Да прескочиш оградата, за да пориташ топка. Защо децата в София няма къде да играят
Позната ли ви е тази картина - деца прескачат учебна ограда или се шмугват през дупка в нея, с цел да поиграят на двора. Причината - в София има малко спортни площадки със свободен достъп. Училищните дворове остават най-хубавият вид, само че доста от тях са заключени през почивните дни. Защо?
Неделя, безоблачен следобяд. Дворът на столичното Второ учебно заведение в квартал „ Бъкстон “ е цялостен с деца. В единия му край летят баскетболни топки, в другия деца се гонят, скачат, карат колело, а в средата тече оспорван футболен мач.
До фитнес уредите в двора са се събрали и родители. Сред тях е и Златина, която – за разлика от множеството майки и татковци тук – не е от квартала.
„ Живеем в центъра, само че почти един път в месеца идваме до Второ учебно заведение. Не единствено тъй като тук живее сестра ми, само че и с цел да поиграят на мира двете ми деца “, споделя Златина.
По думите ѝ в частта на София, където е домът им, „ детски площадки безусловно няма “, а учебните дворове са заключени и недостъпни през почивните дни.
„ Има огромни улици, минават коли и аз не мога да оставя дребния ей по този начин с колелото както тук, тъй като ще излезе на улицата и край “, прибавя тя за тригодишния си наследник.
Второ СУ „ Акад. Емилиян Станчев “ е едно от едвам към половината общински учебни заведения в София, които оставят дворовете си отворени в събота и неделя. Но и това може скоро да се промени. Пред Свободна Европа директорката Елеонора Лилова описа, че обмисля да затвори двора, а основанията ѝ са сходни с тези на доста други шефове, които заключват вратите отвън образователно време.
Те се оплакват от вандалски прояви – драскане по фасадите, отпадъци, счупени пейки, изкъртени футболни порти, както и от недостигащи средства, с цел да обезпечат съответна защита или покриване на вредите.
В същото време спортните и детски площадки сред блоковете остават малко и в занемарено положение. Резултатът: столица, в която родителите няма къде да заведат децата си за безвредна – и безвъзмездна – игра покрай дома, а децата всеобщо не се движат задоволително.
Как може да се промени това?
Движат ли се задоволително децата
По данни, събрани в на Европейската комисия от 2021 година, единствено една трета от децата сред 10 и 19 години в България се движат задоволително. Друг на Световната здравна организация от 2022 година демонстрира, че 31% от децата сред 5 и 9 години са с наднормено тегло, в това число затлъстяване. При 10 - 19-годишните този дял е 27%.
Още разбори, към този момент съответно за София, демонстрират, че 12% от децата над 3-годишна възраст не могат да покрият „ нормите за физическа правоспособност “.
Това кара през 2022 година Столичната община да в своята Стратегия за развиването на физическата интензивност и спорта за интервала 2022-2030 , че са нужни „ дейности за повишение на физическата просвета на учениците и създаване на привички за придвижване, които ще допринесат за възстановяване на здравословното им положение “.
В стратегическия документ се показва, че все още обектите в града, където деца (и възрастни) могат елементарно и гратис да се движат и спортуват, са незадоволително. Затова една от задачите, които общината си слага, е да разшири достъпа до такива места.
Именно в тази връзка учебните дворовете са приети за основен детайл. Според разбора на общината в някои квартали тези дворове са „ единственият обект за наличен спорт и физическа интензивност в безвредна среда навън “.
„ Осигуряване на свободен или следен достъп до всички общински учебни дворове в часовете след образователни занятия доста ще усили опциите за деен живот на жителите “, се споделя в Стратегията. В по осъществяването ѝ е записано, че се цели „ основаването на ефикасен модел за ръководство и стопанисване на просветителна спортна инфраструктура “.
Защо тогава толкоз дворове остават затворени
Въпреки това все още 80 от общо 175 общински учебни заведения в София (или към 46% ) не престават да заключват дворовете си, споделиха от пресцентъра на Столичната община за Свободна Европа. Според настоящите разпореждания решението за това се взима от всеки шеф.
Причините за затворени дворове могат в резюме да се обобщят по този начин: отварянето води до проблеми със замърсяването, вреди по материалната база и потребност от спомагателна защита, която множеството учебни заведения не могат да си разрешат финансово.
