Божури и незабравки
Познаваха се едвам от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да съобщи по нея пакет за собствен прочут оттатък океана. Тя единствено посредничеше. Работа за пет минути, само че към този момент два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, тъкмо шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички тематики, които могат да поддържат диалога сред двама непознати. И мълчанието към този момент започваше да става непристойно. Малката масичка сред тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха от дълго време натрошени на най-малките вероятни късчета, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и дребни корабчета.
Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, апаратура, която би кръстил " Апология на терзанието " (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори неуместно и реши да премълчи. " Това, което се премълчава, се трансформира в счупени бъркалки и смачкани чашки ", внезапно сподели тя. Той си намерения, че в никакъв случай към този момент няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би желал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е използвал, въпреки и мислено фраза като " до края на живота си ".
- Хайде да си поговорим - сподели тя, въпреки че два часа не бяха млъквали.
Оставащият час беше прекомерно малко време, с цел да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но защото той не започваше, тя просто сподели:
- Трябва да приемем, че от време на време хората безусловно се разминават.
- Иронията е, че го схващат таман когато се срещнат - сподели той.
- Сигурно е имало метод да се забележим и преди. Живели сме толкоз време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.
- Щях да те виждам - сподели той.
- Обичаш ли я? - попита тя.
- Обичаш ли го? - попита той.
Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е отговорен.
По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази избавителна (както мислеше тогава) концепция да си измислят общи мемоари, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и по-късно. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко единствено с цел да ги размине. Имаха разполагаем 50 минути.
- Помниш ли - стартира той, - като възпитаници живеехме на една и съща улица. Пусках ти скрито в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони " Лакта ".
- Аха - сподели тя, - значи ти си бил този. Баща ми постоянно ги намираше първи и подозираше, че някой подлудял почитател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.
- За тебе бяха - сподели той.
- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме единствено двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше доста студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко боязън. След всякога се кръстех скрито от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.
- Шест, сподели той. И мен ме беше боязън. А помниш ли, когато след това пристигна да живееш при мен. Майка ти сподели, че ще се откаже от теб посредством " Държавен вестник ", тъй като не желала да има противозаконни внучета.
- Помня - сподели тя. - И без това не можех да имам деца.
На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откогато се познаваха. Съвсем леко, утешително.
- Нищо - сподели той. - А помниш ли, когато си счупих крайници. Бях към този момент на 48, работих като вманиачен и този месец в къщи ми се стори същински парадайс. Ти също си взе отпуска, даже ги заплаши, че ще си счупиш ръката, в случай че не те пуснат. И цялостен месец не си показахме носа на открито.
- А когато на идната година ми откриха оня израстък... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрестанно ми разказваше вицове, с цел да се дръзвам. И до момента се чудя, от кое място ги намираше. Беше толкоз изплашен и благ. Тогава май напълно ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.
- Слава богу, че се оправи. Какво щях да върша без теб.
В това време приканиха всички пасажери за Ню Йорк да се насочат към терминала за политане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и сподели, че би трябвало да потегля. Той взе куфара й и двамата потеглиха. Преди да премине паспортния надзор, тя се обърна и го целуна доста дълго. Като за последно, намерения си той, въпреки в никакъв случай преди този момент да не е имало първи път.
Половин час по-късно той се обърна и потегли. Почувства се ужасно стар, с тъга движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, с цел да не види в отражението ненадейно побелялата си коса и прихлупените си, към този момент старешки плещи. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне вкъщи при непостижимо младата си жена. И в никакъв случай не би могъл да й опише какво е правил през тези петдесет години, до момента в който го е нямало.
Из " И други истории ", изд. " Жанет-45 "
бел. ред. Книгата съдържа още невероятни къси разкази от Георги Господинов и си коства да я имаш вкъщи си. По един от тези разкази- " Сляпата Вайша ", е изработен едноименен анимационен късометражен филм от българина, работещ за канадско студио, Теодор Ушев. Филмът е в късия лист за номинациите за Оскар 2017 за късометражна анимация.
Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, апаратура, която би кръстил " Апология на терзанието " (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори неуместно и реши да премълчи. " Това, което се премълчава, се трансформира в счупени бъркалки и смачкани чашки ", внезапно сподели тя. Той си намерения, че в никакъв случай към този момент няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би желал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е използвал, въпреки и мислено фраза като " до края на живота си ".
- Хайде да си поговорим - сподели тя, въпреки че два часа не бяха млъквали.
Оставащият час беше прекомерно малко време, с цел да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но защото той не започваше, тя просто сподели:
- Трябва да приемем, че от време на време хората безусловно се разминават.
- Иронията е, че го схващат таман когато се срещнат - сподели той.
- Сигурно е имало метод да се забележим и преди. Живели сме толкоз време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.
- Щях да те виждам - сподели той.
- Обичаш ли я? - попита тя.
- Обичаш ли го? - попита той.
Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е отговорен.
По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази избавителна (както мислеше тогава) концепция да си измислят общи мемоари, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и по-късно. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко единствено с цел да ги размине. Имаха разполагаем 50 минути.
- Помниш ли - стартира той, - като възпитаници живеехме на една и съща улица. Пусках ти скрито в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони " Лакта ".
- Аха - сподели тя, - значи ти си бил този. Баща ми постоянно ги намираше първи и подозираше, че някой подлудял почитател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.
- За тебе бяха - сподели той.
- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме единствено двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше доста студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко боязън. След всякога се кръстех скрито от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.
- Шест, сподели той. И мен ме беше боязън. А помниш ли, когато след това пристигна да живееш при мен. Майка ти сподели, че ще се откаже от теб посредством " Държавен вестник ", тъй като не желала да има противозаконни внучета.
- Помня - сподели тя. - И без това не можех да имам деца.
На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откогато се познаваха. Съвсем леко, утешително.
- Нищо - сподели той. - А помниш ли, когато си счупих крайници. Бях към този момент на 48, работих като вманиачен и този месец в къщи ми се стори същински парадайс. Ти също си взе отпуска, даже ги заплаши, че ще си счупиш ръката, в случай че не те пуснат. И цялостен месец не си показахме носа на открито.
- А когато на идната година ми откриха оня израстък... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрестанно ми разказваше вицове, с цел да се дръзвам. И до момента се чудя, от кое място ги намираше. Беше толкоз изплашен и благ. Тогава май напълно ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.
- Слава богу, че се оправи. Какво щях да върша без теб.
В това време приканиха всички пасажери за Ню Йорк да се насочат към терминала за политане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и сподели, че би трябвало да потегля. Той взе куфара й и двамата потеглиха. Преди да премине паспортния надзор, тя се обърна и го целуна доста дълго. Като за последно, намерения си той, въпреки в никакъв случай преди този момент да не е имало първи път.
Половин час по-късно той се обърна и потегли. Почувства се ужасно стар, с тъга движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, с цел да не види в отражението ненадейно побелялата си коса и прихлупените си, към този момент старешки плещи. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне вкъщи при непостижимо младата си жена. И в никакъв случай не би могъл да й опише какво е правил през тези петдесет години, до момента в който го е нямало.
Из " И други истории ", изд. " Жанет-45 "
бел. ред. Книгата съдържа още невероятни къси разкази от Георги Господинов и си коства да я имаш вкъщи си. По един от тези разкази- " Сляпата Вайша ", е изработен едноименен анимационен късометражен филм от българина, работещ за канадско студио, Теодор Ушев. Филмът е в късия лист за номинациите за Оскар 2017 за късометражна анимация.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