Две екзопланети приличат повече на Земята отколкото предполагахме
Появяват се нови доказателства, че екзопланетата Кеплер-186f може да има изменящи се сезони и климат, сходно на Земята – изобретение, което вълнува астрономите и което води до апели за по-нови и по-подробни проучвания на този извънземен свят.
Ако Кеплер-186f звучи познато, това е по този начин, тъй като този свят е обект на научни разбори още след откриването си за първи път през април 2014 година благодарение на галактическия телескоп Кеплер на НАСА. За него се знае, че има размери като Земята и орбитата му е на такова разстояние от неговото слънце, което разрешава развиването на живот.
Ново изследване, оповестено в изданието Astronomical Journal, удостоверява предходните констатации и допуска, че има още по-основателни аргументи да се счита, че това може да е Земя №2.
Използвайки симулации, създателите Ютонг Шан и Гонгджи Ли (Yutong Shan и Gongjie Li) проучват динамичността на въртене на оста на планетата, което значи връзката сред оста на орбитата на планетата по отношение на орбитата по която екзопланетата обикаля към нейната звезда.
Динамиката на оста на въртене е извънредно значима за разбирането на стабилността на климата на планетата и по-специално дали тя може да сътвори населен свят.
Оста на Земята е наклонена на 23 градуса по отношение на орбитата й към слънцето и исторически тя не се е трансформирала доста, с помощта на стабилизиращата мощ на Луната. Всеки различен аксиален надолнище би провокирал огромна част от Земята да потъне в мрачевина или да бъде изложен на непрекъсната слънчева светлина, което може би щеше да попречи въобще да се образува живот на нашата планета.
Изследователите също по този начин са анализирали динамичността на оста на въртене и на екзопланетата Кеплер-62f, за която също се допуска, че може да е подобаваща за възникването на живот.
„ Нашето проучване е измежду първите, които изследват климатичната непоклатимост на тези екзопланети, като способства за възходящото схващане на тези евентуално обитаеми близки светове “, споделя Ли, създател на проучването и професор в Технологичния институт на Джорджия.
Наклоните на оста на планетите могат да бъдат постоянни или нестабилни. Например, аксиалният надолнище на Марс е неустойчив, което значи, че той е имал доста изменчив климат в продължение на хилядолетия, които са предизвикали ледът на повърхността му да се стопи и да се движи (като вода) към Червената планета. Ли добави, че това е една от вероятните аргументи, заради които на Марс (вероятно) не е било допустимо да възникне извънземен живот.
„ Марс е в обитаемата зона на нашата слънчева система, само че аксиалният надолнище е доста неустойчив – варира от нула до 60 градуса “, споделя той. – Тази неустойчивост евентуално е съдействала за разпадането на атмосферата на Марс и за изпаряването на повърхностните води.
Ли споделя, че новите открития, че аксиалните наклони на тези екзопланети най-вероятно са постоянни – не значи безусловно, че те са дубликати на Земята или Марс. Всъщност нашата Слънчева система е изключително неповторима в това по какъв начин планетите взаимодействат между тях.
„ Изглежда, че и двете екзопланети са доста разнообразни от Марс и Земята, тъй като имат по-слаба връзка със своите братя и сестри “, споделя още Ли. „ Не знаем дали имат луни, само че изчисленията ни демонстрират, че даже и без спътници, наклонът на осите на Кеплер-186f и 62f би останал непрекъснат в продължение на десетки милиони години “.
Информацията дали тези планети имат луни или не, и в случай че имат – какъв брой са и какъв брой огромни са тези луни, е от огромна значимост с цел да се дефинира дали тези планети имат или не условия да поддържат живота, какъвто го познаваме.
Във всеки случай специалистите в региона виждат данните на това проучване като едни от най-интересните, получени от работата на галактическия телескоп „ Кеплер “.
„ Откритието, че наклонът на оста на Кеплер-186f може да бъде толкоз постоянен, колкото този на Земята е доста забавно “, споделя Ави Льоб, ръководител на Астрономическия департамент на Харвардския университет. „ Тази непоклатимост е значим фактор, който е разрешил на живота на Земята да развие разнообразието и сложността си “.
Въпреки това, споделя Льоб, има и други фактори, които би трябвало да бъдат доказани, преди да станем прекомерно оптимистични.
„ Тук има доста други нужни условия за живот: доставянето на вода на повърхността на планетата и съществуването на атмосфера, която би разрешила течната вода да съществува дружно с химията на живота, какъвто го познаваме “, прибавя Льов. „ Ако Кеплер-186f дава отговор на тези условия, тогава доста евентуално може да бъде място на което да открием извънземен живот “.
Сет Шостак, старши астроном и специалист в търсенето на извънземен разсъдък декларира, че това е в действителност забавно изследване, само че действителните фактори, които могат да дефинират дали има живот на тези планети, са биомаркерите, а точно съществуването на газове като метан и/или О2.
