Всеки може да е спокоен пред публика, ако си зададе правилните въпроси
Познато ли ви е това обезпокоително присвиване под лъжичката, когато ви следва обществена изява? Знаете, че е изцяло обикновено, само че това не ви успокоява, тъй като сте наясно, че ще ви попречи.
Питър Майърс и Шан Никс са създатели на книгата " Докато приказваме: Как да спечелим точка и да я забием ". В нея те разкриват детайлни тактики и способи, които оказват помощ на хората в деловия свят да станат по-ефективни и безапелационни при обществените си речи. Например, как да преодолеят страха си от изяви под светлините на прожекторите. Ето няколко скъпи препоръки и разсъждения от тях.
...
Това, което дефинира по какъв начин ще се усещаме в подобен значим миг, са нещата, на които отделяме внимание. От тази позиция, по дифолт, мозъкът ще се концентрира най-вече върху страха. Защо? Самите ние сме основани по този начин, че постоянно да се оглеждаме за заплаха. За десетки хиляди години човешкият мозък е приключил страхотна работа като внимава за неприятности, тъй като по този начин ни защищава от тях.
Ние насочваме мозъка си посредством въпросите, които си задаваме. Мозъкът ни е подготвен незабавно да отговори на тях, само че когато сме изправени пред огромна публика, нещата стоят друго. В този миг множеството хора си задават въпроси, които ги карат да се съсредоточат върху личния им боязън, надалеч от тяхната цел.
Ето нещо типично, което се питаме: " Те ще ми задават ли сложни въпроси? ". Така изпращаме тревожни сигнали до мозъка си, след което той дава отговор: " Да! ". И започваме да се изнервяме. Достигаме даже до под паника боязън, започваме да се полтим. Тогава даже да си отвърнем " Готов съм, стига! ", вътрешно усещаме тъкмо противоположното.
Въпроси като " Какво пропущам? " и " Ще зная ли отговорите на въпросите " изглеждат интелигенти, само че в действителност също ни саботират. Отговорите им единствено ще доведат до отрицателна настройка, тъй че не си ги задавайте и не ги мислете.
И по този начин, какво е решението? Просто си задайте друг въпрос.
Начинът, по който може да запазите самоконтрол, е да измененията фокуса на въпросите, които се надигат вътре във вас. Задайте въпрос с съмнение, с подразбиращ се отговор, чиято истина се приема за даденост.
Например, въпросът " Колко позитивна е тази опция? ". Той съдържа презумцията, че има нещо отлично в вероятността, която просто към момента не сте забелязали. По този метод ще подтикнете мозъка си да създава възприятие на позитивност, а не на боязън и смут.
Задавайте си верните въпроси преди всяка тирада. Така програмирате вашия мозък целеустремено да открие истините, които ви дърпат напред, а не мислите, които ви блокират.
Продължава на идната страница.
Питър Майърс и Шан Никс са създатели на книгата " Докато приказваме: Как да спечелим точка и да я забием ". В нея те разкриват детайлни тактики и способи, които оказват помощ на хората в деловия свят да станат по-ефективни и безапелационни при обществените си речи. Например, как да преодолеят страха си от изяви под светлините на прожекторите. Ето няколко скъпи препоръки и разсъждения от тях.
...
Това, което дефинира по какъв начин ще се усещаме в подобен значим миг, са нещата, на които отделяме внимание. От тази позиция, по дифолт, мозъкът ще се концентрира най-вече върху страха. Защо? Самите ние сме основани по този начин, че постоянно да се оглеждаме за заплаха. За десетки хиляди години човешкият мозък е приключил страхотна работа като внимава за неприятности, тъй като по този начин ни защищава от тях.
Ние насочваме мозъка си посредством въпросите, които си задаваме. Мозъкът ни е подготвен незабавно да отговори на тях, само че когато сме изправени пред огромна публика, нещата стоят друго. В този миг множеството хора си задават въпроси, които ги карат да се съсредоточат върху личния им боязън, надалеч от тяхната цел.
Ето нещо типично, което се питаме: " Те ще ми задават ли сложни въпроси? ". Така изпращаме тревожни сигнали до мозъка си, след което той дава отговор: " Да! ". И започваме да се изнервяме. Достигаме даже до под паника боязън, започваме да се полтим. Тогава даже да си отвърнем " Готов съм, стига! ", вътрешно усещаме тъкмо противоположното.
Въпроси като " Какво пропущам? " и " Ще зная ли отговорите на въпросите " изглеждат интелигенти, само че в действителност също ни саботират. Отговорите им единствено ще доведат до отрицателна настройка, тъй че не си ги задавайте и не ги мислете.
И по този начин, какво е решението? Просто си задайте друг въпрос.
Начинът, по който може да запазите самоконтрол, е да измененията фокуса на въпросите, които се надигат вътре във вас. Задайте въпрос с съмнение, с подразбиращ се отговор, чиято истина се приема за даденост.
Например, въпросът " Колко позитивна е тази опция? ". Той съдържа презумцията, че има нещо отлично в вероятността, която просто към момента не сте забелязали. По този метод ще подтикнете мозъка си да създава възприятие на позитивност, а не на боязън и смут.
Задавайте си верните въпроси преди всяка тирада. Така програмирате вашия мозък целеустремено да открие истините, които ви дърпат напред, а не мислите, които ви блокират.
Продължава на идната страница.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