Чупи се, драска се, пъкъл е.Цеца Тонева, шеф на учебно заведение
„ Чупи се, драска се, пъкъл е. Не че в този момент не прескачат оградите и не влизат и в отвън образователно време, само че в случай че е отворено, към този момент идват и хора да си разхождат кучетата, изпражненията на кучетата са на всички места в двора “, сподели пред Свободна Европа директорката на 34. ОУ „ Стою Шишков “ Цеца Тонева, която е решила да затваря двора през почивните дни.
От счупени стъклени бутилки, фасове, потрошени пейки и други материални вреди се оплакаха и други ръководители на софийски учебни заведения, с които Свободна Европа се свърза. По думите на директорката на 2. СУ „ Академик Емилиян Станчев “ точно поради това тя в този момент обмисля да спре достъпа през почивните дни.
„ Ако знаем, че дворът ще се употребява единствено за спорт, танци, приятни прекарвания, няма да желаеме той да се затваря, само че казусът са недобросъвестните жители “, уточни тя.
„ Няма по какъв начин да ги направляваме, нямаме опция да заплащаме защита в събота и неделя. Проверяли сме и цените на охранителните компании са много високи “, сподели още Лилова.
Примерът на „ Триадица “
Въпросът с бюджета за спомагателна защита обаче е решен в един от софийските региони - „ Триадица “. Там районната администрация с кмет Димитър Божилов създаде правила, при които дворовете на учебните заведения, които пожелаят, да могат да остават отключени и през почивните дни.
Правилата плануват защитата да бъде поета от компания, с която Община „ Триадица “ подписва контракт и заплаща. Освен това е записано, че кметството поема и разноските по обезценка на спортните уреди в дворовете.
До момента 7 от 10 учебни заведения в " Триадица " са се присъединили в самодейността. Те имат друг опит с недобросъвестни жители – шефовете на 22. СЕУ „ Георги Раковски “ и на 104. ОУ „ Захари Стоянов “ описаха, че не срещат особени проблеми, до момента в който ръководителят на 73. СУ „ Владислав Граматик “ уточни, че „ непрестанно се сблъскват с вандализъм “. Всички обаче са съгласни, че моделът на „ Триадица “ е работещ и са удовлетворени.
И още един образец - „ Слатина “
Различен, само че още веднъж работещ модел има и в регион „ Слатина “. Там към този момент втора година всички учебни заведения оставят дворовете си отключени и в извънучебно време тъкмо с концепцията деца и възрастни да спортуват.
По думите на районния кмет Георги Илиев това е станало допустимо с доста персонални диалози с шефовете и „ увещание “. Охраната през почивните дни и разноските по обезценка се поемат от самите учебни заведения. Илиев обаче счита, че това би трябвало да се промени.
Проблем е пари, които би трябвало да отиват за образователна активност, да се употребяват за товаГеорги Илиев, областен кмет
„ Проблем е пари, които би трябвало да отиват за образователна активност, да се употребяват за това. Защото когато взимаме от бюджета на учебното заведение, понижаваме средствата, които би трябвало да отидат за други неща “, сподели той.
Илиев сподели, че следва да предложи на Столичния общински съвет в средствата, които се дават за поддръжка на общинска благосъстоятелност, да има планувано перо за дворовете на учебните заведения. Така шефовете ще бъдат спокойни, че в случай че има провали от вандализъм в дворовете, ще има пари за възобновяване им.
Общо решение за цяла София?
Илиев е уверен и че би трябвало да се откри модел, с който учебните стадиони в цяла София да остават отворени. В момента няма административна процедура, която да задължава шефовете по какъв начин да ги стопанисват, само че съгласно Илиев това може да се случи с решение на кмета на града.
За Свободна Европа от министерството на образованието показаха, че шефът е „ този, който може да реши по какъв начин отварянето на учебния двор ще се отрази на образователния развой и на положението на инфраструктурата “. При общинските учебни заведения обаче става думи за парцели общинска благосъстоятелност и съгласно закона ръководството им се прави под контрола на общинския съвет.
През годините Столичната община е инициирала диалози по тематиката. Последният е от предишното лято, когато към момента кмет беше Йорданка Фандъкова . Няма данни все още в СОС да са импортирани хрумвания за решение на въпроса.
На този декор и родители, и шефове споделят, че желаят отворени дворове. Златина, която води децата си от центъра чак до „ Бъкстон “ за няколко часа спокойна игра, е уверена, че би трябвало да се измисли метод.
„ Абсолютно съм на мниние, че дворовете би трябвало да бъде отключени “, споделя тя.
