Британецът Том Кърк: Навсякъде има проблеми, хората ги носят със себе си
Познавам британеца Том Кърк от времето, когато пускаше филми в едно известно заведение в София. Спомням си, че гледахме „ RepoMen “ на Алекс Кокс дружно. Том е ходеща енциклопедия на киното, гледал е всичко качествено, което може да се откри под слънцето - от Филипините до Чили, на всевъзможен притежател. Някой споделяше за Скорсезе, че той яде, пие и диша кино. Том е от тези хора, с които се чувстваш като в сцена от обичан филм,в който всеки от героите може да приключи репликата на другия. Освен това е и част от едни от най-успешните български планове в последните години - „ Последната кола за спешна помощ на София “. Нямам самообладание да стартира диалога.
Британецът Том Кърк стои зад едни от най сполучливите документални филми в последните години © Личен списък
Том, по какъв начин се случи по този начин, че се озова в България?
Когато живях в Лондон работех в „ Лондон филмс “ - държавна организация, която се занимава с промотирането на града, къде и по какъв начин младите кинаджии могат да снимат там. Бях виновен за филмите с микробюджет и работех с хората, които бяха снимали късометражни продукции и реклами, само че имаха желанието да пробият в света на пълнометражното кино.
Един ден присъствах на презентация на режисьор от България, който се споделя Илиян Метев, а аз към този момент обмислях да се преместя тук заради персонални аргументи. Така че направих всичко допустимо да го открия по-късно, а не беше елементарно, повярвай ми. Той работеше с Джефри Смит, чието дело е прелестният документален филм „ Английският хирург “. В последна сметка, когато се срещнахме с Илиян, беше мъчно да се разделим, говорихме повече от 4 часа за кино.
Той ми показа за плана си „ Последната кола за спешна помощ на София “ и аз изявих предпочитание да работя по озвучаването на кино лентата. И малко по малко в последна сметка филмът беше селектиран за фестивала в Кан, завоюва премия за визионерство в киното и най-важното беше, че основните виновници за този филм - лекарят, водачът на кола за спешна помощ и здравната сестра бяха с нас на церемонията и получиха аплодисментите на публиката - това в действителност стопли сърцето ми!
Ти живееш повече от 10 години тук, в София - има ли български филм, който същински да улавя съгласно теб духа на града?
Аз в действителност доста одобрявам „ Източни пиеси “! Толкова е достоверен, че в действителност съумява да пресъздаде чувството за пространство и време в София - по какъв начин се чувстваш, когато се разхождаш по улиците, силата на хората, които срещаш. Много от филмите пресъздават една подправена, да кажем, действителност, а в този аз съумях да видя един град, който аз познавам, истината, запечатана на кино лента. Бях впечатлен!
Том живее повече от 10 години в София © Личен списък
Има ли ново лице българското кино в последните години, най-малко съгласно теб?
Да, мога да изразя такова мнение! Преди години се срещнах с индивида, който организираше българския кино фестивал в Лондон и гледах доста български филми, само че знаеш ли, необичайно е, само че съгласно мен всякога, когато виждам филми на български има едни нюанси, които са свързани с културата и манталитета, които не постоянно остават разбрани от мен, а не желая да съм дразнещият чужденец, който дава присъди освен за киното, само че и за живота тук. Да ти кажа, едно от най-дразнещите неща за мен е да чувам българи, които са напуснали страната, да се оплакват, даже да мрънкат - на всички места има проблеми, хората ги носят със себе си. В Англия споделят, че страната е по-корумпирана от италианската мафия, трудностите са едни и същи на всички места, само езикът е друг.
Ако би трябвало да направиш предложение за филм, отдаден или разположен в България на английски продуцент, по какъв начин би го направил, по какъв начин ще му направиш предложение, което не може да откаже?
Ха-ха, харесва ми глупостта в живота и тя може да е на всички места, тя е антидот на помпозността! Разбира се, в света на киното, това не е вест. Стилът на Кустурица е доказателство за това - с тромпетите, които свирят, сватбите и погребенията и прочие!
