Познавате го като един от създателите на анимационното Студио Гибли.

Познавате го като един от основателите на анимационното " Студио Гибли ". Под неговата шапка излизат редица филми, които трансформират киното. За най-новият от тях - " Момчето и чаплата ", японският режисьор Хаяо Миядзаки завоюва втория си " Оскар ". Той е Човек на деня на Свободна Европа.

Хаяо Миядзаки е японски режисьор, аниматор и създател на комикси. Той основава " Студио Гибли " през 1985 година дружно с още трима свои сътрудници. Работата му вечно трансформира анимационното кино с филми като " Принцеса Мононоке " и " Отнесени от духовете " .

В понеделник той завоюва премия " Оскар " в категорията за най-хубав анимационен филм с продукцията " Момчето и чаплата " .

Историята на основния воин в " Момчето и чаплата " - Махито Маки , е въодушевена от детството на Миядзаки. Баща му, както и този на Маки, работи във военна фабрика за разработване на съставни елементи за изтребители.

" Самолетите не са принадлежности за война. Не служат за правене на пари. Те са красиви фантазии, които инженерите трансформират в действителност ", написа Миядзаки в книгата, направена по кино лентата.

Паралелите сред действителното и художественото в живота на режисьора не стопират дотук. Семейството на героя Маки се изтегля в провинцията, с цел да избяга от войната. Същото се случва и с Миядзаки в последните години на Втората международна война .

Тогава той е едвам на три. Казва, че някои от най-ранните му мемоари са от бомбардирани градове.

В " Момчето и чаплата " майката на Маки умира в пожар. Историята прилича метода, по който Миядзаки губи майка си, до момента в който е към момента дете. Аниматорът споделя, че тя е била мощна жена, която е въодушевила огромна част от женските персонажи във филмите му.

" Много от филмите ми имат мощни женски персонажи. Те са смели и самодостатъчни и с цялото си сърце се борят за това, в което имат вяра. Нуждаят се от другари и поддръжници, само че в никакъв случай от спасители ", споделя Миядзаки.

Чрез историята на Маки в " Момчето и чаплата " Миядзаки преглежда и тематики като скръбта, фамилията и отговорностите по отношение на заобикалящия ни свят.

Миядзаки има вяра, че децата имат капацитета да надминат предшестващите ги генерации макар всички провокации, които актуалния свят слага пред тях. Той улавя магията на младостта и припомня на феновете какъв брой е значимо да запазят детското в себе си.

Във филмите си Миядзаки споделя истории, които предизвикват интроспекцията, емпатията и по-дълбокото схващане на свързаността сред всички живи същества.

Сюжетите, които той разпростира, се преплитат със личните му разбирания за човечеството и природата. Миядзаки счита, че опазването на природата е жизненоважно за човешкото битие.

В " Принцеса Мононоке " и " Наусика от Долината напразно " режисьорът изследва последствията от употребата на околната среда, с цел да покаже, че природата е мощ, която би трябвало да бъде уважавана и предпазвана.

Миядзаки израства в плевел интервал от японската история. В детството си става очевидец на опустошението от Втората международна война и това оказва доста влияние върху мирогледа му.

Пацифистките му убеждения са застъпени във филми като " Гробът на светулките " и " Вятърът се надига " , които описват за ужасите от войната.

Миядзаки признава, че актуалното общество е постигнало огромен прогрес, само че това не пречи на аниматора да го подлага на критика. С филми като " Замък в небето " и " Подвижният палат на Хоул " той визира потребността от съразмерен баланс сред напредъка и запазването на историята.

" И въпреки всичко, даже измежду цялата тази ненавист, животът си коства да се живее. Срещаме прелестни неща и ставаме очевидци на красиви случки ", споделя Миядзаки.