Познавах една жена. Красива жена. Не от този тип, дето

Познавах една жена. Красива жена. Не от този вид, дето всичко да й е съразмерно. Красотата й беше в излъчването на очите, в това отмятане на косите, от което вее вятър, в усмивката, разказваща за безконечната женственост.

Такава беше тя, когато имаше обич. Споделена.

Същата тази жена без споделена обич беше некрасива. Тази нейна непропорционалност ставаше водеща. Като куха кула, която единствено посрещаше бурите, не предизвикваше вятър. Стоически живееше живота като тежест, а очите й бяха празни. Усмивката – отвор. Думите – кухи. Стойката – изправена.

За нея пиша и освен за нея пиша.

Пиша за същността на любовта и фасадността на връзката.

Тази жена и освен тази жена имат безкрайна потребност както от обич, по този начин и от външността й. Строеше своята проекция за красива връзка за пред многото хора, които имаха потребност да виждат това. Отвътре обаче тази обич се е къртела, боляла, упреквала, криела, тормозила, обяснявала, плакала, блъскала и крещяла.

До финалния край, до сбогуването с всичко.

Защо ни е мъчно да кажем на другите какви сме? Да приемем за себе си, а по-късно разбираем на значимите хора простичката истина за себе си? Бракът въобще не е укритие за лудостите ни, нито за особената ни половост или сензитивност. На кого изправяме неоновия афиш с рекламата „ Щастливи дружно “, в случай че от вътрешната страна е тежка досада, незадоволеност и удвоена самотност. Толкова сме станали подвластни от това, което мислят съседите, сътрудниците, социумът като цяло за нашата съвършеност по документи, че и душата си увъртане до обратен тласък. Докато забравим кои сме.

Колко фантазии са загробили някои бракове в името на фасадата и статута?

Любовта е. Просто Е. Отвътре я изпитваш. Блика, има я. Не е нужда. Извор е. С който се събуждаш, бълбука в теб, искаш да я отдадеш. И всичките й проекции – обществено симпатични или не, са истината за любовта.

Никога не ми се е говорило за невярност, тъй като не я разбирам. Разбирам единствено принадлежността в любовна връзка. Никога не ми се е говорело за брак, годеж, правила, събаряне на жартиер със зъби или по какъв начин да честваме любовта пред другите.

Любовта гали коса, скрачва крайници към кръста, целува врат до лудост и къса обясненията за положително образование.

Нищо и в никакъв случай във вашия живот не трябва да строите върху разпоредбите и нормите на някой различен, бил той и знаменит публицист или академик. Защото тъкмо тези гурута са натрупали опит върху личните си драми. Понякога разкрити, различен път не.

Няма нито една формула, която да реализирате и това да стане вътрешна ваша любовна същина, в случай че не сте я написали сами.

Любовността е утринното къпане в живот и наслада, който тръпне по кожата ви. Махнете огледалата, мантрите и упованията.

Усмихнете се. Забравете думите и се разтворете в деня си.