Спомням си един миг, който не влезе в „ Последната кола за спешна помощ на София “ - медицинските служащи стачкуваха в центъра на града и най-после всичко се трансформира в някакъв самобитен и безпланов пърформанс, обгърнат в мъгла от изгорели гуми! Също по този начин продавачът на будката за понички имаше проблем с инструментариума и всичко замириса на изгоряла захар, до момента в който крещящи медици се надвикваха и бърчеха носове!
Киното е метод на живот за Том © Личен списък
Мислиш ли, че глупостта е нещо типично за източноевропейската душа, едно но Фелини, пренесено на по-трагична почва, виждам го във филмите на Никита Михалков също?
Това е нещо, за което си мислехме, до момента в който снимахме „ Последната кола за спешна помощ на София “. Стигаш до извода, че тъжното се преплита със смешното като една тактичност за оцеляване. Хуморът на всички места е прийом да преодолееш сериозността и трагичността в живота, от време на време просто би трябвало да се засмееш и да отърсиш отрицателното от себе си с усмивка!
В нашия филм можеше да се забележи това възприятие за комизъм, проявено измежду една разрушена инфраструктура и хора, борещи се за живота си.
По какви нови планове работиш сега в България?
Преди една седмица излезе първият пълнометражен игрален филм на Илиян – „ Три четвърти ”. Аз още веднъж отговарях за звука в тази продукция. Снимките бяха с дълготрайност 4 месеца. Филмът още веднъж прегръща трагичното и комичното и е една история за хората, които са принудени да превъзмогват себе си и да се борят всеки ден.
Аз в действителност те познавам от плана „ Кино на чорчик “, където ти беше в основата на разнообразни прожекции в един клуб в София, припомням си че с теб сме гледали „ Repo Men “ на Алекс Кокс точно там.
Беше забавно прекарване! Със сигурност не ми донесе никакви пари, само че и не съм очаквал. За сметка на това ме срещна с доста хора, с които в следствие работихме дружно, бях виновен за другите визуализации в този клуб и един ден естествено решение бе да се провеждат кино вечери, в които феновете можеха да видят недооценени продукции и паметни заглавия. Спомням си първата прожекция, когато чакахме да дойдат 190 фенове, а се появиха единствено 10! Поръчахме си пица и изгледахме кино лентата, ха-ха! Чувствах се зле от обстоятелството, че нямаше огромна посещаемост, само че с течение на времето от ден на ден хора посещаваха тези прожекции. Атмосферата беше приятна, хората разговаряха за кино, за живота и въпреки да не знаех езика, успявах да се интегрирам на оня език, който всички обичахме - този на киното.
Езикът на киното е интернационален, счита Том © Личен списък
Толкова време работиш в този бизнес, както в Англия, по този начин и тук - има ли някаква среща или история, която си спомняш с интерес?
Има разнообразни истории, само че си припомням за един случай на фестивала в Нотингам, когато гвоздеят в програмата беше „ Глутница кучета “ на Тарантино. Филмът беше към този момент минал по огромните фестивали и в Кан, беше направил възторг и припомням си по какъв начин младият Тарантино просто си пиеше на бара в един пъб в центъра на града и беше събрал група хора към себе си. Разговорът с него вървеше повече от умерено, още тогава си личеше, че умее да зарежда хората към себе си с неговата сила. В следствие той стана един от най-култовите създатели в историята на киното. Спомням си, че си говорихме за новия филм на братята Хюз – „ Заплаха за обществото “, за Боб Дилън и за огромното внимание към детайла, изключително в саундтрака към една лента. Беше забавно!
Том, всеки един популярен филм е прочут и с популярен откъс, кой е твоят обичан откъс?
„ Заедно те трансфораха всичко в някакво премеждие и на нея това ѝ харесваше, даже една елементарна разходка до супермаркета беше изпълнена с завършения! ” Цитатът е от кино лентата на Вим Вендерс – „ Париж, щата Тексас “. Харесва ми, тъй като издава едно възприятие за споделена съгласуваност и въображение, което трансформира усещанията ти за заобикалящия те свят!
