Румъния благородно завидя на България заради еврото
" Поздравления към нашите български съседи за присъединението към еврозоната! Може да сме разочаровани, че те се причисляват преди нас, само че в случай че дават отговор на критериите, ние би трябвало да го признаем и да ги поздравим ".
С тези думи поздрави България с обява във Facebook още на 1 януари 2026 година румънският евродепутат Зигфрид Мурешан. Изявления в сходен дух имаше и от други водачи на мнение в Румъния, макар че тематиката по този начин и не влезе в политическия дневен ред.
По отношение на евроинтеграцията България и Румъния са в непрестанен танц сред съдействие и конкуренция още от предприсъединителния интервал, като резултатът досега е, че двете страни влязоха по едно и също време в Европейския съюз през 2007 година, само че София изпревари Букурещ в еврозоната.
Докато Румъния има забележими достижения в борбата против превзетата страна, България изостава. Що се отнася до стопанската система, Румъния имаше миг на мощен и забележителен напредък, който обаче се оказа вреден и сега страната заплаща цената за това под формата на големи бюджетни дефицити, задължения, повдигане на налози, заледяване на приходи и невисок напредък. Заплахата от " румънски сюжет " стартира да се употребява и у нас като предизвестие от политици и специалисти. И макар че бюджетният недостиг на България се обрисува да е към 3.2% от Брутният вътрешен продукт (на касова основа) за 2025 година, а прогнозата за румънския е за към 8.4%, заплахата не е минала, тъй като България към момента няма даже бюджет за 2026 година, а още по-малко - хрумвания за стягане на бюджетната дисциплинираност. Букурещ пък се чуди по какъв начин да запълни растящите си потребности от дълг, откакто предходната година емитира евробондове за 16 милиарда евро, с което съгласно " Ройтерс " се трансформира в един от най-големите емитенти на външен дълг от разрастващите се пазари в света.
За разлика от България преди еврозоната, Румъния има независима парична политика, което значи, че ще е нужна по-сериозна дисциплинираност, в случай че се стигне досега, в който леята влезе в " чакалнята " за еврото (Валутно-курсовия механизъм II, ERMII), където курсът не би трябвало да флуктуира с повече от +/- 15% за най-малко две години. Въпреки фискалните си проблеми Румъния на този стадий е единствената страна от не-евро групата в Европейски Съюз, която най-малко на доктрина желае да се причисли към паричния съюз. Въпреки че тематиката не е в политическия дневен ред на страната, възможното въвеждане на еврото среща много по-висока социална поддръжка (около 60-70% в последните години) от тази, която имаше същата стъпка в България.
Василе Пушкаш, някогашен основен договарящ на Румъния с Европейски Съюз, даде изявление за държавната осведомителна организация " Аджерпрес ", в което съобщи, че присъединението към еврозоната би трябвало да стане идващият народен план на Румъния.
" Сега България е член на еврозоната и получи бонус за развиване и котва в Еврогрупата, до момента в който Румъния даже няма обозрим небосвод за своите вътрешни политики за развиване. Не споделям това, с цел да драматизирам, а като поощрение към институциите на румънската страна, бизнес общностите и изключително към водачите на Румъния да се замислят дали присъединението към еврозоната не би било най-ценният народен план за идващите години. Видях, че изследванията на публичното мнение демонстрират, че румънците както вкъщи, по този начин и в чужбина желаят Румъния също да бъде в еврозоната. Но оттатък това предпочитание, осъществяването на критериите за присъединение към еврозоната би означавало непоклатимост и финансово-бюджетна дисциплинираност, поставяйки румънското общество по пътя на напреднало стабилно икономическо и обществено развиване. Бих приключил с риторичен въпрос: Кой не би желал подобен народен план?! ", акцентира Пушкаш.
Сред анализаторите, които разясниха присъединението на България към еврозоната, Кристиан Пъун, професор в Букурещката академия за стопански изследвания (ASE), насочи остра рецензия към румънските политици за неуспеха на Румъния да се причисли, за разлика от България.
" Оставаме с типичните рискове на " бананова република ": изолационизъм, суверенитет, евроскептицизъм и рекордно двуличие във връзка с европейския план. С други думи, оставаме с политици, които играят дребни игри, нямат визия, не могат да виждат оттатък прага на вилата си или оттатък хоризонта... Поздравления към България! Направиха значима крачка към по-добър, по-цивилизован свят. Те ще бъдат по-добре с еврото, в сравнение с ние с тази инфлационна проливам. Когато те одобряват еврото, ние ще се сбогуваме с него съвсем окончателно, защото общественият ни дълг ще надвиши маастрихтския предел от 60% идната година (през 2026 година, б. р.) ", сподели Пъун на 31 декември 2025 година
Според икономиста Адриан Негреску, представен от в. " Гъндул ", покачването на цените на продуктите в България е краткотрайна, преходна фаза, която сигурно ще завърши в даден миг. Въпреки това, в средносрочен и дълготраен проект стопанската система на прилежащата страна ще се радва на несъмнено позитивни резултати – от по-евтини заеми до икономическа непоклатимост и привличане на стратегически вложения от известни мултинационални компании.
