Юлиан Вергов: Клас 90 е от онези филми - простички, на пръв поглед, но бъркат в душата
Познаваме го като Варадин Димитров в " Мисия Лондон " и като капитан Векилски от " В сърцето на машината ". Бил е и Никола в " Уроци по немски ", и Иван Вазов от " Народът на Вазов ", и Борис Сарафов в " Солунските съзаклятници ". И това е единствено една дребна част от десетките му блестящи облици в киното и театъра...
Юлиан Вергов е човек, който чества живота. При него всичко минава през подигравка и доста, но в действителност доста, обича специалността си. Затова и даже когато не играе, измежду обичаните му занимания е да върви на спектакъл и кино.
" Рядко ми остава свободно време да блея. А аз доста обичам да блея ", с усмивка споделя артистът. Харесва му и да спортува, и " колкото и претенциозно да звучи ", постоянно посещава музеи и изложения, където се любува на тишината и спокойствието на изкуството.
Един от последните впечатлили го спектакли е " Солунските атентатори " в спектакъл " Българска войска ". Към тази пиеса Вергов има изключително отношение, не крие възхищението си към прочита на режисьора Иван Орлов и я счита за доста чисто направена. Познава я и добре, тъй като преди време изигра ролята на Борис Сарафов в постановката " Солунските съзаклятници " на Стоян Радев в Народния спектакъл. За нея завоюва и ИКАР.
Струва си да гледаме Юлиан Вергов (ако към този момент не сме) дружно с Радена Вълканова и Петър Антонов в " Морето след теб " (по пиесата на Яна Борисова и под режисурата на Марий Росен) в, по негови думи, този " магически, дребен и ухилен " спектакъл 199 " Валентин Стойчев ".
Що се отнася до рекомендациите му за филми, Вергов признава, че в последно време е все по-трудно да гледа хубава комедия с необикновено възприятие за комизъм. Определено ослепителен отпечатък в него оставя аржентинско-испанският филм " Диви истории ", чийто продуцент е режисьорът Педро Алмодовар.
" В остарялото българско кино, изобщо в международното кино, имаше доста такива хубави комедии, на които човек да се посмее от сърце. "
И колкото и елементарно да му е да ни предложи и предложи пиеса или филм за гледане, малко се затруднява да дефинира най-предизвикателната роля в своята кариера. И въпреки всичко, за една от най-тежките си счита тази в " Уроци по немски " на Павел Веснаков, защото целият снимачен развой и всеки кадър минава през него.
Трудности среща и във кино лентата " За теб " на режисьора Димитър Коцев-Шошо, с оператор Александър Станишев. Там си партнира с Явор Бахаров, Пламен Димов и Весела Бабинова. А предизвикателна се оказва и работата му в " Триумф " на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.
От 2001 година насам Юлиан Вергов е все сред киното и театъра. Но пък и към момента не може еднопосочно да уточни къде се усеща повече в свои води. Причината: що се отнася до актьорско майсторство, да играе на сцена или пред камера, е нещо доста друго, и двете за него нямат нищо общо.
Юлиан Вергов, Радена Вълканова и Петър Антонов дават втори късмет на любовта в „ Морето след теб “
Нова премиерна режисура на Яна Борисова в Театър 199
" От една майка са, само че може би от разнообразни татковци ", с усмивка споделя Юлиан Вергов. И разяснява, че в театъра даден театър се репетира доста време, след което артистът излиза на сцената и изиграва всичко от А до Я.
Докато в киното, даже да имаш шанс с време за подготовки и с така наречен предварителна подготовка, пресъздаването на линията на държание на героя, и изобщо на протичащото се, е доста трудоемка задача.
Поради естеството на киното, единият ден се снима А, на другия ден П, по-други ден - В, идващият ден се снима Т, и всичко е доста разхвърляно. Динамиката непрекъснато е напред-назад и има едно непрестанно връщане - поради локациите, поради протекционните условия и редица други фактори. Трябва да се следи деликатно и в кой миг къде тъкмо се намира героят, с цел да знае артистът какво да направи в дадена сцена.
