Някои хора по-често преживяват дежавю. Защо?
Познавате това чувство: денят минава, вършите си работата, миете чиниите, пътувате нанякъде – нищо извънредно, когато ненадейно усещате нещо познато – това се е случвало по-рано.
Само дето не е. Или?
Може да се опитате да се върнете обратно в паметта си, с цел да си спомните по кое време сте претърпели този миг. Но усещанито си е отишло толкоз бързо, колкото се е появило, написа Джордан Гейнс Луис, докторант по невронауки към Университета на Пенсилвания, за Psychology Today.
Феноменът „ дежавю “ (от френски déjà vu – към този момент видяно) надалеч не е явен на науката, само че има няколко теории за него:
- Дежавю е резултат от някакъв тип „ разминаване “ сред това по какъв начин усещаме със сетивата си и възприемаме със съзнанието си света към нас. Може би усещаме прочут мирис и мозъкът ни непосредствено ни препраща към първия път, когато сме го усетили (тази доктрина е много неопределена – изключително като се има поради, че множеството епизоди на дежавю въобще не отразяват минали събития).
- Феноменът би могъл да се далжи на краткотрайна нередовност сред дълготрайните и краткосрочните механизми на паметта. Информацията за непосредствената ни среда може простъпка да премине непосредствено към дълготрайната памет, прескачайки типичните механизми за транспорт, и по този начин, когато имаме дежавю, имаме възприятието, че претърпяваме нещо от далечното ни минало.
- Част от мозъчната кора, известна като „ носова “ или „ ринална “ кора, е обвързвана с разпознаването, може да се задейства необяснимо без намесата на центровете на самата памет. Това може да изясни за какво възприятието е толкоз неспецифично и не можем да разберем къде или по кое време по-рано сме претърпели този миг.
Всъщност някои пациенти с епилепсия постоянно претърпяват дежавю при започване на припадъка. За тези хора стимулацията на въпросния център, а не на хипокампа, който е обвързван с паметта, води до дежавю.
Изчислено е, че 60 – 70 % от хората претърпяват явлението, най-често във възрастта сред 15 и 25. Защо? Никой не знае.
Луис свидетелства от личния си опит, че е почнала да се интересува от прекарването, тъй като в студентските си години то я сполетявало прекомерно постоянно. На 26 тя към този момент не помни последния път, когато ѝ се е случвало.
Дали някоя от по-горните теории е вярна? Едва ли в миналото ще разберем, написа obekti.bg. В последна сметка епизодите са изцяло непредвидени, а за множеството от нас и неизмеримо редки – и е мъчно, да не кажем невероятно, да се проведат действителни емпирически изследвания по тематиката.
Можете ли да добавите нещо за феномена от личен опит? Случва ли ви се постоянно?
Само дето не е. Или?
Може да се опитате да се върнете обратно в паметта си, с цел да си спомните по кое време сте претърпели този миг. Но усещанито си е отишло толкоз бързо, колкото се е появило, написа Джордан Гейнс Луис, докторант по невронауки към Университета на Пенсилвания, за Psychology Today.
Феноменът „ дежавю “ (от френски déjà vu – към този момент видяно) надалеч не е явен на науката, само че има няколко теории за него:
- Дежавю е резултат от някакъв тип „ разминаване “ сред това по какъв начин усещаме със сетивата си и възприемаме със съзнанието си света към нас. Може би усещаме прочут мирис и мозъкът ни непосредствено ни препраща към първия път, когато сме го усетили (тази доктрина е много неопределена – изключително като се има поради, че множеството епизоди на дежавю въобще не отразяват минали събития).
- Феноменът би могъл да се далжи на краткотрайна нередовност сред дълготрайните и краткосрочните механизми на паметта. Информацията за непосредствената ни среда може простъпка да премине непосредствено към дълготрайната памет, прескачайки типичните механизми за транспорт, и по този начин, когато имаме дежавю, имаме възприятието, че претърпяваме нещо от далечното ни минало.
- Част от мозъчната кора, известна като „ носова “ или „ ринална “ кора, е обвързвана с разпознаването, може да се задейства необяснимо без намесата на центровете на самата памет. Това може да изясни за какво възприятието е толкоз неспецифично и не можем да разберем къде или по кое време по-рано сме претърпели този миг.
Всъщност някои пациенти с епилепсия постоянно претърпяват дежавю при започване на припадъка. За тези хора стимулацията на въпросния център, а не на хипокампа, който е обвързван с паметта, води до дежавю.
Изчислено е, че 60 – 70 % от хората претърпяват явлението, най-често във възрастта сред 15 и 25. Защо? Никой не знае.
Луис свидетелства от личния си опит, че е почнала да се интересува от прекарването, тъй като в студентските си години то я сполетявало прекомерно постоянно. На 26 тя към този момент не помни последния път, когато ѝ се е случвало.
Дали някоя от по-горните теории е вярна? Едва ли в миналото ще разберем, написа obekti.bg. В последна сметка епизодите са изцяло непредвидени, а за множеството от нас и неизмеримо редки – и е мъчно, да не кажем невероятно, да се проведат действителни емпирически изследвания по тематиката.
Можете ли да добавите нещо за феномена от личен опит? Случва ли ви се постоянно?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