След нашия диалог с Том си мисля, крачейки по софийските улици, за онази ария на Вера Лин от кино лентата на Кубрик " Доктор Стрейнджлав " - " Ние ще се срещнем още веднъж не знам по какъв начин и по кое време, само че ще се срещнем още веднъж! ".
Киното има своя личен език и Том го владее до съвършенство, от време на време това е задоволително да се чувстваш вкъщи на всички места.
Британецът Том Кърк стои зад едни от най сполучливите документални филми в последните години © Личен списък Том, по какъв начин се случи по този начин, че се озова в България?
Когато живях в Лондон работех в „ Лондон филмс “ - държавна организация, която се занимава с промотирането на града, къде и по какъв начин младите кинаджии могат да снимат там. Бях виновен за филмите с микробюджет и работех с хората, които бяха снимали късометражни продукции и реклами, само че имаха желанието да пробият в света на пълнометражното кино.
Един ден присъствах на презентация на режисьор от България, който се споделя Илиян Метев, а аз към този момент обмислях да се преместя тук заради персонални аргументи. Така че направих всичко допустимо да го открия по-късно, а не беше елементарно, повярвай ми. Той работеше с Джефри Смит, чието дело е прелестният документален филм „ Английският хирург “. В последна сметка, когато се срещнахме с Илиян, беше мъчно да се разделим, говорихме повече от 4 часа за кино.
Той ми показа за плана си „ Последната кола за спешна помощ на София “ и аз изявих предпочитание да работя по озвучаването на кино лентата. И малко по малко в последна сметка филмът беше селектиран за фестивала в Кан, завоюва премия за визионерство в киното и най-важното беше, че основните виновници за този филм - лекарят, водачът на кола за спешна помощ и здравната сестра бяха с нас на церемонията и получиха аплодисментите на публиката - това в действителност стопли сърцето ми!
Ти живееш повече от 10 години тук, в София - има ли български филм, който същински да улавя съгласно теб духа на града?
Аз в действителност доста одобрявам „ Източни пиеси “! Толкова е достоверен, че в действителност съумява да пресъздаде чувството за пространство и време в София - по какъв начин се чувстваш, когато се разхождаш по улиците, силата на хората, които срещаш. Много от филмите пресъздават една подправена, да кажем, действителност, а в този аз съумях да видя един град, който аз познавам, истината, запечатана на кино лента. Бях впечатлен!
Том живее повече от 10 години в София © Личен списък Има ли ново лице българското кино в последните години, най-малко съгласно теб?
Да, мога да изразя такова мнение! Преди години се срещнах с индивида, който организираше българския кино фестивал в Лондон и гледах доста български филми, само че знаеш ли, необичайно е, само че съгласно мен всякога, когато виждам филми на български има едни нюанси, които са свързани с културата и манталитета, които не постоянно остават разбрани от мен, а не желая да съм дразнещият чужденец, който дава присъди освен за киното, само че и за живота тук. Да ти кажа, едно от най-дразнещите неща за мен е да чувам българи, които са напуснали страната, да се оплакват, даже да мрънкат - на всички места има проблеми, хората ги носят със себе си. В Англия споделят, че страната е по-корумпирана от италианската мафия, трудностите са едни и същи на всички места, само езикът е друг.
Ако би трябвало да направиш предложение за филм, отдаден или разположен в България на английски продуцент, по какъв начин би го направил, по какъв начин ще му направиш предложение, което не може да откаже?
Ха-ха, харесва ми глупостта в живота и тя може да е на всички места, тя е антидот на помпозността! Разбира се, в света на киното, това не е вест. Стилът на Кустурица е доказателство за това - с тромпетите, които свирят, сватбите и погребенията и прочие!
Спомням си един миг, който не влезе в „ Последната кола за спешна помощ на София “ - медицинските служащи стачкуваха в центъра на града и най-после всичко се трансформира в някакъв самобитен и безпланов пърформанс, обгърнат в мъгла от изгорели гуми! Също по този начин продавачът на будката за понички имаше проблем с инструментариума и всичко замириса на изгоряла захар, до момента в който крещящи медици се надвикваха и бърчеха носове!
