През 1983 г. група, чиито разумни текстове и фънки мелодии помогнаха да се определи една ера, изпълнена в Лос Анджелис пред препълнена зала и няколко камери. Филмът, който последва, наречен „Stop Making Sense“, улови Talking Heads в цялата им кинетична слава … и през очите на талантлив млад режисьор на име Джонатан Деме, записа това, което ще се превърне в последното турне на групата, преживяване на покойния Роджър Ебърт наречено „живот, изживян на радостно ниво“.
Четири десетилетия след първоначалното си пускане, този класически концертен филм е възстановен, ремастериран в 4K и отново се показва на големия екран – същият, какъвто е бил някога, или може би по-добър. Критикът Джон Парелес от The New York Times го нарече „лудо ликуване“.
Дейвид Бърн каза: „Когато видях това за първи път, на прожекция наскоро (сигурно минаха няколко десетилетия), видях себе си и си помислих: „О, кой е този човек?“ "
"Не бяхме ли красиви?" каза Крис Франц. „Искам да кажа, нека си признаем, човече. Този филм е горещ!“
„Можете да кажете (ние) сме се разделили или да го наречете както искате.“Това, каза Уеймут, е начинът, по който са разбрали, когато проверяващ фактите във вестник се обади за коментар.
Връзката пострада от това. В един момент Уеймут нарече Бърн „вампир“. „Така казват, не помня това“, каза тя. — Може да съм бил в лошо настроение.
Групата направи последно изпълнение през 2002 г., когато бяха въведени в Залата на славата на рокендрола. Frantz благодари на Залата на славата „за това, че даде щастлив край на тази група.“
Talking Heads изпълняват „Life During Wartime“ на церемонията по въвеждане в Залата на славата на рокендрола през 2002 г.:
Но оттогава не се бяха появявали публично, докато този месец не ги събра премиерата на възстановения концертен филм.
Докупил попита: „Естествено е да изпитваш гордост от наследството и радост от спомените, но неизбежно също си задаваш въпроса „Бих ли направил нещо различно?“ Бихте ли направили нещо различно, Дейвид?"
"Мисля, че можех да бъда вероятно по-спокоен сътрудник", отговори Бърн. „Но в същото време бяхме някак си такива. Каквато бях аз. И така не е като „О, бих искал да можех да променя това.“ Мисля, че точно така бяхме тогава и някак трябваше да се случи така."
"Чувствате ли, че през годините вие, момчета, по един или друг начин, сте се наранявали взаимно?"
"Семействата правят това", отговори Уеймут. „Те не просто, знаете ли, се хапят един друг. Те изваждат парчета! Но красотата на това е, че може би не забравяте, но прощавате.“
Франц добави, „Ние празнуваме „Stop Making Sense“, но също и музиката, която направихме заедно, която винаги ще бъде по-велика от всеки един от нас поотделно. Това е нещо, с което трябва да се гордеем. И мисля, че всички сме съгласни с това ."
За повече информация:
История, продуцирана от Reid Orvedahl. Редактор: Remington Korper.
Вижте също:
