Чудните загадки на кирилицата
Познаваме кирилицата, само че към момента не сме разгадали множеството й загадки
Старобългарската писменост може да се раздели на три елементи: „ висша “, „ нисша “ и „ божествена “. Първата по названието на буквите носи в себе си несъмнено смислово обръщение. Втората й е противоположна: названията на тези букви са срички, постоянно неприятни за слуха. Третата част от писмеността са божествените знаци, намиращи се в средата – най-загадъчната й загадка.
САКРАЛНА ГЕОМЕТРИЯ
Изписването на кирилските букви също крие в себе си мистерия. Привичните буквени обозначения се състоят от елементарни геометрични фигури: кръгове, триъгълници, кръстове. Но в тях е прикрит сакрален смисъл – знаците на вечността, на Троица, на Христа.
Изследователи на старобългарската писменост открили, че геометрически в кирилската писмен знак „ Ч “ изначално е прикрит признакът на чашата на причастието; в „ X “ – кръстът на Андрей Първозвани; във „ Тита “ – ковчегът на спасението. Така писмеността ни рисува символичната картина на християнския свят.
ТАЙНОПИС
Редица учени изричат хипотезата, че първата славянска писменост е била тайнопис и съставлява комплицирана логическо-математическа система. Съществува и версия, че писмеността е основана от Кирил и Методий като „ изцяло откритие изобретение, а не като създание, образувано на части посредством прибавяне на нови буквени форми.
Кирилицата таи в себе си пояснение на устройството на света – всяка писмен знак съдържа смисъл и се разшифрова като Аз Бога Ведаю, Глаголя Добро, что Ест Жизн… Ако се подреди кирилицата в квадрат 7 на 7, тя може да се чете в случаен ред, разкривайки нови смиели.
БУКВЕНИТЕ ЧИСЛА
Буквените обозначения се употребяват и като цифри – и тук откриваме нови загадки. Защо Аз е равна на единица, а Буки няма число? Редът на първите цифри е пореден, само че деветката се оказва в самия завършек на писмеността.
Не може да се каже, че такава безредица е резултат от случайност. Свети Кирил усърдно е обмислял сакралните смисли на своето създание. За превръщането на буквата в число над нея се слага специфичен знак – купа, чийто смисъл може да се съпостави с нимба.
ШИФЪР НА МИРОЗДАНИЕТО
През Средновековието се пресмята смисъла на думата посредством събиране на числовите означения на буквите, с цел да се открие в тях нов смисъл. Например за число на Христос се счита 888 – това е сумата от числата букви в името Иисус на гръцки език.
Затова тези, които се обръщат към старобългарската писменост, се сблъскват със загадката на числовото означение на нейните букви, търсейки в античната писменост шифъра на мирозданието: от сътворението на света до страшния съд.
ЗАГАДЪЧНИТЕ ПИСМЕНА
Повечето букви в славянската писменост са с гръцки генезис. Но има и такива с много мистериозен произход – да вземем за пример Ц и Ш. Учените към момента не могат да обяснят от кое място основателите на старобългарската писменост са ги заимствали. Букви с сходно изписване има в етиопското и арамейското писмо, само че те звучат по друг метод.
ПРИРОДАТА НА ДУХА
Смята се, че иврит, гръцки и латински въплъщават природата на нещата. „ Отците “ на кирилицата – светите Кирил и Методий, създавайки нова книжовност, се пробват да предадат посредством нея природата на духа. Може би по тази причина в света няма нито една „ кирилска “ страна, в която да ръководят прагматизмът и икономическото схващане.
