Позволете ми, преди да дам отговор на Вашия въпрос, да

Позволете ми, преди да дам отговор на Вашия въпрос, да се обърна към всички православни християни. В навечерието сме на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Празник, който дава мотиви за размисъл и преоценка – за смисъла на живота и делата ни, за себеотдадеността и готовността да работиш за другите. Да пожертваш себе си в името на нещо по-голямо. Нека всички бъдат живи и здрави, с цел да споделят със фамилиите си топлината на този празник.

Днес България също има потребност от своето възкресение. Именно това е повода освен аз, а и доста други младежи с положителни специалности да се впуснат в това начинание. От егоистична позиция моментът не е прецизен, защото нарушавам персоналния си комфорт и отнемам фамилията си от внимание. Но публичната нужда е такава, че този миг е неминуем.

„ Рушенето на държавността е достигнало лимита си, а търпението на хората е в инфлексна точка. “

Президентът Румен Радев е единственият държавен глава, отказал се непринудено от поста си, с цел да излезе на суровия терен на политическата битка. Като негов консултант и човек, комуто имам вяра, нямах алтернатива по какъв начин да постъпя.

Проблемите са доста, само че като най-неотложни се открояват безводието, инфраструктурната съгласуваност и обезлюдяването. Това са сложни въпроси. Решаването им, изключително демографския, изисква старания в доста направления. Не е задоволителна единствено една законодателна самодейност, с цел да се реализира неотложен резултат, само че би трябвало да стартираме работа незабавно.

На картата на образованието Плевен стои видимо добре поради традициите ни в професионалното и висшето обучение (Медицинския университет, филиала на ВТУ, Военното учебно заведение в Долна Митрополия).

Когато обсъждаме развиването на просветителните институции, не можем да не държим сметка за най-важния индикатор – качеството. През последните десетилетия фокусът постоянно падаше върху административното асимилиране на средства и смяната на структурите, само че същината на процеса остана на назад във времето.

Резултатите на нашите възпитаници в европейските и международните измервателни ранглисти (като PISA) към този момент не са просто „ сигнална лампичка “ – те са алена светлина за нацията. Данните редовно удостоверяват стряскащи равнища на функционална неначетеност.

Към това би трябвало да прибавим и два други сериозни казуса:

Преждевременното отпадане: Хиляди деца напущат просветителната система, преди да са придобили минимални умения за живот.

Разривът с действителността: Липсата на обязаност сред образователните стратегии и потребностите на пазара на труда трансформира дипломите в кухи документи, които не подсигуряват професионална реализация.

Образованието по своята същина е консервативна система. Тя е фундаментът на обществото и като такава изисква непоклатимост. Промените в него би трябвало да се правят с „ кадифени ръкавици “ и с дълбокото схващане, че резултатите от всяко днешно решение ще могат да бъдат обективно измерени едвам след години, когато днешните първокласници навлязат в дейна трудова възраст.

За страдание, през последните 36 години станахме очевидци на тъкмо противоположното. В българското обучение бяха осъществявани промени с темпове и способи, присъщи по-скоро на лаборатории с бели мишки, в сравнение с стратегическо държавно обмисляне. Ученици, учители и родители бяха превърнати в обекти на непрестанни, постоянно безредни опити, чиито създатели рядко оставаха, с цел да видят следствията.

Резултатите от този метод са налице и те са мъчителни. Вместо последователност и резистентност, получихме система „ на парче “. Въпросите са доста, а отговорите изискват храброст да признаем, че образованието не е полигон за политически упоритости, а фундаментът, върху който стои страната ни.

Време е да спрем с лабораторните опити и да стартираме да градим обучение, което не просто съществува в статистиките, а приготвя мислещи и способни персони. Защото цената на неграмотността постоянно се заплаща от цялото общество.

Плевен и районът, имат естествения капацитет да са учебен и иновационен център. Не единствено поради географското състояние, а и поради традициите в региона на изследователската активност, структурата и капацитета на стопанската система в района. Мечтая за възвръщането на славата на Плевен като промишлен център. Първата крачка е решаването на един абсурд: по какъв начин е допустимо Плевен да е единственият регионален център без личен промишлен парк?

Лидерът на „ Прогресивна България “ Румен Радев разгласи, че това е „ борба за връщането на страната на жителите “. Как Вашата кандидатура ще способства за смяна на досегашния модел?

Политиката не е солова игра, а групово начинание. Колкото по-разнородна е силата на един екип, толкоз по-пъстра е палитрата от хрумвания в полза на обществото. Ще работя по този начин, както и до момента – уверен в концепциите си за по-справедливо, солидарно и обществено общество. Моите правила остават: независимост, тъждество, приятелство. За една мощна, прогресивна страна и почтена България!