„ Аз съм си отгледала децата и двете в региона и нямаше къде да карат колело, да се научат да спортуват, тъй като няма равна улица, площадка “, прибавя и директорката на 34. ОУ Цеца Тонева. „ Сигурна съм, че всеки шеф е подготвен на такова нещо, стига да има защита и като се върне в понеделник, да откри двора, както го е оставил в петък “.
Неделя, безоблачен следобяд. Дворът на столичното Второ учебно заведение в квартал „ Бъкстон “ е цялостен с деца. В единия му край летят баскетболни топки, в другия деца се гонят, скачат, карат колело, а в средата тече оспорван футболен мач.
До фитнес уредите в двора са се събрали и родители. Сред тях е и Златина, която – за разлика от множеството майки и татковци тук – не е от квартала.
„ Живеем в центъра, само че почти един път в месеца идваме до Второ учебно заведение. Не единствено тъй като тук живее сестра ми, само че и с цел да поиграят на мира двете ми деца “, споделя Златина.
По думите ѝ в частта на София, където е домът им, „ детски площадки безусловно няма “, а учебните дворове са заключени и недостъпни през почивните дни.
„ Има огромни улици, минават коли и аз не мога да оставя дребния ей по този начин с колелото както тук, тъй като ще излезе на улицата и край “, прибавя тя за тригодишния си наследник.
Второ СУ „ Акад. Емилиян Станчев “ е едно от едвам към половината общински учебни заведения в София, които оставят дворовете си отворени в събота и неделя. Но и това може скоро да се промени. Пред Свободна Европа директорката Елеонора Лилова описа, че обмисля да затвори двора, а основанията ѝ са сходни с тези на доста други шефове, които заключват вратите отвън образователно време.
Те се оплакват от вандалски прояви – драскане по фасадите, отпадъци, счупени пейки, изкъртени футболни порти, както и от недостигащи средства, с цел да обезпечат съответна защита или покриване на вредите.
В същото време спортните и детски площадки сред блоковете остават малко и в занемарено положение. Резултатът: столица, в която родителите няма къде да заведат децата си за безвредна – и безвъзмездна – игра покрай дома, а децата всеобщо не се движат задоволително.
Как може да се промени това?
Движат ли се задоволително децата
По данни, събрани в на Европейската комисия от 2021 година, единствено една трета от децата сред 10 и 19 години в България се движат задоволително. Друг на Световната здравна организация от 2022 година демонстрира, че 31% от децата сред 5 и 9 години са с наднормено тегло, в това число затлъстяване. При 10 - 19-годишните този дял е 27%.
Още разбори, към този момент съответно за София, демонстрират, че 12% от децата над 3-годишна възраст не могат да покрият „ нормите за физическа правоспособност “.
Това кара през 2022 година Столичната община да в своята Стратегия за развиването на физическата интензивност и спорта за интервала 2022-2030 , че са нужни „ дейности за повишение на физическата просвета на учениците и създаване на привички за придвижване, които ще допринесат за възстановяване на здравословното им положение “.
В стратегическия документ се показва, че все още обектите в града, където деца (и възрастни) могат елементарно и гратис да се движат и спортуват, са незадоволително. Затова една от задачите, които общината си слага, е да разшири достъпа до такива места.
Именно в тази връзка учебните дворовете са приети за основен детайл. Според разбора на общината в някои квартали тези дворове са „ единственият обект за наличен спорт и физическа интензивност в безвредна среда навън “.
„ Осигуряване на свободен или следен достъп до всички общински учебни дворове в часовете след образователни занятия доста ще усили опциите за деен живот на жителите “, се споделя в Стратегията. В по осъществяването ѝ е записано, че се цели „ основаването на ефикасен модел за ръководство и стопанисване на просветителна спортна инфраструктура “.
Защо тогава толкоз дворове остават затворени
Въпреки това все още 80 от общо 175 общински учебни заведения в София (или към 46% ) не престават да заключват дворовете си, споделиха от пресцентъра на Столичната община за Свободна Европа. Според настоящите разпореждания решението за това се взима от всеки шеф.
Причините за затворени дворове могат в резюме да се обобщят по този начин: отварянето води до проблеми със замърсяването, вреди по материалната база и потребност от спомагателна защита, която множеството учебни заведения не могат да си разрешат финансово.
Чупи се, драска се, пъкъл е.Цеца Тонева, шеф на учебно заведение
„ Чупи се, драска се, пъкъл е. Не че в този момент не прескачат оградите и не влизат и в отвън образователно време, само че в случай че е отворено, към този момент идват и хора да си разхождат кучетата, изпражненията на кучетата са на всички места в двора “, сподели пред Свободна Европа директорката на 34. ОУ „ Стою Шишков “ Цеца Тонева, която е решила да затваря двора през почивните дни.
От счупени стъклени бутилки, фасове, потрошени пейки и други материални вреди се оплакаха и други ръководители на софийски учебни заведения, с които Свободна Европа се свърза. По думите на директорката на 2. СУ „ Академик Емилиян Станчев “ точно поради това тя в този момент обмисля да спре достъпа през почивните дни.
„ Ако знаем, че дворът ще се употребява единствено за спорт, танци, приятни прекарвания, няма да желаеме той да се затваря, само че казусът са недобросъвестните жители “, уточни тя.
„ Няма по какъв начин да ги направляваме, нямаме опция да заплащаме защита в събота и неделя. Проверяли сме и цените на охранителните компании са много високи “, сподели още Лилова.
Примерът на „ Триадица “
Въпросът с бюджета за спомагателна защита обаче е решен в един от софийските региони - „ Триадица “. Там районната администрация с кмет Димитър Божилов създаде правила, при които дворовете на учебните заведения, които пожелаят, да могат да остават отключени и през почивните дни.
Правилата плануват защитата да бъде поета от компания, с която Община „ Триадица “ подписва контракт и заплаща. Освен това е записано, че кметството поема и разноските по обезценка на спортните уреди в дворовете.
До момента 7 от 10 учебни заведения в " Триадица " са се присъединили в самодейността. Те имат друг опит с недобросъвестни жители – шефовете на 22. СЕУ „ Георги Раковски “ и на 104. ОУ „ Захари Стоянов “ описаха, че не срещат особени проблеми, до момента в който ръководителят на 73. СУ „ Владислав Граматик “ уточни, че „ непрестанно се сблъскват с вандализъм “. Всички обаче са съгласни, че моделът на „ Триадица “ е работещ и са удовлетворени.
И още един образец - „ Слатина “
Различен, само че още веднъж работещ модел има и в регион „ Слатина “. Там към този момент втора година всички учебни заведения оставят дворовете си отключени и в извънучебно време тъкмо с концепцията деца и възрастни да спортуват.
По думите на районния кмет Георги Илиев това е станало допустимо с доста персонални диалози с шефовете и „ увещание “. Охраната през почивните дни и разноските по обезценка се поемат от самите учебни заведения. Илиев обаче счита, че това би трябвало да се промени.
Проблем е пари, които би трябвало да отиват за образователна активност, да се употребяват за товаГеорги Илиев, областен кмет
„ Проблем е пари, които би трябвало да отиват за образователна активност, да се употребяват за това. Защото когато взимаме от бюджета на учебното заведение, понижаваме средствата, които би трябвало да отидат за други неща “, сподели той.
Илиев сподели, че следва да предложи на Столичния общински съвет в средствата, които се дават за поддръжка на общинска благосъстоятелност, да има планувано перо за дворовете на учебните заведения. Така шефовете ще бъдат спокойни, че в случай че има провали от вандализъм в дворовете, ще има пари за възобновяване им.
Общо решение за цяла София?
Илиев е уверен и че би трябвало да се откри модел, с който учебните стадиони в цяла София да остават отворени. В момента няма административна процедура, която да задължава шефовете по какъв начин да ги стопанисват, само че съгласно Илиев това може да се случи с решение на кмета на града.
За Свободна Европа от министерството на образованието показаха, че шефът е „ този, който може да реши по какъв начин отварянето на учебния двор ще се отрази на образователния развой и на положението на инфраструктурата “. При общинските учебни заведения обаче става думи за парцели общинска благосъстоятелност и съгласно закона ръководството им се прави под контрола на общинския съвет.
През годините Столичната община е инициирала диалози по тематиката. Последният е от предишното лято, когато към момента кмет беше Йорданка Фандъкова . Няма данни все още в СОС да са импортирани хрумвания за решение на въпроса.
На този декор и родители, и шефове споделят, че желаят отворени дворове. Златина, която води децата си от центъра чак до „ Бъкстон “ за няколко часа спокойна игра, е уверена, че би трябвало да се измисли метод.
„ Абсолютно съм на мниние, че дворовете би трябвало да бъде отключени “, споделя тя.
„ Аз съм си отгледала децата и двете в региона и нямаше къде да карат колело, да се научат да спортуват, тъй като няма равна улица, площадка “, прибавя и директорката на 34. ОУ Цеца Тонева. „ Сигурна съм, че всеки шеф е подготвен на такова нещо, стига да има защита и като се върне в понеделник, да откри двора, както го е оставил в петък “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