Юлиан Вергов признава, че в театъра и " да се поизложи в съответен театър ", си вади своите изводи и не позволява такива неточности в идващото зрелище на същия театър. Докато в киното всичко остава запечатано и не може да се промени.
Но след всяка роля той си прави ръвносметка и извлича поучения. Не може да се самонаблюдава, до момента в който играе на сцената, само че след зрелище мисли къде е сбъркал, какво може да се усъвършенства - в спектакъла, в ролята, в държанието, в метода на мислене.
" Независимо че си го репетирал, всяко зрелище е живо изкуство и всяко представление е друго. "
Тъй като огромна част от актьорите в България по едно и също време играят в няколко представления, редом с което понякога снимат и филм, за Юлиан Вергов е значимо да бъде оптимално съсредоточен в съответния за деня спектакъл и да се приготви по най-хубавия метод преди зрелище. Разбира се, стават и много неприятни неточности от време на време.
" Един единствен път ми се е случвало и то беше преди към година. Обикновено пристигам за зрелище час и половина авансово, като в това време денем преговарям и у дома. За мой смут разбрах, че съм пристигнал квалифициран за ролята си в един театър, само че би трябвало да играя в напълно различен. Просто неверно го бях записал. "
И по този начин, Вергов запретва ръкави, сяда в гримьорната и стартира да се приготвя по текстовете за въпросното зрелище. За късото време, с което разполага обаче, по този начин и не съумява да се почувства задоволително решително на сцената. " Не се и показах на нужното равнище ", не си икономисва упреците той.
Юлиан Вергов е много самокритичен и съвсем постоянно търси и си намира недостатъци за функциите. Не си икономисва рецензии и за тази на Борислав в идния филм " Клас 90 " на режисьора Бойко Боянов. А това, че постоянно мисли по какъв начин може да влезе по-добре в кожата дневно облик, единствено потвърждава с какъв професионализъм и перфекционизъм подхожда към всеки един от персонажите си.
За да се превъплъти в Борислав, Вергов дълго време работи по текста и облика. Ходи на уроци по китара, учи немски и настойчиво репетира с немската актриса Катрин Йене, която във кино лентата играе неговата другарка Софи.
" Клас 90 " е от тези филми - простички на пръв взор, само че вадят доста скрити въпроси, които човек си задава, бъркат в душата и те карат да се замислиш за доста неща. "
Историята се върти около съученици, които се събират доста години след завършването за празненство, което дава обещание доста смях и носталгия в колоритния ретро жанр на 80-те години. Но старите секрети и вражди, изгубените любови и неосъществените фантазии се завръщат с цялостна мощ - в границите на една нощ всеки е подложен пред тестване, маските падат, а купонът се трансформира в стихия от непредвидени обрати.
Да изиграеш легенда - Павел Иванов за ролята си на Георги Аспарухов в “Гунди - легенда за любовта "
Най-големите провокации по пътя към ролята на най-обичания ни футболист
Какво харесвате и какво не харесвате в героя си от " Клас 90 " Борислав?
Харесвам, че е доста безсънен и деятелен човек. Но най-вече ми подхожда, че самият схваща драматургически какъв брой недостатъци има в една такава среща. Действото се развива в една вечер, когато някогашни съученици се събират да честват не съответен мотив, а просто да се видят 30 години след завършването. И Борислав схваща доста неща за другите, и за самия себе си. Има една трансформация - което на мен доста ми подхожда.
Кое тогава беше първото, което ви сграбчи в облика и ви държи до този миг?
Именно тази трансформация. Аз обичам герои, които претърпяват някакъв катарзис и нещо се случва не еднопланово. Това ми харесва и в театъра, и в киното. То беше и първото, което ме сграбчи, откакто прочетох до дъно сюжета на " Клас 90 ".
В началото си споделих: " Добро момче, любим на съучениците си. Не ми е доста забавно. " Но след това видях какво се случва, стана ми прелестно и беше предизвикателство да го изиграя.