Киното е метод на живот за Том © Личен списък Мислиш ли, че глупостта е нещо типично за източноевропейската душа, едно но Фелини, пренесено на по-трагична почва, виждам го във филмите на Никита Михалков също?
Това е нещо, за което си мислехме, до момента в който снимахме „ Последната кола за спешна помощ на София “. Стигаш до извода, че тъжното се преплита със смешното като една тактичност за оцеляване. Хуморът на всички места е прийом да преодолееш сериозността и трагичността в живота, от време на време просто би трябвало да се засмееш и да отърсиш отрицателното от себе си с усмивка!
В нашия филм можеше да се забележи това възприятие за комизъм, проявено измежду една разрушена инфраструктура и хора, борещи се за живота си.
По какви нови планове работиш сега в България?
Преди една седмица излезе първият пълнометражен игрален филм на Илиян – „ Три четвърти ”. Аз още веднъж отговарях за звука в тази продукция. Снимките бяха с дълготрайност 4 месеца. Филмът още веднъж прегръща трагичното и комичното и е една история за хората, които са принудени да превъзмогват себе си и да се борят всеки ден.
Аз в действителност те познавам от плана „ Кино на чорчик “, където ти беше в основата на разнообразни прожекции в един клуб в София, припомням си че с теб сме гледали „ Repo Men “ на Алекс Кокс точно там.
Беше забавно прекарване! Със сигурност не ми донесе никакви пари, само че и не съм очаквал. За сметка на това ме срещна с доста хора, с които в следствие работихме дружно, бях виновен за другите визуализации в този клуб и един ден естествено решение бе да се провеждат кино вечери, в които феновете можеха да видят недооценени продукции и паметни заглавия. Спомням си първата прожекция, когато чакахме да дойдат 190 фенове, а се появиха единствено 10! Поръчахме си пица и изгледахме кино лентата, ха-ха! Чувствах се зле от обстоятелството, че нямаше огромна посещаемост, само че с течение на времето от ден на ден хора посещаваха тези прожекции. Атмосферата беше приятна, хората разговаряха за кино, за живота и въпреки да не знаех езика, успявах да се интегрирам на оня език, който всички обичахме - този на киното.
Езикът на киното е интернационален, счита Том © Личен списък Толкова време работиш в този бизнес, както в Англия, по този начин и тук - има ли някаква среща или история, която си спомняш с интерес?
Има разнообразни истории, само че си припомням за един случай на фестивала в Нотингам, когато гвоздеят в програмата беше „ Глутница кучета “ на Тарантино. Филмът беше към този момент минал по огромните фестивали и в Кан, беше направил възторг и припомням си по какъв начин младият Тарантино просто си пиеше на бара в един пъб в центъра на града и беше събрал група хора към себе си. Разговорът с него вървеше повече от умерено, още тогава си личеше, че умее да зарежда хората към себе си с неговата сила. В следствие той стана един от най-култовите създатели в историята на киното. Спомням си, че си говорихме за новия филм на братята Хюз – „ Заплаха за обществото “, за Боб Дилън и за огромното внимание към детайла, изключително в саундтрака към една лента. Беше забавно!
Том, всеки един популярен филм е прочут и с популярен откъс, кой е твоят обичан откъс?
„ Заедно те трансфораха всичко в някакво премеждие и на нея това ѝ харесваше, даже една елементарна разходка до супермаркета беше изпълнена с завършения! ” Цитатът е от кино лентата на Вим Вендерс – „ Париж, щата Тексас “. Харесва ми, тъй като издава едно възприятие за споделена съгласуваност и въображение, което трансформира усещанията ти за заобикалящия те свят!
След нашия диалог с Том си мисля, крачейки по софийските улици, за онази ария на Вера Лин от кино лентата на Кубрик " Доктор Стрейнджлав " - " Ние ще се срещнем още веднъж не знам по какъв начин и по кое време, само че ще се срещнем още веднъж! ".
Киното има своя личен език и Том го владее до съвършенство, от време на време това е задоволително да се чувстваш вкъщи на всички места.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