Валерия Велева: Четвъртият месия
Поздравления за спечелилия!
Радев реализира съкрушителна победа, като за първи път в историята на България гласоподавателят дава в ръцете на един човек толкоз мощна централизация на власт.
Радев е ПОБЕДИТЕЛЯТ, който през днешния ден взима всичко в страната. Той осъществя по-малко гласове в урните от Костов (1997), Симеон Втори (2001) и Борисов (2009), само че получава внушително болшинство в 52-рото Народно заседание от над 130 депутати (за първи път след Костов). А това ще му разреши да направи решителните промени, които даде обещание.
Няколко са факторите, които направиха от Радев подобен безспорен победител, който изненада даже и социолозите:
- цените, еврото (той обикаляше страната и повтаряше: аз споделих ли ви),
- корупцията, умората от ГЕРБ,
- умерената му външна политика,
- съвършената предизборна акция, работата със обществените мрежи, където бяха младите.
- Към това би трябвало да прибавим и парите на олигарсите, които му плащаха рекламата, рейсовете, залите - без този мощен финансов запас акцията му нямаше има подобен зрелищен тип.
Радев е четвъртият избавител след Симеон II, Борисов и Слави Трифонов, на който българинът разпорежда очакванията си да му оправи живота: да вдигне пенсиите, да понижи цените, да почисти улиците, да сътвори успокоение...
Радев е новият тефлонов политик - нито една от рецензиите на съперниците не хвърли сянка върху ореола му. Той консолидира голям углавен избор от всички партии и всички възрастови групи. Радев просто изсмука електората на класическите партии - взе 200 000 разочаровани от ГЕРБ и близо половин милион ляв и родолюбив избор. Говореше това, което площадите желаеха да чуят:„ Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното държание на старите партии ". И естествено се окъпа в националната обич.
45% от българите гласоподаваха за новия партиен водач, с цел да санкционират всички останали. Те концентрираха в него фантазиите си за Възмездие! (Както се случи при Борисов през 2009-а.) Те не се интересуваха нито от програмата му; нито от идеите; нито от странните фигури, които стоят зад тила му; нито от старите муцуни, които изскочиха от листите; нито от олигарсите му. Милион и половина българи гласоподаваха " на мрачно " за Радев, водени от отвращението си от цялата политическа класа. Радев просто яхна вълната на гнева, която се сътвори през лятото на 2020 година и набра шеметна скорост през есента на 2024-а.
Той имаше тактика за успеха - канализира воплите на народа против досегашните ръководещи. Умело дирижираше страховете на българите за на следващия ден и калкулираше загатна от предишното, трансформирайки го в вяра за бъдещето, на която се нарежда като единствен притежател.
И сложното за него занапред следва.
Радев концентрира големи упования, които водят до големи отговорности и дружно с това - до големи опасности. Едновременно Радев би трябвало да конструира изпълнителна, законодателна и партийна власт: да сформира и управлява държавно управление, да дирижира Народното събрание и да гради структури на партия. Това не е по-силите на един човек. Ключов фактор за триумфа на неговото ръководство ще бъде освен водачеството, само че и качеството на екипа, който ще поеме ръководството. А това сега не го виждаме.
Той наследява една разсипана страна, в която финансите са на ръба на катастрофа; енергетиката е пред колапс; която би трябвало да почисти от зависимости и в това време да гради нови правила, за което ще му трябват сътрудници, тъй като отпорът ще е нечовечен. Затова въпросът за тактиката е основен – ще търси ли необятна поддръжка и консенсус, или ще заложи на еднопартиен модел на ръководство. Не е длъжен да прави нито сглобки, нито обединения, може да е самичък левент на коня и всичко да се стоварва на гърба му.
Опасното за страната обаче е, че решенията ще се взимат еднолично.
Победата му носи белезите за основаване на нова политическа епоха, само че тя не е толкоз въпрос на възторг, колкото на голяма централизация на упования. И в това е клопката. Такова голямо парламентарно болшинство крие опасности от главозамайване - болест, която българските доморасли политици бързо прихващат.
Дотук беше възторгът към Радев. Сега ще би трябвало незабавно да реди бюджет, да заплаща пенсии и заплати, да прави фрапантни съкращения; да реже безогледно администрация; да разгражда схеми; да реформира правосъдната система, тъй че това да докара до ефикасни присъди; да трансформира Конституцията. А против себе си ще има тежка и обиграна съпротива.
Но най-големят зложелател на Радев, наблягам, са свръхнадеждите. Ако не ги удовлетвори, доста бързо ще разбере какъв брой къс е пътят от " Осанна " до " Разпни го ".
Вероятно по тази причина в изборната нощ Радев беше смълчан, дори посивял. В щаба му не се лееше шампанско, не се виеха хора и ръченици. Сигурно осъзнаваше каква непреодолима тежест се стоварва на раменете му.
Трикратният министър председател Борисов загуби тъй като:
- хората не одобриха странната коалиция с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ в името на приемането на еврото; българите загърбват такива висши цели, в случай че материално ги ощетяват. Костов направи най-важните промени на прехода, само че бе изпратен от властта като " най-мразения политик " ;
- в обществото се натрупа голямо предпочитание за смяна във властта;
- наслои се отмалялост от ръководството на ГЕРБ, макар постигнатото;
- съгради доста в България, само че сътвори и големи разочарования;
- направи доста неточности - и кадрови, и управленски;
- обществото изиска усмиряване на политиката, на езика, за отношенията;
- в низините се насложи чувството, че “ГЕРБ ни докара до просешка сопа ”;
- по площадите хората говореха: " наслушахме се толкоз години на неистини ”;
- тоталната взаимозависимост във външната политика от Брюксел не се споделяше в голямата си част нито от партията му, нито от обществото;
- до момента в който се хвалеше с другарствата си в ЕНП, евроскептицизмът пусна дълбоки корени в страната;
- акцията на ГЕРБ беше сбъркана - беше ориентирана към твърдото ядро, а не към разширение на ветрилото. Беше обърната към предишното - какво е издигнато през вчерашния ден, а хората желаят да чуят за през днешния ден и на следващия ден.
И най-после ще напомня думи на президента Петър Стоянов: В политиката е значимо по какъв начин се качваш, само че още по-важно е по какъв начин слизаш.
А българинът търпи доста, само че когато се ядоса, няма амнистия!