По какво героят ви си наподобява с Юлиан Вергов и по какво се разграничава?
Прилича, защото е малко по-експанзивен и кара колело. Различава се с това, че не си признава грешките и се пробва да ги крие.
Имате ли обичана сцена от " Клас 90 "?
Забавно ми беше, когато със Стефан Денолюбов пяхме една ария по изключително подправен метод. И още една, само че да не издавам, ще кажа единствено, че Борислав схваща, че съучениците му са го предали.
Кога беше вашата последна среща на класа и по какъв начин бихте я описали?
О, беше доста от дълго време. Почти колкото в " Клас 90 ". Беше занимателно и любопитно да се запознаеш с нови хора, които към този момент познаваш.
Ако можете да се върнете в учебно заведение, бихте ли трансформирали нещо?
Вероятно има някои дребни неща, които бих трансформирал, само че не скърбя за нищо. Беше ми прелестно и занимателно в учебно заведение. Не съм от тези, които колкото да са изкарали. В гимназията бяхме една група другари от разнообразни класове, които си движихме дружно и бяхме доста задружна компания.
Киното или театърът се разви повече през последните 30 години в България?
Киното постоянно се развива, даже в международен проект. В България се направиха доста хубави филми. Например на Пепи Вълчанов и Криси Грозева. Много одобрявам филмите " Бащата ", " Слава ", както и много други. Заради крамоли в Националния кино център с отпускани пари за кино, малко сякаш се стопира развиването за киното, за разлика от театъра. Например, сътвори се " Топлоцентрала ", което е едно много друго забавно пространство.
Ирмена Чичикова за " Тревожност " - новият сериал на Българска национална телевизия за психологичното здраве на българите
" Всяка последваща роля е най-трудната, което е най-хубавото възприятие. "
Yalta Room се появи, Червената къща още веднъж проработи. Artvent направиха спектакъл, тъй че театралните пространства се развиват. Театърът става все по-различен и не толкоз стандартен. И по този начин би трябвало да бъде.
Какво следва за Юлиан Вергов през 2025 година?
Един сценичен театър, за който още не мога да дам детайлности, само че се надявам да се реализира. А през лятото - и фотоси на " Под прикритие. "
Юлиан Вергов е човек, който чества живота. При него всичко минава през подигравка и доста, но в действителност доста, обича специалността си. Затова и даже когато не играе, измежду обичаните му занимания е да върви на спектакъл и кино.
" Рядко ми остава свободно време да блея. А аз доста обичам да блея ", с усмивка споделя артистът. Харесва му и да спортува, и " колкото и претенциозно да звучи ", постоянно посещава музеи и изложения, където се любува на тишината и спокойствието на изкуството.
Един от последните впечатлили го спектакли е " Солунските атентатори " в спектакъл " Българска войска ". Към тази пиеса Вергов има изключително отношение, не крие възхищението си към прочита на режисьора Иван Орлов и я счита за доста чисто направена. Познава я и добре, тъй като преди време изигра ролята на Борис Сарафов в постановката " Солунските съзаклятници " на Стоян Радев в Народния спектакъл. За нея завоюва и ИКАР.
Струва си да гледаме Юлиан Вергов (ако към този момент не сме) дружно с Радена Вълканова и Петър Антонов в " Морето след теб " (по пиесата на Яна Борисова и под режисурата на Марий Росен) в, по негови думи, този " магически, дребен и ухилен " спектакъл 199 " Валентин Стойчев ".
Що се отнася до рекомендациите му за филми, Вергов признава, че в последно време е все по-трудно да гледа хубава комедия с необикновено възприятие за комизъм. Определено ослепителен отпечатък в него оставя аржентинско-испанският филм " Диви истории ", чийто продуцент е режисьорът Педро Алмодовар.
