проблем “.
Единствено проявените стоманени нерви от Борислав Сарафов досега са причина обществото да не е станало очевидец на безмилостна война сред институциите или това, което е останало от тях. Сарафов вярно си дава сметка, че мишената не е просто той, а цялата прокуратура, като по-късно ще пристигна ред и на съда. Реално всичко се прави, с цел да не се допусне неговото избиране, само че крайната цел е доста по-опасна.
Ако се откри болшинство за приемане на поправките в Закон за съдебната власт, спуснати от адвокатски адвокатски фирми и лобисти на техните марионетки в Народното събрание, в лицето на депутатите от ПП-ДБ, то значи Народното заседание погазва Конституцията, смачквайки независимостта на правосъдната власт.
Да не приказваме, че най-малко малко позор и достолепие би трябвало да имаш, в случай че си се провалил с измененията в Конституцията, да се въздържиш да пробваш още по-абсурдни ремонти да прокарват посредством противоконституционни законодателни поправки, с текстове, писани от лобисти и юристи на притежатели на партии, медии и енергийни сдружения, покриващи понятието „ олигарси “.
Против всякаква парламентарна логичност е въобще на 7 януари, каквито са поръчките на депутати от ПП-ДБ, да се стигне до приемане на плана за промени на Закон за съдебната власт в комисия. Най-малкото, тъй като има още два плана, импортирани надлежно от Има Такъв Народ и от „ Възраждане “. Нещо повече, преди Коледа от Министерство на правораздаването разгласиха за публично разискване и четвърти план за смяна на Закон за съдебната власт. Разумният метод в тази ситуация изисква, болшинството в комисията да не бърза с опитите за пробутване на лобистки законови текстове, основателно избрани като противоконституционни, а да изчака внасянето на плана на Министерство на правосъдието в Народното събрание.
Едва по-късно да се проведат задълбочени полемики, включващи представители на юридическите гилдии – съдии, прокурори, следователи, юристи, Висш правосъден съвет, Инспекторат на правосъдната власт, академичната общественост, които да изразят професионалните си рекомендации, с цел да не става правосъдната система обект на следващ нездравословен опит, който тотално да унищожи така и така дребното публично доверие.
През декември водачът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че няма да допусне повече интервенция на политическите партии в самоуправлението на правосъдната власт. Стъпвайки на пресния опит от пагубните конституционни ремонти, Борисов изясни, че не е работа на политиците да диктуват на Висш съдебен съвет – дали, кой и по какъв начин да избират за основен прокурор, ръководител на Върховния съд и така нататък, още повече, че конституционните съдии ясно са дали отговор на въпроса, че въпреки и с изминал мандат, кадровият орган продължава да извършва своите функционалности.
Ако Борисов се отметне от декларираното, то това ще рефлектира най-вече върху ГЕРБ, а и персонално върху него самия, тъй като би сложило прокуратурата в положение на цялостен разпад. Именно в такава мътна среда, може да се окаже, че политически стимулиран прокурор е подготвен да извърши нечия поръчка, да скалъпи нелегално обвиняване, подбудено от враговете на водача на най-голямата партия.
Едва ли някои има и най-малкото подозрение, че това е изначалната цел на „ новите остарели “ претенденти за сътрудници на ГЕРБ – Костов, Радан Кънев, Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Рашков, а зад тях Иван Кръстев и Иво Прокопиев.
Няма логичност на популисткия опит за кавга със правосъдната система да се вържат и депутати от останалите партии – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и ДПС-НОВО НАЧАЛО. За това, че МЕЧ биха подкрепили всяка екзотика, няма подозрение, както и за това по какъв начин биха гласували хората на Доган – те са директно заинтересувани от разпад на държавното обвиняване, също толкоз, колкото Кирил Петков, Лена Бориславова, Асен Василев и Бойко Рашков.
Някои ще се сети, че някогашната кметица на „ Младост “ Десислава Иванчева и нейната заместничка – Биляна Петрова, бяха хванати с авансово белязани пари – рушвет, при акция на закритата към този момент Спецпрокуратура и антикорупционната комисия. Мнозина имат вяра, че Иванчева и Петрова са почтени. Това е по този начин точно на база доста необятно развитата пропагандна акция в тази посока. И все пак, три правосъдни състава заключиха, че двете са направили закононарушение. Петрова изтърпя наказването си и към този момент е свободна, скоро това ще се случи и с Иванчева.
Трети месец в този 51-ви парламент седи и мълчи един народен представител – Джейхан Ибрямов. Заловен със 100 000 лева авансово белязани. Брилянтно осъществената интервенция на Софийска градска прокуратура и антикорупционната комисия го залови в миг на приемане на парите на столичен паркинг. Но трети месец Народното събрание не разисква поискания му имунитет. Ибрямов не си го дава, а се изкарва политически репресиран. Утре Ибрямов, „ закован на мястото на престъплението “, ще гласоподава да бъде отхвърлен основният прокурор, който му е изискал имунитета. И ще се надява, че ще пристигна различен, който ще „ смачка “ следствието против него.
Дали по същия метод не мислят – Кирил Петков, Лена Бориславова и куп още депутати, за които е комфортно да бъдат недосегаеми и скрити зад паравана „ правосъдна промяна “ в действителност вършат тъкмо това – унищожават върховенството на закона, в името на своите имунитети.
И това им е обезпечено, стига да съумеят да изнудят сътрудниците им от ГЕРБ – да стопират избора на титуляр за основен прокурор, да го отстранят неотложно, тъй като ще са приели поправката, съгласно която изпълняващ функционалностите обвинител №1 може да заема поста единствено за половин година.