" Преходът към еврото ще донесе единствено разцвет в средносрочен и дълготраен проект. Българите ще имат достъп до по-добре платени работни места, защото присъединението към еврото притегля вложители като магнит, и до заеми, които са три пъти по-евтини от тези в Румъния. От друга страна, те към този момент няма да имат фискални изненади, както е казусът в Румъния – администрацията на българската страна ще бъде следена от Европейската централна банка. Данъците няма да се усилват, както в Румъния. Защо? Защото еврото носи предвидимост, фискална непоклатимост и вложения ", съобщи Негреску.
" Румъния сега гледа България със злоба и блян. Да, в кратковременен проект има повишаване на цените по рафтовете, само че това е краткотрайно повишаване на цените, през което минаха всички страни при присъединението си към еврото. То евентуално последователно ще се поправя, до момента в който българите свикнат с новата система. Българските търговци ще би трябвало да понижат цените, другояче ще останат с непродадени артикули, защото покупателната дарба на българите е извънредно ниска ", добави Негреску.
България се оправя с въвеждането на еврото по-добре от предстоящото, твърди началникът на Координационния център за еврото Владимир Иванов. " Процесът на въвеждане на еврото протича обикновено и доста по-гладко от предстоящото. Проблемите са незначителни. Има известно неразбирателство и тук-там боязън, само че няма причина за суматоха или паника ", съобщи Иванов преди към седмица.
От Българската национална банка (БНБ) също оповестиха, че процесът протича обикновено. " Към 9 януари 2026 година процесът на обмяна на банкноти и монети от левове в евро се реализира в сходство с настоящата нормативна рамка и признатите оперативни проекти ", споделиха от централната банка.
По нейни данни към 9 януари общият размер на българските левове в обращение възлиза на 16.1 милиарда лв., което съставлява 48% изтеглено налично парично обращение в лв.. В обращение са пуснати евробанкноти и евромонети на обща стойност над 3.1 милиарда евро.
Засега няма систематични проблеми нито с мобилните заплащания, нито с заплащанията с карти. Над 5000 банкомата в цялата страна сполучливо минаха в режим с евро още в първите часове и дни на новата година. Единственият по-сериозен проблем са незадоволителните кешови наличия най-много у търговците на дребно, които се оплакват от дефицит на евробанкноти и монети в банковите клонове. Над 2 милиона пенсионери получиха първите си пенсии в евро на 7 януари, а работещите към този момент теглят заплатите си също в единната валута.
От Българска народна банка дадоха отговор, че снабдяването на банките с евробанкноти и евромонети се прави според одобрените проекти и процедури.
Гражданите срещат проблеми поради опашките пред банковите клонове, както и в обособени случаи – поради некоретно банково обслужване. Има и сигнали за събиране на такси за превалутирането от търговски банки.
" Констатираните досега нарушавания в банковия бранш са изолирани и се поправят при установяването им в сходство с използваната нормативна уредба. В обособени установени случаи на непозволено начисляване на такси начислените суми са навреме поправени и възобновени, заради което към сегашния миг не са налице случаи на ощетяване на жители ", регистрираха от Българска народна банка.
От централната банка и от Асоциацията на банките в България неведнъж обясниха, че по закон такси за превалутирането не се събират до 30 юни 2026 година, което значи, че няма правно съображение за събирането им. За продан на суми над 10 000 лева обаче се изисква сключване на декларация за генезис на средствата.
За суми над 30 000 лева се изисква предварителна поръчка с три работни дни. Без такса се прави и внасянето и обмяната на левове по сметка на клиента в евро.
Банките са задължени да правят безвъзмездна обмяна както за свои клиенти, по този начин и за лица, които не са техни клиенти, без ограничавания във връзка с типа и размера на обменяните банкноти и монети.
Обмяната на монети в огромни количества се прави в банкови клонове, разполагащи със профилирано съоръжение, като обработката изисква софтуерно време, споделиха още от Българска народна банка. Оттам прецизираха, че продажбата на стартови пакети с евромонети е завършила на 30 декември 2025 година, а към днешна дата жителите и търговците могат да се снабдят с евромонети от комерсиалните банки по правила, избрани от тях.
Отделни банкови офиси, както и касите на Българска народна банка ще работят изключително всяка събота до края на януари, с цел да улеснят жителите и компаниите.
