Позволи на себе си
Позволи на себе си! Да грешиш. Да се суетиш. Да се променяш. Да се удивляваш на новото даже да си на 60, даже да си на 16.
Позволи си да не отговаряш на провокации. Позволи си да не се оправдаваш, да не доказваш, да не разубеждаваш.
Позволи си да оставяш. И да си тръгваш. От тези, които не са по твоя път. От тези, които ти пречат. От тези, които не те обичат.
Позволи си да бъдеш себе си.
Позволи си да бъдеш друг. Да не подхождаш към никакви категории, рамки, стандарти, типологии и типове. Не оправдавай ничии упования и да не действаш в сгода на някого срещу своята воля.
Позволи си да не бягаш пред локомотива. И зад него също не бягай. Просто не бягай. Може би даже да изчакаш влака, тръгващ в вярната посока. И да легнеш в спалния вагон, а не да седиш прав в котелното, хвърляйки въглища.
Позволи си от време на време да не мислиш за мъжа. Или обичания. Или любовника. Не мисли за него известно време. Нито къде се е забавил, нито за какво не дава отговор към този момент 20 секунди на известието ти, нито за какво не ти е купил цветя. Не мисли за него. Мисли за себе си.
Позволи си да се занимаеш със себе си. Поне час на един. Един час, даже в случай че той е формиран на раздрани минути-парчета. Позволи си да не си казваш: „ Нямам време за себе си “. Имаш. Позволи си да го вземеш за себе си.
Позволи си да мечтаеш. И наложително огромно. Позволи си да мечтаеш за невъзможното (откъде знаеш, че е невероятно?)
Позволи си да бъдеш себе си. Позволи си да бъдеш почтена за всевъзможни пари, всяка премия, всяка популярност, огромната обич, превъзходната отмора.
Просто си разреши. Позволи си да бъдеш себе си.
Първоначално ПРОСТО СИ ПОЗВОЛИ. После ще видиш какво ще се случи.
