БСП срещу опитите за пренаписване на историята: категорично „не“ на преименуването на ул. „Граф Игнатиев“!
ПОЗИЦИЯ на членовете на районен съд на Българска социалистическа партия „ Средец “ по отношение на опитите на Трайчо Трайков да повдигне тематиката за преименуването на ул. „ Граф Николай Игнатиев “, спекулирайки с историята
Изразяваме възмущението си и изрично осъждаме опитите на кмета на регион “Средец ” Трайчо Трайков да извращава българската история и да я употребява за своите персонални моментни политически ползи. Поредната му нападателна акция е настояването да бъде преименувана емблематична улица в центъра на столицата, защото носела името на “вероятния палач ” (!) на Левски граф Игнатиев, който „ работил напълно в полза на съветската империя ” и след обесването на Левски изпратил писмо в Санкт Петербург, в което нарекъл гибелта на Апостола “щастлив излаз ”.
Гражданите на София и на България не заслужават да ги ръководят и да ги учат на история хора, явно необразовани като господин Трайков. Въпросното писмо на граф Игнатиев до Санкт Петербург, както проличава от датата му, е написано доста преди обесването на Левски и това, че то билопо мотив на гибелта му, е чиста нагла небивалица.
Постъпката на Тр. Трайков е неоправдателна и неприемлива. Николай Павлович Игнатиев има големи заслуги към България и даже е именуван “графът на българите “. Напомняме, че още през 1870 година „ графът на българите “ като съветски консул в Цариград съумява да убеди султана да подпише фермана за обособяването на самостоятелна българска екзархия. Това поставя завършек на гръцкото владичество над нашата черква и на асимилационната активност на гръцките свещеници.
Втората голяма заслуга на граф Игнатиев е предварителният контракт сред Руската и турската империи, подписан на 3 март в Сан Стефано. Той връща на картата на Европа България като страна. И също така, освобождава неотложно хилядите български борци за независимост, затворени в Диарбекир и турските зандани. Значи признаваме Санстефанска България за блян, само че охулваме основателя на този блян. В телевизионни излъчвания чухме от поддръжници на Трайков даже това, че граф Игнатиев играел нарочна игра, с цел да може няколко месеца по-късно в Берлин да бъде отритнат този контракт.
Както се споделя: “О, свещена елементарност! ” Граф Игнатиев не взе участие въобще в конгреса в Берлин, заменен е с Горчаков и освен това – упрекнат е от кръгове към съветския цар, че като посланик работи за България, а не за Русия.
Напомняме също, че не различен, а Стефан Стамболов предлага пред първото Велико национално заседание точно Игнатиев да стане цар на българите, тъй като той има най-големи заслуги за страната ни и за триумфа на нейното национално дело. А Вазов назовава рубрика “велик българолюбец “.
Това е било тогава и няма по какъв начин през днешния ден да стане друго, колкото и да им се желае на някои. Ако ни е останала капчица морал и достолепие, дано не пренаписваме историята и не се позорим поради нечии нечисти ползи!
Изразяваме възмущението си и изрично осъждаме опитите на кмета на регион “Средец ” Трайчо Трайков да извращава българската история и да я употребява за своите персонални моментни политически ползи. Поредната му нападателна акция е настояването да бъде преименувана емблематична улица в центъра на столицата, защото носела името на “вероятния палач ” (!) на Левски граф Игнатиев, който „ работил напълно в полза на съветската империя ” и след обесването на Левски изпратил писмо в Санкт Петербург, в което нарекъл гибелта на Апостола “щастлив излаз ”.
Гражданите на София и на България не заслужават да ги ръководят и да ги учат на история хора, явно необразовани като господин Трайков. Въпросното писмо на граф Игнатиев до Санкт Петербург, както проличава от датата му, е написано доста преди обесването на Левски и това, че то билопо мотив на гибелта му, е чиста нагла небивалица.
Постъпката на Тр. Трайков е неоправдателна и неприемлива. Николай Павлович Игнатиев има големи заслуги към България и даже е именуван “графът на българите “. Напомняме, че още през 1870 година „ графът на българите “ като съветски консул в Цариград съумява да убеди султана да подпише фермана за обособяването на самостоятелна българска екзархия. Това поставя завършек на гръцкото владичество над нашата черква и на асимилационната активност на гръцките свещеници.
Втората голяма заслуга на граф Игнатиев е предварителният контракт сред Руската и турската империи, подписан на 3 март в Сан Стефано. Той връща на картата на Европа България като страна. И също така, освобождава неотложно хилядите български борци за независимост, затворени в Диарбекир и турските зандани. Значи признаваме Санстефанска България за блян, само че охулваме основателя на този блян. В телевизионни излъчвания чухме от поддръжници на Трайков даже това, че граф Игнатиев играел нарочна игра, с цел да може няколко месеца по-късно в Берлин да бъде отритнат този контракт.
Както се споделя: “О, свещена елементарност! ” Граф Игнатиев не взе участие въобще в конгреса в Берлин, заменен е с Горчаков и освен това – упрекнат е от кръгове към съветския цар, че като посланик работи за България, а не за Русия.
Напомняме също, че не различен, а Стефан Стамболов предлага пред първото Велико национално заседание точно Игнатиев да стане цар на българите, тъй като той има най-големи заслуги за страната ни и за триумфа на нейното национално дело. А Вазов назовава рубрика “велик българолюбец “.
Това е било тогава и няма по какъв начин през днешния ден да стане друго, колкото и да им се желае на някои. Ако ни е останала капчица морал и достолепие, дано не пренаписваме историята и не се позорим поради нечии нечисти ползи!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ




