Павел Владимиров издаде куп интимни тайни СНИМКИ
Познаваме Павел Владимиров като тв водещ, водещ на ММА бойни вечери, създател на публикации, участник в тв формата "Като две капки вода ", артист, а гласът му е прочут и като озвучаващ анимационни филми, реклами, а неотдавна и аудиокниги на български.
Изобщо Павката е един занимателен, деятелен, невероятно да бъде спрян положителен човек, родом от Габрово и не го крие.
Този ухилен Павел от тази есен феновете още веднъж ще имат опцията да гледат на екран като водещ на графа в "100% будни " по Българска национална телевизия. Освен това ще бъде и сценарист на предаването.
Сега обаче ви срещаме с него като участник в нашата графа "Отново в час ", защото той е от тези будни младежи, които могат да бъдат добър образец за нас и за децата ни.
Ето какво сподели Павел Владимиров в изявление за dir.bg:
- Като погледнеш обратно, какво е за теб учебното заведение?
- Много значим стадий в живота на всеки от нас - място на незабравими мемоари, на първи любови и разочарования, място, което с изключение на всичко, ме е дисциплинирало и построило като персона. Чак се изненадах, какъв брой аргументирано се изказах! (смее се)
- Спомняш ли първия си образователен ден или най-малко някой твой първи образователен за дадена образователна година? И какво си спомняш от него?
- Поради напредналата ми възраст спомените от първия образователен ден са откъслечни - въпреки всичко е било 15 септември 1986-та. Помня, че мама беше с мен, несъмнено се вълнувах, бях подреден с най-хубавите си нови облекла и стоях до едно момиченце - Елина.
Иначе от един по-късен първи образователен ден си припомням по какъв начин две съученички-приятелки от прилежащия клас си бяха боядисали косите гарваново-черни, а мустаците си бяха изрусили. Та двете стояха една до друга на откриването на образователната година - като викинги с черни перуки - беше трагикомично!
- Каква е тайната на триумфа в учебно заведение?
- Тайната на триумфа е друга за всеки - даже не знам дали съществува и може да бъде дефинирана. Може би не е нужно да преследваш триумфа непременно, а по-скоро да получиш познания, които ще са ти потребни след това. Да учиш с схващане, а не просто да зазубряш даден материал.
Павел Владимиров в трети клас (първа редица най-вдясно до момичето), Снимка: Павел Владимиров/Личен списък
- Кои са учителите, от които в действителност доста си научил, въодушевили са те и са ти повлияли?
- Не са един или двама и надали ще съумея да изброя всички в няколко реда. Имал съм шанса да изучавам в най-елитните учебни заведения и при най-хубавите преподаватели в България.
Мога да стартира с Донка Попова, началната ми учителка в Габрово, уповавам се да е жива и здрава - доста ерудирана и прецизна жена, която, все пак, беше много занимателна - тя наля основите по този начин да се каже.
След това попаднах в математическа паралелка след трети клас и ми преподаваше именитият в Габрово преподавател по математика - Ранчо Ранчев, който сътвори страхотни математици, печелили не една или две олимпиади освен на републиканско, само че и на интернационално равнище.
Е, от мен не можа да направи чак подобен математик, само че бях добър! Той имаше и доста ефикасна система за плесници - моно, стерео и посредством струпване.
Госпожата или другарката ни по история тогава - Йорданка Христова, пък ни научи да мислим и да обосноваваме разсъжденията си. По-късно, след 7-ми клас пък Катерина Колева ми даде най-важните принадлежности, с цел да пиша тъкмо и вярно, а в Езиковата (бел. ред. Езиковата гимназия в Ловеч) Радина Попова ме направи машина за правопис.
Не мога да не загатна и госпожа Лалева, при която се готвех за кандидатстване - един от най-хубавите преподаватели по история освен в България, а и човек с брилянтно възприятие за комизъм.
Павел Владимиров с класната му от първи до трети клас - Донка Попова, Снимка: Павел Владимиров/Личен списък
- Спомняш ли си занимателни или поучителни училищен бисери или пък такива на свои съученици?
- Оооо, ние дори издавахме книжки с бисери на учители преди време.
Примерно преподавателката ни по литература - Радина Попова, доста обичаше да пита дали има някой по избор - било за изпитване, било да направи разбор на обещано стихотворение и когато всички гузно навеждахме глави, тя споделяше:
"Хайде, има ли някой или това е клас от щрауси?! ". Ако пък някой се явеше без домашно, изцепваше: "Който е без домашно, идващия път носи баница с боза ".
И естествено в последния час по литература всички влязохме с баници и бози. Това е единственият преподавател, който ми е писал единица за подсещане и то сега, в който не подсказвах.
Учителят ни по математика пък - страшилището господин Петров, ни караше да острим тебеширите под избран ъгъл. А в час по история, когато един от съучениците ми се прозяваше, госпожа Лалева го скастри:
"Браво, бре, ти напряко ша ма глътнеш, чудя се дали да си събуя обувките! ". Пак в час по история едно от девойките беше уловило муха с пластмасовата чаша от кафето си и Лалева отново избухна: "Анелия, освободи незабавно тази муха! "
- На какви занимания (извънкласни) си се посвещавал в учебно заведение? Свирене на инструмент, пеене, танци, спектакъл или нещо друго?
- Като по-малък рисувах, имах и подарък слово и непрекъснато участвах в учебните рецитали за разкриване и закриване на образователната година. Бях и знаменосец на класа, когато имаше такива преди време.
По-късно в Ловешката езикова гимназия или просто Езиковата, с огромно "Е ", тъй като е първата и единствена, и неповторима, има прелестната традиция за осъществяване на тридневен учебен музикален фестивал всяка година.
Разбира се, сформирахме нещо като група и участвахме във всяко издание. Освен това бях част от театралната натрупа и играх една от основните функции в учебната пиеса. Абее, всестранно недоразвита персона! (смее се)
Относно експанзията в учебно заведение, на която ставаме очевидци през последните години:
Павел Владимиров като част от самодейността Успели българи дават персонален образец, Снимка: Павел Владимиров/Личен списък
- Ти персонално бил ли си очевидец или пострадал от експанзия в учебно заведение и какво, съгласно теб, би трябвало да се направи, с цел да се предотвратят такива случки?
- Поради обстоятелството, че израснах в мутренските времена, не че в този момент не са мутренски, постоянно съм бил жертва на експанзия като възпитаник, само че наблягам, че тя не е идвала от моите съученици, а от външни субекти, представители на така наречен спортни паралелки - борци, джудисти и така нататък
Но това беше до 8-ми клас, в 9-ти се записах на киокушин и започнах да отивам на фитнес, и лека-полека претендентите да ме тормозят отпаднаха.
Каквото и да се направи, сходни случки мъчно ще се предотвратят, тъй като това е нещо обикновено. Поради спецификите на възрастта, възпитанието и така нататък
Винаги е имало и ще има тормоз в учебно заведение, било то от по-малки към по-големи или от момчета към девойки, или това, което виждаме в последно време, експанзия към учители.
Въпросът е по какъв начин този тормоз да се понижи. За страдание, доверието към учителя с годините спадна, преди време не си позволявахме да кажем "гък ", да не приказваме, че нямаше мобилни телефони.
Отделно учебните заведения в по-големите градове се с сблъскват и с други компликации, борейки се с разпространяването на опиати и пробвайки се да подсигуряват сигурността и неприкосновеността на учениците от външни лица.
Предизвикателствата пред шефовете, учителите и самите общини са огромни, само че би трябвало да разберем, че огромна част от проблемите идват от възпитанието на децата в фамилията, а това е грижа на родителите.
Павел Владимиров, Снимка: Цветана Бонева
Изобщо Павката е един занимателен, деятелен, невероятно да бъде спрян положителен човек, родом от Габрово и не го крие.
Този ухилен Павел от тази есен феновете още веднъж ще имат опцията да гледат на екран като водещ на графа в "100% будни " по Българска национална телевизия. Освен това ще бъде и сценарист на предаването.
Сега обаче ви срещаме с него като участник в нашата графа "Отново в час ", защото той е от тези будни младежи, които могат да бъдат добър образец за нас и за децата ни.
Ето какво сподели Павел Владимиров в изявление за dir.bg:
- Като погледнеш обратно, какво е за теб учебното заведение?
- Много значим стадий в живота на всеки от нас - място на незабравими мемоари, на първи любови и разочарования, място, което с изключение на всичко, ме е дисциплинирало и построило като персона. Чак се изненадах, какъв брой аргументирано се изказах! (смее се)
- Спомняш ли първия си образователен ден или най-малко някой твой първи образователен за дадена образователна година? И какво си спомняш от него?
- Поради напредналата ми възраст спомените от първия образователен ден са откъслечни - въпреки всичко е било 15 септември 1986-та. Помня, че мама беше с мен, несъмнено се вълнувах, бях подреден с най-хубавите си нови облекла и стоях до едно момиченце - Елина.
Иначе от един по-късен първи образователен ден си припомням по какъв начин две съученички-приятелки от прилежащия клас си бяха боядисали косите гарваново-черни, а мустаците си бяха изрусили. Та двете стояха една до друга на откриването на образователната година - като викинги с черни перуки - беше трагикомично!
- Каква е тайната на триумфа в учебно заведение?
- Тайната на триумфа е друга за всеки - даже не знам дали съществува и може да бъде дефинирана. Може би не е нужно да преследваш триумфа непременно, а по-скоро да получиш познания, които ще са ти потребни след това. Да учиш с схващане, а не просто да зазубряш даден материал.
Павел Владимиров в трети клас (първа редица най-вдясно до момичето), Снимка: Павел Владимиров/Личен списък
- Кои са учителите, от които в действителност доста си научил, въодушевили са те и са ти повлияли?
- Не са един или двама и надали ще съумея да изброя всички в няколко реда. Имал съм шанса да изучавам в най-елитните учебни заведения и при най-хубавите преподаватели в България.
