, познат още с прозвището Белгун /мъдър/, е ключова фигура

, прочут още с прозвището Белгун /мъдър/, е основна фигура в историята на България. Неговото ръководство бележи началото на възхода на Второто българско царство след епохи на византийско владичество.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин с мъдри решения, стратегически военни дейности и мощен дух, Иван Асен I освен възвръща независимостта на България, само че и я утвърждава като водеща мощ на Балканите. Историята на неговото ръководство е урок по водачество, резистентност и национална горделивост .

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Цар Иван Асен I /често срещано и като „ Йоан “– рожденото му име/, е прочут още и с прозвището си Белгун /мъдър/. След като брачната половинка му Мария попада във византийски плен при обсадата на Ловеч, при отвоюване на независимостта, само че преди да получи короната през 1186 година встъпва в брак с 13-годишната Елена. От втория си брак има двама сина – Иван Асен и Александър Асен.

Царуването му стартира в комплицирана външнополитическа конюнктура, 1189 година Фридрих I Барбароса застава отпред на немските рицари от Третия кръстоносен поход и повежда армията си към Константинопол. Иван Асен І взема решение, че немският крал може да узакони статута на България и заради тази причина той на два пъти му предлага военна помощ против Византия. В подмяна Барбароса е трябвало да постави на главата на българския държател короната на „ византийските императори “. Монархът отхвърля, а спорът с Византия се урежда по кротичък път. По-важното е, че още веднъж се вижда упоритост за тъждество и даже предимство над Византийската империя, сходно на това при Симеон.

Като отговор на Асеновите решения, напролет на 1190 година Исак II Ангел е решен един път вечно да унищожи българите. За задачата събира цялата си налична ромейска армия и се насочва към българската столицата. Сухопътните елементи са прекарани на кораби до Анхиало и оттова по суша потеглят на север. Придвижването става постепенно поради тежкото въоръжение. Армията се придвижва с приготвените от известния Архимед метателни машини, тарани и всичко, което може да унищожава кули. Другата част от армията продължава с флотата към устието на Дунава, с цел да нападне в българите тил. Но като минава през източните проходи на Стара планина, императорът с изненада вижда, че новата българска власт е издигнала доста нови укрепления към градовете и в този момент те са предпазени доста по-силно отпреди.

Защитниците не излизат за открит пердах, а се пазят от крепостните стени. Това е повода за два месеца императорът да не успее да реализира нищо значително. За това той взема решение да запази силите си, като не атакува българските градове, а напряко да удари столицата. Ромеите доближават до Търново, само че добре укрепеният град задържа обсадата. Защитата е водена от самия Иван Асен І, а моралът на бойците е доста висок. При Исак II Ангел е тъкмо противоположното, бойният дух на войската е много невисок заради неналичието на военни триумфи, тежки загуби и изключително обстоятелството, че заплатите на бойците са неизплатени.

Асен взема решение да се възползва от ситуацията и изпраща сътрудник. Заранта във византийския лагер идва ранен и опърпан българин, който декларира, че е дезертьор от Асеновата войска и че желае да заяви нещо значимо на императора. Характерна линия на византийците е, че доста обичат предателите и по тази причина императорът го приема с удоволствие. Дезертьорът, кланяйки се и пълзейки в нозете на византиеца, декларира, че българският цар чака още през днешния ден да дойдат 30 000 кумани, които към този момент са минали Дунава и настъпват с интензивен ход, с цел да ударят византийците в тил. Смутен от тази новина, императорът заповядва незабавно да вдигнат обсадата и моли предателя българин да го преведе през планината по най-прекия път на юг към Крън и Верея /Стара Загора/. Дезертьор се съгласява.

Византийската войска се разделя на три елементи. Начело на авангарда, застава протостратор Мануил Кумица, а след него поемат основните сили, предвождани персонално от императора дружно с цялата императорска свита и обозът. Последен се приижда ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука. След като получава информация на къде се насочат византийците, Асен схваща, че проектът му ще сработи и заповядва на армията си, която до това време се намира в крепостта при село Царева морава, да изготви плануваните засади. Византийците доближават Тревненския проход, само че българите укрити оставят авангарда да премине несмущаван с цел да го изолират от идното стълкновение.

При река Тревненска край местността Черепи вир византийците схващат, че са в засада и стартира борба лице в лице. В регионите на връх Мъхченица, Йововското дере, и хълма Килимявката българите, които са застанали на височините, обсипват византийската войска с камъни и стрели. Сред византийците настъпва суматохата, командирите им не могат да се провеждат, силите им се пречупват и стартират неорганизирано оттегляне. Българите стартират да избиват всеки изпречил се на пътя им ромей. Исак II Ангел бяга от сражението по остарелия римски път Дискодуратере-Августа Траяна и съумява да застигне авангарда на византийската войска при крепостта Крън.

Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, като схваща за нападението, избира обходен маршрут и минава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, и слиза в Мъглиж. Развоя от тази борба е невероятна злополука за византийците. Българската войска пленява императорското богатство, в това число и златния шлем на византийските императори, короната и императорския кръст, който съпровождал постоянно византийските императори по време на война, атрибути, които се считали за най-ценните притежания на византийските шефове.

Тези титли по-късно се трансформират в гордостта на българската съкровищница и са изнасяни в столицата Търновград по време на публични церемонии. Тази решителна победа изрично удостоверява силата на новообразуваното Второ българско царство. През 1193-1194 година цар Иан Асен І завзема Сердика и селищата по Горна Струма, а на следната година и значимите замъци Сяр, Струмица, Амфиполис и доста други градове и села по Долна Струма и Беломорието. През 1195 година по негово гледище са пренесени мощите на Св. Йоан Рилски от София в Търново.

През 1194–1195 година Иван Асен I разрушава нахлулите войски на Бела III и от унгарска власт са отвоювани Нишко, Поморавието, Белградската и Браничевската области.
След като се прибира от военните походи схваща, че родственикът му Иванко, има любовна връзка със сестрата на царицата, до момента в който е благоприятен за друга жена. Цар Иван Асен I го вика при себе си за пояснение. Болярина Иванко отива на срещата въоръжен с меч и дворцовата стража го позволява с оръжие в покоите на царя като негов родственик и един от водачите на въстанието.

Започва развълнуван диалог във връзка неприличното му държание, който прераства в кавга. Цар Иван Асен І протяга ръка да извади меча си, само че Иванко го изпреварва и го пробожда смъртоносно. На излизане стражата още веднъж го пропуща безпроблемно. Иванко незабавно потегля за Константинопол, където е признат. Въпреки че убийството не е панирано, не е и инцидентно, Иванко го прави със самочувствие на участник в скрит план. Преди това лидерът на заговорниците Исак Комнин предизвиква властолюбивия царски родственик да в профил владетеля Иван Асен І, като в подмяна му дава обещание поддръжка от Византия и четири годишната си щерка Теодора за жена. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската историята с Румен Петков: Цар Петър IV – протест, изменничество и независимост