Познавате това усещане: денят минава, вършите си работата, миете чиниите,

Познавате това чувство: денят минава, вършите си работата, миете чиниите, пътувате нанякъде – нищо извънредно, когато ненадейно усещате нещо познато – това се е случвало по-рано.

Само дето не е. Или?

Може да се опитате да се върнете обратно в паметта си, с цел да си спомните по кое време сте претърпели този миг. Но усещанито си е отишло толкоз бързо, колкото се е появило, написа Джордан Гейнс Луис, докторант по невронауки към Университета на Пенсилвания, за Psychology Today.

Феноменът „ дежавю “ (от френски déjà vu – към този момент видяно) надалеч не е явен на науката, само че има няколко теории за него:

- Дежавю е резултат от някакъв тип „ разминаване “ сред това по какъв начин усещаме със сетивата си и възприемаме със съзнанието си света към нас. Може би усещаме прочут мирис и мозъкът ни непосредствено ни препраща към първия път, когато сме го усетили (тази доктрина е много неопределена – изключително като се има поради, че множеството епизоди на дежавю въобще не отразяват минали събития).

- Феноменът би могъл да се далжи на краткотрайна нередовност сред дълготрайните и краткосрочните механизми на паметта. Информацията за непосредствената ни среда може простъпка да премине непосредствено към дълготрайната памет, прескачайки типичните механизми за транспорт, и по този начин, когато имаме дежавю, имаме възприятието, че претърпяваме нещо от далечното ни минало.

- Част от мозъчната кора, известна като „ носова “ или „ ринална “ кора, е обвързвана с разпознаването, може да се задейства необяснимо без намесата на центровете на самата памет. Това може да изясни за какво възприятието е толкоз неспецифично и не можем да разберем къде или по кое време по-рано сме претърпели този миг.

Всъщност някои пациенти с епилепсия постоянно претърпяват дежавю при започване на припадъка. За тези хора стимулацията на въпросния център, а не на хипокампа, който е обвързван с паметта, води до дежавю.

Изчислено е, че 60 – 70 % от хората претърпяват явлението, най-често във възрастта сред 15 и 25. Защо? Никой не знае.

Луис свидетелства от личния си опит, че е почнала да се интересува от прекарването, тъй като в студентските си години то я сполетявало прекомерно постоянно. На 26 тя към този момент не помни последния път, когато ѝ се е случвало.

Дали някоя от по-горните теории е вярна? Едва ли в миналото ще разберем, написа obekti.bg. В последна сметка епизодите са изцяло непредвидени, а за множеството от нас и неизмеримо редки – и е мъчно, да не кажем невероятно, да се проведат действителни емпирически изследвания по тематиката.

Можете ли да добавите нещо за феномена от личен опит? Случва ли ви се постоянно?