" В остарялото българско кино, изобщо в международното кино, имаше доста такива хубави комедии, на които човек да се посмее от сърце. "
И колкото и елементарно да му е да ни предложи и предложи пиеса или филм за гледане, малко се затруднява да дефинира най-предизвикателната роля в своята кариера. И въпреки всичко, за една от най-тежките си счита тази в " Уроци по немски " на Павел Веснаков, защото целият снимачен развой и всеки кадър минава през него.
Трудности среща и във кино лентата " За теб " на режисьора Димитър Коцев-Шошо, с оператор Александър Станишев. Там си партнира с Явор Бахаров, Пламен Димов и Весела Бабинова. А предизвикателна се оказва и работата му в " Триумф " на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.
От 2001 година насам Юлиан Вергов е все сред киното и театъра. Но пък и към момента не може еднопосочно да уточни къде се усеща повече в свои води. Причината: що се отнася до актьорско майсторство, да играе на сцена или пред камера, е нещо доста друго, и двете за него нямат нищо общо.
Юлиан Вергов, Радена Вълканова и Петър Антонов дават втори късмет на любовта в „ Морето след теб “
Нова премиерна режисура на Яна Борисова в Театър 199
" От една майка са, само че може би от разнообразни татковци ", с усмивка споделя Юлиан Вергов. И разяснява, че в театъра даден театър се репетира доста време, след което артистът излиза на сцената и изиграва всичко от А до Я.
Докато в киното, даже да имаш шанс с време за подготовки и с така наречен предварителна подготовка, пресъздаването на линията на държание на героя, и изобщо на протичащото се, е доста трудоемка задача.
Поради естеството на киното, единият ден се снима А, на другия ден П, по-други ден - В, идващият ден се снима Т, и всичко е доста разхвърляно. Динамиката непрекъснато е напред-назад и има едно непрестанно връщане - поради локациите, поради протекционните условия и редица други фактори. Трябва да се следи деликатно и в кой миг къде тъкмо се намира героят, с цел да знае артистът какво да направи в дадена сцена.
Юлиан Вергов признава, че в театъра и " да се поизложи в съответен театър ", си вади своите изводи и не позволява такива неточности в идващото зрелище на същия театър. Докато в киното всичко остава запечатано и не може да се промени.
Но след всяка роля той си прави ръвносметка и извлича поучения. Не може да се самонаблюдава, до момента в който играе на сцената, само че след зрелище мисли къде е сбъркал, какво може да се усъвършенства - в спектакъла, в ролята, в държанието, в метода на мислене.
" Независимо че си го репетирал, всяко зрелище е живо изкуство и всяко представление е друго. "
Тъй като огромна част от актьорите в България по едно и също време играят в няколко представления, редом с което понякога снимат и филм, за Юлиан Вергов е значимо да бъде оптимално съсредоточен в съответния за деня спектакъл и да се приготви по най-хубавия метод преди зрелище. Разбира се, стават и много неприятни неточности от време на време.
" Един единствен път ми се е случвало и то беше преди към година. Обикновено пристигам за зрелище час и половина авансово, като в това време денем преговарям и у дома. За мой смут разбрах, че съм пристигнал квалифициран за ролята си в един театър, само че би трябвало да играя в напълно различен. Просто неверно го бях записал. "
И по този начин, Вергов запретва ръкави, сяда в гримьорната и стартира да се приготвя по текстовете за въпросното зрелище. За късото време, с което разполага обаче, по този начин и не съумява да се почувства задоволително решително на сцената. " Не се и показах на нужното равнище ", не си икономисва упреците той.
Юлиан Вергов е много самокритичен и съвсем постоянно търси и си намира недостатъци за функциите. Не си икономисва рецензии и за тази на Борислав в идния филм " Клас 90 " на режисьора Бойко Боянов. А това, че постоянно мисли по какъв начин може да влезе по-добре в кожата дневно облик, единствено потвърждава с какъв професионализъм и перфекционизъм подхожда към всеки един от персонажите си.
За да се превъплъти в Борислав, Вергов дълго време работи по текста и облика. Ходи на уроци по китара, учи немски и настойчиво репетира с немската актриса Катрин Йене, която във кино лентата играе неговата другарка Софи.
