ПП-ДБ дължат отговор на въпроса как и с кого ще

ПП-ДБ дължат отговор на въпроса по какъв начин и с кого ще ръководят след идните предварителни парламентарни избори . Това написа в обществената мрежа Фейсбук. Той е уверен, че обединението ще даде този отговор на своите гласоподаватели , даже и той да не се хареса на всички. И още: 

„ Представете си за миг, че държавното управление “Борисов 3 ” беше подало оставка в разгара на митингите през лятото на 2020 година, десетки хиляди упорстваха за това всеки ден. Днес евентуално щяхме да сме на прага на акция за 46-ия парламент. А не за 51-я.

20 години политическо време събрано в един неслучил се мандат. И то какъв.

Преди четири години таман бяхме привикнали със среднощните брифинги на НОЩ, а суматохата около имунизациите занапред предстоеше. Предстоеше България да се озове и измежду водачите в света по смъртност от Ковид. Още по-малко предполагахме, че след войната с пандемията ще стартира войната в Украйна – първата пълномащабна война в Европа след Втората международна война. С нея още веднъж пристигна всяването на суматоха. Страхът от имунизациите беше сменен от страха от енергийна рецесия, от замесване на България във война, от изпращане на бойци в Украйна, завърна се даже непознатия за нашето потомство боязън от нуклеарна война. Някъде по това време пристигна и най-голямата инфлация за последните десетилетия.

*Четири години, един постоянен мандат.

Преди четири години “Демократична България ” не се беше явявала на парламентарни избори, “Продължаваме Промяната ” не съществуваше, Има Такъв Народ таман бе основана, “Възраждане ” беше без шансове за влизане в Народното събрание. Вече забравените “Изправи се ”, “Мутри вън ”, “Български напредък ” още не знаеха, че в миналото ще се явяват на избори. Борисов бягаше по всякакъв начин от София и обикаляше страната с джипката, а Пеевски в никакъв случай не ходеше на работа в Народното събрание.

*Четири години, един постоянен мандат.

Всичко това не е просто подтекст, а действителност, от вероятността на която би трябвало да оценяваме триумфите и грешките. И най-много бъдещите решения.

Вместо в края на един постоянен мандат, през днешния ден сме на прага на седмите парламентарни избори за малко над 3 години. Това значи, че политическите акции, които свикнахме да вършим към този момент не работят – красивите обещания, заклинанията и дългите стратегии са изхабени, а слоганите се не помнят толкоз бързо, че партиите към този момент не си вършат труда да измислят нови.

Правилата и опаковката на политическите акции в България бяха разрушени, с цел да остане на дневен ред същината – честният, съвсем настоятелен, диалог сред партиите и гласоподавателите за това по какъв начин ще се ръководи България. Този път хората няма да дадат поддръжката си за нищо по-малко от това. И не би трябвало да го вършат.

Този диалог е неминуем. Той стартира с това, че след години на две постоянни държавни управления от по няколко месеца, поредност от служебни кабинети и цялостен разпад на политическия разговор сред партиите, страната е в положение на неуправляемост.

Истината е, че България не се ръководи – има хора, които се сменят постоянно, пробват да гасят пожари (буквално и преносно) и краткотрайно да закърпят дупките в продължаващата институционална съсипия. Има и хора, които упорстват това да не се промени, тъй като тяхната власт е в процепите на институционалната рецесия.

Преди следващите избори, диалогът с гласоподавателите се свежда само до явен и здравомислещ отговор на въпроса “Защо, по какъв начин, защо и с кого ще управлявате България? ”.

Това важи за всички партии, само че най-много за Политическа партия и Демократична България. В тази акция те би трябвало и ще дадат явен отговор на този въпрос, тъй като го дължат на гласоподавателите и на себе си. Дори и с цената на това отговорът да не се хареса на всички. “

Ахмед Доган за изключването на Пеевски: Крайно време беше. Няма връщане обратно!