От Министерството на финансите твърдо обявиха, че срокът на редом обращение на лв. и еврото изтича на 31 януари 2026 година и няма да бъде удължаван.
С тези думи поздрави България с обява във Facebook още на 1 януари 2026 година румънският евродепутат Зигфрид Мурешан. Изявления в сходен дух имаше и от други водачи на мнение в Румъния, макар че тематиката по този начин и не влезе в политическия дневен ред.
По отношение на евроинтеграцията България и Румъния са в непрестанен танц сред съдействие и конкуренция още от предприсъединителния интервал, като резултатът досега е, че двете страни влязоха по едно и също време в Европейския съюз през 2007 година, само че София изпревари Букурещ в еврозоната.
Докато Румъния има забележими достижения в борбата против превзетата страна, България изостава. Що се отнася до стопанската система, Румъния имаше миг на мощен и забележителен напредък, който обаче се оказа вреден и сега страната заплаща цената за това под формата на големи бюджетни дефицити, задължения, повдигане на налози, заледяване на приходи и невисок напредък. Заплахата от " румънски сюжет " стартира да се употребява и у нас като предизвестие от политици и специалисти. И макар че бюджетният недостиг на България се обрисува да е към 3.2% от Брутният вътрешен продукт (на касова основа) за 2025 година, а прогнозата за румънския е за към 8.4%, заплахата не е минала, тъй като България към момента няма даже бюджет за 2026 година, а още по-малко - хрумвания за стягане на бюджетната дисциплинираност. Букурещ пък се чуди по какъв начин да запълни растящите си потребности от дълг, откакто предходната година емитира евробондове за 16 милиарда евро, с което съгласно " Ройтерс " се трансформира в един от най-големите емитенти на външен дълг от разрастващите се пазари в света.
За разлика от България преди еврозоната, Румъния има независима парична политика, което значи, че ще е нужна по-сериозна дисциплинираност, в случай че се стигне досега, в който леята влезе в " чакалнята " за еврото (Валутно-курсовия механизъм II, ERMII), където курсът не би трябвало да флуктуира с повече от +/- 15% за най-малко две години. Въпреки фискалните си проблеми Румъния на този стадий е единствената страна от не-евро групата в Европейски Съюз, която най-малко на доктрина желае да се причисли към паричния съюз. Въпреки че тематиката не е в политическия дневен ред на страната, възможното въвеждане на еврото среща много по-висока социална поддръжка (около 60-70% в последните години) от тази, която имаше същата стъпка в България.
Василе Пушкаш, някогашен основен договарящ на Румъния с Европейски Съюз, даде изявление за държавната осведомителна организация " Аджерпрес ", в което съобщи, че присъединението към еврозоната би трябвало да стане идващият народен план на Румъния.
" Сега България е член на еврозоната и получи бонус за развиване и котва в Еврогрупата, до момента в който Румъния даже няма обозрим небосвод за своите вътрешни политики за развиване. Не споделям това, с цел да драматизирам, а като поощрение към институциите на румънската страна, бизнес общностите и изключително към водачите на Румъния да се замислят дали присъединението към еврозоната не би било най-ценният народен план за идващите години. Видях, че изследванията на публичното мнение демонстрират, че румънците както вкъщи, по този начин и в чужбина желаят Румъния също да бъде в еврозоната. Но оттатък това предпочитание, осъществяването на критериите за присъединение към еврозоната би означавало непоклатимост и финансово-бюджетна дисциплинираност, поставяйки румънското общество по пътя на напреднало стабилно икономическо и обществено развиване. Бих приключил с риторичен въпрос: Кой не би желал подобен народен план?! ", акцентира Пушкаш.
Сред анализаторите, които разясниха присъединението на България към еврозоната, Кристиан Пъун, професор в Букурещката академия за стопански изследвания (ASE), насочи остра рецензия към румънските политици за неуспеха на Румъния да се причисли, за разлика от България.
" Оставаме с типичните рискове на " бананова република ": изолационизъм, суверенитет, евроскептицизъм и рекордно двуличие във връзка с европейския план. С други думи, оставаме с политици, които играят дребни игри, нямат визия, не могат да виждат оттатък прага на вилата си или оттатък хоризонта... Поздравления към България! Направиха значима крачка към по-добър, по-цивилизован свят. Те ще бъдат по-добре с еврото, в сравнение с ние с тази инфлационна проливам. Когато те одобряват еврото, ние ще се сбогуваме с него съвсем окончателно, защото общественият ни дълг ще надвиши маастрихтския предел от 60% идната година (през 2026 година, б. р.) ", сподели Пъун на 31 декември 2025 година
Според икономиста Адриан Негреску, представен от в. " Гъндул ", покачването на цените на продуктите в България е краткотрайна, преходна фаза, която сигурно ще завърши в даден миг. Въпреки това, в средносрочен и дълготраен проект стопанската система на прилежащата страна ще се радва на несъмнено позитивни резултати – от по-евтини заеми до икономическа непоклатимост и привличане на стратегически вложения от известни мултинационални компании.
