Позната е като професор Спраут от филмите за Хари Потър.

Позната е като професор Спраут от филмите за Хари Потър. Още по-позната е обаче със своята екстравагантност и безспорна липса на срам. Макар и на 82, тази седмица Мириам Марголис направи дебюта си на корицата на Вог и е Човек на деня на Свободна Европа.

Описват я следните думи - ексцентрична, напориста и извънредно занимателна. Описват я и следните фрази - постоянно носи лук в чантата си („ Понякога хората ми споделят: „ Боже, миришеш на лук! “, а аз им споделям: „ Ами да “); повече от всичко на света обожава Чарлз Дикенс („ Предполагам, че има нещо темпераментно в мен, някаква свръхжизненост, която и и той е имал. Чувствам, че това е публицист, който е писал за мен “); не се опасява да пръцка в ефир („ За моите пръдни се носят митове измежду приятелите ми “).

Тя е актрисата Мириам Марголис и даже на 82 не стопира да провикира. В сряда тя направи своя дебют на корицата на стилното списание Вог (Vogue), където театралничи гола, единствено с перлена огърлица и сметанови кексчета като аксесоар. Дори и в тази нетипична фотосесия обаче в очите ѝ гори познатият закачлив взор.

„ Продължавам ненапълно да съм дете. Не мога да устоя на дяволитостта “, споделя Марголис.

Дотолкова, че в родното ѝ Обединено кралство медиите я назовават „ най-палавото ни национално богатство “. Там характерното ѝ възприятие за комизъм е познато от паметните ѝ функции в комедийния сериал Blackadder и десетките други продукции на Би Би Си.

Извън Англия е позната най-много поради функциите си в интернационалните планове като кино лентата на Мартин Скорсезе „ Невинни години “, за който печели премия БАФТА за поддържаща роля, лентите „ Червените “, „ Ромео+Жулиета “, „ Да бъдеш Джулия “. А разпознаваема даже и измежду най-младите я прави присъединяване ѝ във филмите за Хари Потър, където играе професорката по билкология Помона Спраут.

„ За мен Хари Потър не беше значим “, споделя обаче Марголис.

„ Бях доста щастлива, че получих ролята и ми хареса да я играя и да се срещам с всички тези хора, само че не е Чарлз Дикенс “, прибавя в изявлението си за Вог актрисата.

Любовта ѝ към киното и театъра в действителност се заражда още в годините, когато е студентка в Кеймбридж. Там тя следва британска лингвистика и е част от разнообразни театрални трупи. Времето в университета обаче се оказва формиращо освен за последвалия ѝ професионален път. Това е и мястото, където Марголис осъзнава, че е привлечена от дами, и се открива като лесбийка.

По това време, през 1966 година, хомосексуалността в Англия е не просто неприемлива, само че и неразрешена със закон. Той визира съответно хомосексуалните мъже, само че връзките сред лесбийки също са към момента извънредно обществено табу. Марголис обаче не се впечатлява от табута.

„ Никога не съм се срамувала, че съм хомосексуална. Знаех, че няма по какъв начин да е закононарушение, тъй като беше моето аз. Нямаше по какъв начин аз да съм закононарушение “, споделя тя през днешния ден.

От цели 54 години Марголис е дружно с партньорката си Хедър Съдърланд, за която е и женена. В месеца, в който по целия свят се организират шествията Прайд, с които ЛГБТ хората желаят да привлекат внимание към битката си за равни права, наличието на актрисата на корицата на Вог не е инцидентно.

Пред изданието 82-годишната британка приказва намерено за опита си и болката, че родителите ѝ в никакъв случай не са я разбрали. Казва и че с откритостта си – както във връзка с личната ѝ половост, по този начин и по всевъзможни неуместни тематики като голотата и гибелта, желае да окуражи и другите да се усещат удобно в личната си кожа.

„ Човек е в позиция на мощ, когато не го е боязън да бъде себе си “, споделя тя.

„ Всички сме толкоз несигурни. Хората ги е боязън през огромна огромната част от времето и аз постоянно съм се опитвала да ги накарам да се усещам малко по-комфортно, да ги карам да се усещат добре със себе си, да се пробвам да лишава от терзанията им най-малко малко. “