Някой дава ли си сметка, че България ще стане най-сетне водач в едно – в сборище на престъпни детайли от цяла Европа и района.
Висш съдебен съвет с постоянен мандат не е ясно – нито дали, още по-малко по кое време ще се избере. От ПП-ДБ непрестанно натрапват, още по-абсурдни механизми за чуване и избор на „ тримата огромни “ в правораздаването, в това число изцяло дискриминационни конюнктурни болшинства в правосъдния съвет. Всичко това би тласнало прокуратурата към ръководство на ротация…на шест месеца.
Така, до момента в който за основен стане някой магистрат, който против заричане за медийна и политическа поддръжка, упрекна съперниците или даже възможните съдружни сътрудници на ПП-ДБ.
Заради това от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, които се усмихват на кръглата маса на представителите на Демократична България, би трябвало да са наясно, че ако този Закон за съдебната власт мине, на следващия ден може да му скимне на някого да анулира идващите избори и той да си остане, дали в президентството или в Министерския съвет, изключително, в случай че там се е настанил „ равноотдалечен “ министър председател.
Политическата предвидливост изисква болшинството да пренебрегва опитите на ПП-ДБ да продължат да изнудват останалите партии, да одобряват техните нездравословни ултиматуми. Ролята на това прогресиско малцинство от дълго време отблъсква голямата част от българския народ.
Показателно е това, че опитът за всяване на ерес в Православната черква у нас се оказа дело на същите тези, които през днешния ден ни изясняват по какъв начин прокуратурата била „ бухалка “, а основният прокурор „ недостижим “.
Обидно е даже за юридическата колегия, депутатът от „ Да, България “ Божидар Божанов, да влиза в ролята на стенограф, с цел да изяснява във фейсбук какво желали да реализират – Те! Прокуратурата трябвало да се „ разкапсулира “, твърди компютърният зубър, който все по този начин мълчи по въпросите – намира ли за редно, че беше замъкнал някогашният министър на електронното ръководство Александър Йоловски в офиса на частната компания на своя приятел от „ ангелите на Капитал “ – Васил Величков, а откакто поръчките за милиони не били дадени на „ верните “ компании, Кирил Петков беше заплашвал същия този министър, все в наличието на Божанов. Но същият този Божанов цитира Йонко Грозев, който „ оправи “ Православието, та в този момент е тръгнал най-сетне да „ оправя “ и Прокуратурата.
Тъжно, нали, ако зависи от „ Капитал “ – прокуратурата би трябвало да се закрие, с изключение на, в случай че Йонко Грозев, Андрей Янкулов или Георги Атанасов, не я управляват. Нали това е желал от Борислав Сарафов преди повече от година и Христо Иванов, само че тъй като не се получи, в този момент като за последно пробват да отстранят основния прокурор, който в границите на последната година позволи реализирането на знакови интервенции като тази с разобличаването на основния секретар на Министерство на вътрешните работи от ПП-ДБ, замесен в грандиозната корупционна спекулация с митниците, в която пък за заплетени водещите фигури от „ Продължаваме промяната “.
Това, че само у нас се случва по този начин, че прокуратурата се явява детайл от политическото позициониране, не се дължи на обвинителите, а на политиците.
И не е Христо Иванов първопричината, с неговите пагубни „ промени “, подчинени само на преодоляването на поста на основния прокурор. „ Реформи “, които направиха невероятно избирането на постоянни ИВСС и Висш съдебен съвет, „ промени “ сложили две от трите водещи позиции в правосъдната власт с „ изпълняващи функционалностите “ ръководители. Греховете на Иванов са толкоз пагубни, че е срамно даже да се предлага нещо, за което той има принос, каквото се е случило тази събота. Комисия да диктува на депутатите кого да предлагат за регулаторните органи? Добре, че от ПП-ДБ не са поискали разформироване на Народното събрание, само че и това ще създадат, в случай че им се отстъпва на фашизоидните ултиматуми.
Основният провинен за положението на правораздаването и в наши дни се назовава Иван Костов. Неговата „ бандитска приватизация “, както я наричаше някогашният основен прокурор Никола Филчев, остана безнаказана, заради мощното лоби, което Костов съумя да си внедри в съда, а и в адвокатурата. В последна сметка у нас наказан за бандитския преход по този начин и нямаше.
Но това не е всичко – преди 25 години, Костов за първи път погази независимостта на правораздаването. Тогава Висш съдебен съвет избра за основен прокурор Бойко Рашков, който тогава, сходно на Сарафов, ръководеше следствието. Президент беше Петър Стоянов. Той отхвърли да подпише декрет, за да даде време на болшинството на ОДС в Народното събрание да одобри лобистки и конюнктурни промени в правосъдния закон, които да доведат до промяната на членовете на Висш съдебен съвет. След като Иван Костов получи болшинство в кадровия орган на Темида, за основен прокурор бе определен Никола Филчев, който пък Атанас Атанасов стартира да подслушва…след това историята е известна.
Днес, ПП-ДБ пробват да създадат това, което Костов стори когато имаше цялата власт в страната. И тогава, а и в този момент, елементарният човек го няма в цялата политическо-законодателна еквилибристика, тъй като никой не се интересува от това – кой ще е основен прокурор. Големият проблем за политиците е, че хората към този момент не се интересуват от тях.
Само, че в случай че някои си мисли, че ще се избави като трансферира рецесията от Народното събрание върху правосъдната власт, то бърка, тъй като в последна сметка ще се стигне до резултата на бумеранга и този, който е позволил разпада на държавността, ще страда от неналичието й, когато се окаже жертва на противозаконни обвинявания и политически стимулирани присъди.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