" Преходът към еврото ще донесе единствено разцвет в средносрочен и дълготраен проект. Българите ще имат достъп до по-добре платени работни места, защото присъединението към еврото притегля вложители като магнит, и до заеми, които са три пъти по-евтини от тези в Румъния. От друга страна, те към този момент няма да имат фискални изненади, както е казусът в Румъния – администрацията на българската страна ще бъде следена от Европейската централна банка. Данъците няма да се усилват, както в Румъния. Защо? Защото еврото носи предвидимост, фискална непоклатимост и вложения ", съобщи Негреску.
" Румъния сега гледа България със злоба и блян. Да, в кратковременен проект има повишаване на цените по рафтовете, само че това е краткотрайно повишаване на цените, през което минаха всички страни при присъединението си към еврото. То евентуално последователно ще се поправя, до момента в който българите свикнат с новата система. Българските търговци ще би трябвало да понижат цените, другояче ще останат с непродадени артикули, защото покупателната дарба на българите е извънредно ниска ", добави Негреску.
България се оправя с въвеждането на еврото по-добре от предстоящото, твърди началникът на Координационния център за еврото Владимир Иванов. " Процесът на въвеждане на еврото протича обикновено и доста по-гладко от предстоящото. Проблемите са незначителни. Има известно неразбирателство и тук-там боязън, само че няма причина за суматоха или паника ", съобщи Иванов преди към седмица.
От Българската национална банка (БНБ) също оповестиха, че процесът протича обикновено. " Към 9 януари 2026 година процесът на обмяна на банкноти и монети от левове в евро се реализира в сходство с настоящата нормативна рамка и признатите оперативни проекти ", споделиха от централната банка.
По нейни данни към 9 януари общият размер на българските левове в обращение възлиза на 16.1 милиарда лв., което съставлява 48% изтеглено налично парично обращение в лв.. В обращение са пуснати евробанкноти и евромонети на обща стойност над 3.1 милиарда евро.
Засега няма систематични проблеми нито с мобилните заплащания, нито с заплащанията с карти. Над 5000 банкомата в цялата страна сполучливо минаха в режим с евро още в първите часове и дни на новата година. Единственият по-сериозен проблем са незадоволителните кешови наличия най-много у търговците на дребно, които се оплакват от дефицит на евробанкноти и монети в банковите клонове. Над 2 милиона пенсионери получиха първите си пенсии в евро на 7 януари, а работещите към този момент теглят заплатите си също в единната валута.
От Българска народна банка дадоха отговор, че снабдяването на банките с евробанкноти и евромонети се прави според одобрените проекти и процедури.
Гражданите срещат проблеми поради опашките пред банковите клонове, както и в обособени случаи – поради некоретно банково обслужване. Има и сигнали за събиране на такси за превалутирането от търговски банки.
" Констатираните досега нарушавания в банковия бранш са изолирани и се поправят при установяването им в сходство с използваната нормативна уредба. В обособени установени случаи на непозволено начисляване на такси начислените суми са навреме поправени и възобновени, заради което към сегашния миг не са налице случаи на ощетяване на жители ", регистрираха от Българска народна банка.
От централната банка и от Асоциацията на банките в България неведнъж обясниха, че по закон такси за превалутирането не се събират до 30 юни 2026 година, което значи, че няма правно съображение за събирането им. За продан на суми над 10 000 лева обаче се изисква сключване на декларация за генезис на средствата.
За суми над 30 000 лева се изисква предварителна поръчка с три работни дни. Без такса се прави и внасянето и обмяната на левове по сметка на клиента в евро.
Банките са задължени да правят безвъзмездна обмяна както за свои клиенти, по този начин и за лица, които не са техни клиенти, без ограничавания във връзка с типа и размера на обменяните банкноти и монети.
Обмяната на монети в огромни количества се прави в банкови клонове, разполагащи със профилирано съоръжение, като обработката изисква софтуерно време, споделиха още от Българска народна банка. Оттам прецизираха, че продажбата на стартови пакети с евромонети е завършила на 30 декември 2025 година, а към днешна дата жителите и търговците могат да се снабдят с евромонети от комерсиалните банки по правила, избрани от тях.
Отделни банкови офиси, както и касите на Българска народна банка ще работят изключително всяка събота до края на януари, с цел да улеснят жителите и компаниите.
От Министерството на финансите твърдо обявиха, че срокът на редом обращение на лв. и еврото изтича на 31 януари 2026 година и няма да бъде удължаван.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