Познаваме го не само с вечните хитове в него, но

Познаваме го освен с безконечните шлагери в него, само че и с репутацията му на един от най-продаваните албуми в цялата музикална история.

Но петият албум на легендите в тежката музика Metallica бележи повратна точка в развиването на групата доста преди излизането си на 12 август 1991 година Той е несъмнена индикация, че Metallica към този момент се интересува не просто да прави чист траш метъл и се цели в нова, доста по-широка публика.

Албумът с името Metallica си остава прочут като „ Черния албум “ поради напълно черната си обложка, на която се отличават само очертанията на нарисуваната змия и логото на групата. Преди броени дни се навършиха 30 години от излизането му, което е мотив да си напомним по какъв начин се стига до неговото основаване и за какво той остава една от емблемите на незабравимото музикално десетилетие на 90-те години.

Макар че първоначално не е добре признат от някои от старите почитатели на Metallica, „ Черния албум “ се трансформира в цялостен шлагер с баладите The Unforgiven и Nothing Else Matters, както и с по-тежки песни като Enter Sandman и Sad But True. За да го запише, бандата сплотява сили с огромния музикален продуцент Боб Рок с концепцията да оформи по-полирано и насочено към мейнстрийма звучене с по-традиционни песни – с риска да разочарова част от траш фанатиците измежду своите слушатели.

По това време Metallica към този момент е на върха на метъл жанра с помощта на триумфа на предишния си албум, …And Justice for All, и видеоклипа към хитовия сингъл One. Четиримата музиканти стартират да основават рифове и мелодии за новия си план още до момента в който са на турне и доста от бъдещите песни се оформят през лятото на 1990 година

Някъде тогава са записани демо версии на Enter Sandman и Nothing Else Matters, а последното записано демо е това на Sad But True. Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет и Джейсън Нюстед се усещат добре готови и чакат действителните записи на „ Черния албум “ да протекат безпрепятствено и на драго сърце – което се оказва надалеч от истината. По време на сесиите пораждат разпалени разногласия с Боб Рок по отношение на методите на запис, звученето и качеството на всички детайли от текстовете до китарните сола.

“Първото, което той ми сподели е, че счита, че досега не сме издавали албум, отговарящ на стандартите му ”, споделя китаристът Кърк Хамет. „ Досега никой не ни беше предизвиквал по този начин и никой не ни беше казвал „ Хайде да извършите песента в тази тоналност “ или „ Опитайте този темп на барабаните “. Нашият отговор беше „ Майната ти, не ни казвай какво да вършим, единствено направи по този начин, че басът да звучи като при Motley Crue “.

Боб Рок обаче към този момент е натрупал самочувствие от работата си освен с Motley Crue, само че и с групи като Aerosmith и The Cult, и няма проблем да отстоява позицията си. Той убеждава четиримата от Metallica да записват някои от песните си дружно, а не всеки да свири своя инструмент поотделно, убеждава и Джейсън Нюстед да мисли по друг метод за бас китарата в музиката им.

Убеждава ги и да смъкват струните на китарите си с един звук, с цел да реализиран повече компактност и мощност в ниските честоти за песни като Sad But True. Хетфийлд не е изключително благополучен, когато е свикан да промени текста на Enter Sandman и да следва барабаниста Улрих при свиренето си, вместо той самият да го води.

“Забелязах, че Ларс свири по китарата на Джеймс, както Кийт Муун от The Who свиреше по Пийт Таунсенд ”, изяснява Боб Рок. „ За някои групи това е добре, само че не за всички. Ларс искаше повече груув от Metallica и Back In Black на AC/DC ни беше образец за рок албум със страховит груув. Казах му, че с цел да се получи това, той би трябвало да бъде в основата и бандата да свири по него “.

Предизвикани да трансформират мисленето си в редица аспекти, четиримата доближават нови музикални висоти. Осем месеца не престават записите и презаписите на „ Черния албум “, а даже когато всичко е записано, в Metallica не са удовлетворени от постигнатото звучене.

Резултатът им харесва едвам след три изцяло нови микса на целия албум и им коства над 1 млн. $. Така „ Черния албум “ се оказва едно от най-скъпоструващите издания в историята – само че просто Metallica към този момент е в подобен стадий, че търси само съвършенството и нищо по-малко.

Накрая няма подозрение, че всички старания са си заслужавали, тъй като групата реализира всичките си цели с „ Черния албум “. В години, в които известността на метъла понижава, по-тежките песни в албума са добре пристигнали за гневните метъл почитатели, до момента в който по-комерсиалните рок балади се въртят непрекъснато по радиата и малките екрани.

Дори гръндж вълната от началото на 90-те, която тласка рока в напълно друга посока, не може да спре мощния порив на Metallica. 30 години по-късно и след мощните интервали на ню метъла, метълкора и други течения в жанра, „ Черния албум “ остава пример за почитатели и музиканти в тежката музика. 

Безброй са слушателите, за които точно тези песни се оказват първа среща с Metallica и с рока като цяло – а някои от тях се насочват към музикална кариера и се трансформират в огромни имена. „ Ако не си бях взел „ Черния албум “, нямаше да навляза в метъла, нямаше да стартира да изсвирвам на китара и нямаше да бъда част от Trivium ”, признава да вземем за пример Мат Хийфи, фронтмен на известната американска хеви метъл групировка.

Днес именитият албум на Metallica има над 30 млн. продадени копия в целия свят, продължава да се продава чудесно и може да се похвали с върхове по дългоденствие в американските ранглисти. Той си остава най-успешният албум на бандата и всички компликации към оформянето му като че ли му придават още по-голяма мощ.

Трима от четиримата членове на Metallica минават през тежки разводи, до момента в който основават „ Черния албум “ (единствено бракът на Хетфийлд оцелява), а напрежението сред тях и Боб Рок до последно не може да бъде погасено – само че от време на време такива условия водят до популярен краен резултат. Особено когато в центъра на всичко са феноменални създатели и експерти. 

И даже някои към момента да укоряват групата, че е тръгнала по пътя на комерсиалната музика, цената на „ Черния албум “ няма по какъв начин да бъде поставяна под подозрение.