Повторното излъчване на телевизионния сериал от 70-те години Жената зад

Повторното лъчение на телевизионния сериал от 70-те години „ Жената зад щанда “ провокира бурна дискусия в Чехия. Филмът върна обратно във времето тъгуващите по социализма, само че възмути интелектуалците, които възнегодуваха против представянето на този „ артикул на социалистическата тирания “.
Какви сериали имаше едно време!
Какви герои! Деянов беше майор, Щирлиц – по едно и също време щандартенфюрер от Секретен сътрудник и полковник от руското разузнаване, Катани – комисар, Петко – капитан и воевода, Клос – капитан, Клавдий –император и така нататък, а през днешния ден феновете се дивят на Ахмед, Шевкет и Исмет.
Каква деградация на жанра.

Първи беше „ Фюри ” – за дружбата на едно момче с едно конче.
Бяхме още деца, а и малкия екран беше в своята детска възраст.
В часа на сериала всички игри спираха и се насочвахме към няколкото тв приемника в махалата. Не бяха повече от 3.
Скоро по-късно пристигна „ Вилхелм Тел ”.
Цяла България знаеше песничката, с която започваше и завършваше кино лентата. Побългарена тя почваше с думите ”…..Вилхелм Тел кани Геслер на двубой ”.

А омразният Геслер дава отговор искрено: ”Не желая, не желая, Вилхелм Тел, доста съм пълен ”.
Първият български сериал беше „ Семейство Калинкови ”. Но за българските заглавия – по-нататък.
Сега несъмнено ще объркам хронологията, в случай че имате по-точни мемоари, поправяйте ме.
Един от първите американски сериали в действителност беше немски, по-точно на Германска демократична република. Беше екранизация на американски разказ в няколко серии. Разказваше за злополука на едно летище, за това по какъв начин неприятните американски военни вършат опити да прикрият истината, а един оправен публицист прави сума ти и пари от информацията, до която се добира единствен. И до ден сегашен си припомням по какъв начин героят подкупваше с последните си пари, дори с копчетата на ръкавелите, си някакъв офицер от летището, с цел да го оставят да предава единствен последна информация от командната зала. А от редакциите му предлагаха все по-високи възнаграждения за всяка вест.

Тогава за пръв път ми се прииска да стана американски публицист.
Първият исторически сериал беше „ Форсайтови ”. По това време бях студент, нямахме тв приемник в квартирата и съвсем не гледах нищо. Освен това по това време смятах, че киното е всичко, а малкия екран е дъвка за еснафите.
„ Аз, Клавдий ” обаче ме завладя. Още помня разговора на Месалина с императрицата на британски преди фамозното полово състезание. Императрицата споделя, че е „ жена на императора ”, а Месалина – „ жена на всички ”.
Миналата година купих сериала за лъчение на добра цена, само че не можах да изгледам и една серия. Май ми се искаше споменът да си остана по този начин.

Като виждам в последно време Ник Нолти – въпреки и поостарял, не мога да не се сетя за „ Богат, безпаричен ”. И него изгледах от край до край.
Четяхме за „ Далас ”, за „ Династия ”, само че минаха години, до момента в който ги пуснат.
Едно лято си взех телевизорчето на морето и съумях да хвана малко от „ Далас ”от някаква турска телевизия. Картината въртеше, тон въобще нямаше, само че по-късно се хвалех, че съм гледал „ Далас ”
Време беше руското кино да се реваншира. В началото на 70-те то направи удар със „ 17 мига от пролетта ”. Интересът към сериал бе голям, само че и малко преекспониран от пропагандата. С възпитателна цел Партията реши да устрои грандиозно посрещане на екипа отпред с Вячеслав Тихонов.