" Клас 90 " е от тези филми - простички на пръв взор, само че вадят доста скрити въпроси, които човек си задава, бъркат в душата и те карат да се замислиш за доста неща. "
Историята се върти около съученици, които се събират доста години след завършването за празненство, което дава обещание доста смях и носталгия в колоритния ретро жанр на 80-те години. Но старите секрети и вражди, изгубените любови и неосъществените фантазии се завръщат с цялостна мощ - в границите на една нощ всеки е подложен пред тестване, маските падат, а купонът се трансформира в стихия от непредвидени обрати.
Да изиграеш легенда - Павел Иванов за ролята си на Георги Аспарухов в “Гунди - легенда за любовта "
Най-големите провокации по пътя към ролята на най-обичания ни футболист
Какво харесвате и какво не харесвате в героя си от " Клас 90 " Борислав?
Харесвам, че е доста безсънен и деятелен човек. Но най-вече ми подхожда, че самият схваща драматургически какъв брой недостатъци има в една такава среща. Действото се развива в една вечер, когато някогашни съученици се събират да честват не съответен мотив, а просто да се видят 30 години след завършването. И Борислав схваща доста неща за другите, и за самия себе си. Има една трансформация - което на мен доста ми подхожда.
Кое тогава беше първото, което ви сграбчи в облика и ви държи до този миг?
Именно тази трансформация. Аз обичам герои, които претърпяват някакъв катарзис и нещо се случва не еднопланово. Това ми харесва и в театъра, и в киното. То беше и първото, което ме сграбчи, откакто прочетох до дъно сюжета на " Клас 90 ".
В началото си споделих: " Добро момче, любим на съучениците си. Не ми е доста забавно. " Но след това видях какво се случва, стана ми прелестно и беше предизвикателство да го изиграя.
По какво героят ви си наподобява с Юлиан Вергов и по какво се разграничава?
Прилича, защото е малко по-експанзивен и кара колело. Различава се с това, че не си признава грешките и се пробва да ги крие.
Имате ли обичана сцена от " Клас 90 "?
Забавно ми беше, когато със Стефан Денолюбов пяхме една ария по изключително подправен метод. И още една, само че да не издавам, ще кажа единствено, че Борислав схваща, че съучениците му са го предали.
Кога беше вашата последна среща на класа и по какъв начин бихте я описали?
О, беше доста от дълго време. Почти колкото в " Клас 90 ". Беше занимателно и любопитно да се запознаеш с нови хора, които към този момент познаваш.
Ако можете да се върнете в учебно заведение, бихте ли трансформирали нещо?
Вероятно има някои дребни неща, които бих трансформирал, само че не скърбя за нищо. Беше ми прелестно и занимателно в учебно заведение. Не съм от тези, които колкото да са изкарали. В гимназията бяхме една група другари от разнообразни класове, които си движихме дружно и бяхме доста задружна компания.
Киното или театърът се разви повече през последните 30 години в България?
Киното постоянно се развива, даже в международен проект. В България се направиха доста хубави филми. Например на Пепи Вълчанов и Криси Грозева. Много одобрявам филмите " Бащата ", " Слава ", както и много други. Заради крамоли в Националния кино център с отпускани пари за кино, малко сякаш се стопира развиването за киното, за разлика от театъра. Например, сътвори се " Топлоцентрала ", което е едно много друго забавно пространство.
Ирмена Чичикова за " Тревожност " - новият сериал на Българска национална телевизия за психологичното здраве на българите
" Всяка последваща роля е най-трудната, което е най-хубавото възприятие. "
Yalta Room се появи, Червената къща още веднъж проработи. Artvent направиха спектакъл, тъй че театралните пространства се развиват. Театърът става все по-различен и не толкоз стандартен. И по този начин би трябвало да бъде.
Какво следва за Юлиан Вергов през 2025 година?
Един сценичен театър, за който още не мога да дам детайлности, само че се надявам да се реализира. А през лятото - и фотоси на " Под прикритие. "
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