Мога да стартира с Донка Попова, началната ми учителка в Габрово, уповавам се да е жива и здрава - доста ерудирана и прецизна жена, която, все пак, беше много занимателна - тя наля основите по този начин да се каже.
След това попаднах в математическа паралелка след трети клас и ми преподаваше именитият в Габрово преподавател по математика - Ранчо Ранчев, който сътвори страхотни математици, печелили не една или две олимпиади освен на републиканско, само че и на интернационално равнище.
Е, от мен не можа да направи чак подобен математик, само че бях добър! Той имаше и доста ефикасна система за плесници - моно, стерео и посредством струпване.
Госпожата или другарката ни по история тогава - Йорданка Христова, пък ни научи да мислим и да обосноваваме разсъжденията си. По-късно, след 7-ми клас пък Катерина Колева ми даде най-важните принадлежности, с цел да пиша тъкмо и вярно, а в Езиковата (бел. ред. Езиковата гимназия в Ловеч) Радина Попова ме направи машина за правопис.
Не мога да не загатна и госпожа Лалева, при която се готвех за кандидатстване - един от най-хубавите преподаватели по история освен в България, а и човек с брилянтно възприятие за комизъм.
Павел Владимиров с класната му от първи до трети клас - Донка Попова, Снимка: Павел Владимиров/Личен списък
- Спомняш ли си занимателни или поучителни училищен бисери или пък такива на свои съученици?
- Оооо, ние дори издавахме книжки с бисери на учители преди време.
Примерно преподавателката ни по литература - Радина Попова, доста обичаше да пита дали има някой по избор - било за изпитване, било да направи разбор на обещано стихотворение и когато всички гузно навеждахме глави, тя споделяше:
"Хайде, има ли някой или това е клас от щрауси?! ". Ако пък някой се явеше без домашно, изцепваше: "Който е без домашно, идващия път носи баница с боза ".
И естествено в последния час по литература всички влязохме с баници и бози. Това е единственият преподавател, който ми е писал единица за подсещане и то сега, в който не подсказвах.
Учителят ни по математика пък - страшилището господин Петров, ни караше да острим тебеширите под избран ъгъл. А в час по история, когато един от съучениците ми се прозяваше, госпожа Лалева го скастри:
"Браво, бре, ти напряко ша ма глътнеш, чудя се дали да си събуя обувките! ". Пак в час по история едно от девойките беше уловило муха с пластмасовата чаша от кафето си и Лалева отново избухна: "Анелия, освободи незабавно тази муха! "
- На какви занимания (извънкласни) си се посвещавал в учебно заведение? Свирене на инструмент, пеене, танци, спектакъл или нещо друго?
- Като по-малък рисувах, имах и подарък слово и непрекъснато участвах в учебните рецитали за разкриване и закриване на образователната година. Бях и знаменосец на класа, когато имаше такива преди време.
По-късно в Ловешката езикова гимназия или просто Езиковата, с огромно "Е ", тъй като е първата и единствена, и неповторима, има прелестната традиция за осъществяване на тридневен учебен музикален фестивал всяка година.
Разбира се, сформирахме нещо като група и участвахме във всяко издание. Освен това бях част от театралната натрупа и играх една от основните функции в учебната пиеса. Абее, всестранно недоразвита персона! (смее се)
Относно експанзията в учебно заведение, на която ставаме очевидци през последните години:
Павел Владимиров като част от самодейността Успели българи дават персонален образец, Снимка: Павел Владимиров/Личен списък
- Ти персонално бил ли си очевидец или пострадал от експанзия в учебно заведение и какво, съгласно теб, би трябвало да се направи, с цел да се предотвратят такива случки?
- Поради обстоятелството, че израснах в мутренските времена, не че в този момент не са мутренски, постоянно съм бил жертва на експанзия като възпитаник, само че наблягам, че тя не е идвала от моите съученици, а от външни субекти, представители на така наречен спортни паралелки - борци, джудисти и така нататък
Но това беше до 8-ми клас, в 9-ти се записах на киокушин и започнах да отивам на фитнес, и лека-полека претендентите да ме тормозят отпаднаха.
Каквото и да се направи, сходни случки мъчно ще се предотвратят, тъй като това е нещо обикновено. Поради спецификите на възрастта, възпитанието и така нататък
Винаги е имало и ще има тормоз в учебно заведение, било то от по-малки към по-големи или от момчета към девойки, или това, което виждаме в последно време, експанзия към учители.
Въпросът е по какъв начин този тормоз да се понижи. За страдание, доверието към учителя с годините спадна, преди време не си позволявахме да кажем "гък ", да не приказваме, че нямаше мобилни телефони.
Отделно учебните заведения в по-големите градове се с сблъскват и с други компликации, борейки се с разпространяването на опиати и пробвайки се да подсигуряват сигурността и неприкосновеността на учениците от външни лица.
Предизвикателствата пред шефовете, учителите и самите общини са огромни, само че би трябвало да разберем, че огромна част от проблемите идват от възпитанието на децата в фамилията, а това е грижа на родителите.
Павел Владимиров, Снимка: Цветана Бонева
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