Дойде ред именитият Щирлиц – Исаев да посети и Пловдив. Току що бях назначен за публицист в Радио Пловдив и на часа ми дадоха сложната и виновна задача да интервюирам госта. Трябваше да го направя – жив или мъртъв.
Делегацията пристигна тържествено – с коли-пилотки отпред. Все едно, че беше пристигнал генералният секретар Брежнев.
С идването беше завършена огромна софра в ресторанта на „ Тримонциум ”. Не знам кой се грижеше за протокола, само че на мен ми се падна място през едно с Щирлиц. Между нас беше единствено фамозната говорителка Ани Цонева.
Два часа гледах с умоляващ взор артиста с вярата, че той ще се сети да каже: ”Абе, младежо, искаш ли да ти дам едно изявление? ”

Нито той се сети, нито аз се осмелих да го заговоря.
Три дни вървях по петите му, минути преди да замине с един сътрудник успяхме да го сгащим на стълбите, съвсем принудително го вкарахме в пустия денем нощен бар и зададохме по два-три глупави въпроса.
Задачата беше изпълнена.
Героят на Тихонов роди стотици вицове за Щирлиц – май няма по-голямо самопризнание за триумф от вицовете.
Раздвижиха се и другите социалистически страни.
В Полша, а по-късно и у нас, се появиха „ Четиримата танкисти и кучето ” и „ Залог по-голям от живота ”.
Първият имаше предходната година своята нова премиера. Срещнах един танкист – към този момент пенсионер, който още веднъж гледаше по два пъти старите серии.

„ Заради този филм станах танкист, той промени живота ми ” – призна индивидът.
„ Залог по-голям от живота ” скоро също ще бъде показан още веднъж. Когато след измененията поляците го повтаряли, първоначално изнасяли лекция за лъжите в сериала. При идващите повторения не запомнили за лекцията.
Това е все едно по Българска национална телевизия при всяко повтаряне на „ На всеки километър ” някой да изброява кое може да е истина, и кое не.
Чехите пък направиха удар с „ Жената зад щанда ”. Това беше история за една елементарна продавачка в огромен магазин. Тогава разбрахме, че и орисите на елементарни хора могат да събират голяма публика пред синия екран.
Главната роля изпълняваше Иржина Шворцова, помня и Владимир Меншик. Шворцова май стана и член на Централен комитет на чешката компартия.
Другият огромен чешки сериал беше „ Болница на края на града ”. Минаха години, до момента в който забележим „ Спешно поделение ” и разберем, че този вид сериали в действителност са измислени от американците.

Сръбският шлагер беше „ Горещ вятър ” с Любиша Самарджич в основната роля. Още в главата ми звучи песента – лайтмотив на кино лентата. Казваше се „ A SAD ADIO ” и не е проблем да се открие в Интернет.
Интересът на феновете обаче не стоеше на едно място и актуалните драми към този момент не ни задоволяваха. Някъде по това време всички се вторачихме в галактическата авантюра „ Седморката на Блейк ”. Тогава научихме думата „ телепортиране ”, разбрахме, че рано или късно ще има и мислещи компютри, с които ще може да се беседва.
Следващия приказен сериал ”Планетата на маймуните ” нямаше този триумф, само че името на една от маймуните- Урко, стана прякор на сума ти и българи с маймунско държание.

„ От „ Шогун ” с Ричард Чембърлейн научихме какво е „ сепуко ”.
„ Туийн Пийкс ” също стана известно име – в Пловдив още има ресторант с това име.
Едва ли една от последните акции на Министерство на вътрешните работи щеше да се споделя „ Октоподите ”, в случай че не беше фамозният сериал с Микеле Плачидо.
Десантът на латиноамериканските сапунки бе квалифициран от паметния сериал „ Робинята Изаура ”. Ех, по какъв начин обичахме Изаура и по какъв начин мразехме Леонсио.

Имаше един съветски анекдот – вървят две колхознички: едната мъкне наръч дърва, другата панер с тор, пъхтят и си приказват: ”Снощи като видях по какъв начин Леонсио прати Изаура на плантацията и кръв ми прокапа от сърцето… ”
Ако не се неистина, преди 1989 гледахме „ Коломбо ”, по-късно май беше „ Алф.
Инфо: starokino.com