Появата на Едуард Сноудън и разкритията му за мащабите на

Появата на Едуард Сноудън и разкритията му за мащабите на следене и надзор, реализирани от Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати породи голям брой полемики за отбраната и поверителността на информацията ни в Интернет. Ако не друго, Сноудън оказа помощ на мнозина да стартират да се грижат по-добре за сигурността си и да се осведомят за неща, като криптирането от точка до точка, значимостта на това кой, по какъв начин и къде пази и обработва данните ни. Освен това разкритията му станаха и мотив за засилен интерес към приложенията за предпазена връзка. Днес такива има доста, само че едно се отличава от всички други.

Още с появяването си през 2014, като приложение за iPhone, а след това и за Android, Signal е избор номер едно за доста хора, които са загрижени за поверителността на връзките си. Основаващо се на две съществуващи стратегии – RedPhone и TextSecure на Whisper Sustems, Signal през днешния ден употребява личен протокол (със същото име), с цел да доставя оптималната отбраната на потребителите си. Това обаче идва на своята цена, а тя е висока и Signal не го крият. Тъкмо в противен случай. Наскоро Signal Foundation, които поддържат развиването на плана в последните четири години, разгласиха информация за разноските, които прави фондацията, с цел да поддържа действието на услугата.

В обява в блога на Signal, Мередит Уитакър, президент на Signal разкрива, че годишната поддръжка на услугата коства на фондацията $40 000 000. И тази сума ще се усили до 2025 на $50 000 000. Необичайният за една такава компания ход – да разкрие детайлности за своите разноски – не идва инцидентно.

В качеството си на некомерсиална организация, Signal разчитат на дарения – както огромни, като това на един от създателите на WhatsApp Браян Актън отпреди пет години, когато подарява сумата от $50 милиона на фондацията, по този начин и на дребните суми, изпращани от милионите консуматори на приложението посредством интерфейса на програмата. Но за разлика от огромните съперници на Signal от Силициевата котловина, фондацията не следва обичайният корпоративен бизнес модел на следене, написа Уитакър. И без значение от компликациите, Signal не имат намерение да вършат взаимни отстъпки, дава обещание тя.

„ Тяхното държание по дифолт е да съхраняват всичко допустимо най-дълго в елементарно наличен и некриптиран формат, минавайки през пробив в сигурността, след пробив в сигурността, след пробив в сигурността, надявайки се да монетизират тази информация, директно или непряко, продавайки я на рекламни сътрудници или употребявайки я да образоват AI модели. И още веднъж – информацията носи облага “, написа Уитакър.

Разходите, които отделят съперниците на Signal за поддържане на услугите си напълно не са по-малки. Всъщност са доста огромни.

„ Може и да не го знаете и си има добра причина за това. Не го знаете, тъй като това не е нещо, което тези компании, които заплащат разноските посредством следене желаят да знаете “, продължава Уитакър. Що се отнася до разноските, отделяни за действието на Signal, то те включват $14 000 000 за поддържане на инфраструктурата, $1.3 млн. за предпазване, $2.9 млн. за сървъри, шест милиона $ за регистрационни такси на година, $2.8 млн. за наета широколентова линия и $700 000 – спомагателни услуги. Отделно от това, Signal заплащат към $19 милиона за заплати на чиновниците си, които са към 50 индивида. Този екип е надалеч по-малък от общоприетото в този бизнес. Уитакър привежда, че по този начин да вземем за пример за развиването на японския месинджър Line се грижат над 3100 души, KakaoCorp. (KakaoTalk) са с близо 4000 служителя, а при Гугъл, Meta и Apple, става дума за надалеч по-големи екипи.

Ако, сходно на огромните софтуерни колоси, Signal съхраняваше всичко, споделя Уитакър – разноските щяха да са надалеч по-големи. Приложението криптира всичко, дори метаданни, като потребителските имена. А компанията не знае каква информация бива обменяна, защото ключовете за криптиране са в ръцете на потребителя.

Помощ за покриването на тези обилни разноски оказват хора, като Джак Дорси, създателят на Twitter, който подарява по милион $ годишно. Уитакър споделя, че има още няколко такива огромни донора, само че тя не желае да разкрива имената им. Една четвърт от даренията обаче идват от дребни донори, употребяващи интерфейса на приложението. Уитакър се надява, че тези дребни дарения ще се усилят в бъдеще, с цел да може платформата да продължи да съществува и без огромните донори.

„ Вярваме, че това е най-безопасната форма на субсидиране във връзка с едно стабилно развиване: да подсигуряваме, че ще останем виновни пред хората, които употребяват Signal, да избегнем всяка опция за неуспех при финансирането и да продължим да отхвърляме всеобщата процедура на монетизирано следене “, обобщава Уитакър.

Тя добавя, че Signal в никакъв случай не е замислян като платена услуга и точно заради това, че постоянно е бил безвъзмезден, през днешния ден може да се конкурира с услуги, като WhatsApp или iMessage. Възможността да се потърси помощта на някой огромен венчър капиталист също не е поставяна за разискване – това би направило услугата уязвима на вложители, които ще изискват от Signal да печели пари.

„ Няма да се поддадем. Ще останем съсредоточени над нашата задача без да усещаме принудата да вършим взаимни отстъпки, които се постанова комерсиалните компании да вършат. И този напън е голям, когато осъзнаете цената, която би трябвало да се заплати за това, което вършим “, написа Уитакър.