Ефектът на разваления грамофон. Как Путин обезцени понятието нацизъм
Повтарят го толкоз постоянно, че към този момент звучи като негоден грамофон. Обвиненията към Украйна в " нацизъм " се леят безкрай от съветския ефир, щемпел, обществени мрежи, от устата на президент и на публични лица към този момент няколко години. До какво доведоха?
Отбелязваш годишнина от една от най-важните борби против същинския нацизъм. Но каниш тъкмо този, който носи най-голяма отговорност за изопачаването на понятието „ нацизъм “. Звучи неуместно, само че е реалност.
Миналата седмица Франция заяви, че ще изпрати покана и до Русия за церемонията по случай 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, която следва на 6 юни.
На тази дата през 1944 година стартира военната интервенция на Англия, Съединени американски щати и Канада, която съумява да отвори втори фронт против нацистка Германия и след това да изтласка силите ѝ от огромна част от завзетите територии. По време на войната умират и милиони руски бойци, които по същото време се бият на източния фронт.
За да бъде почетена и тяхната памет, френските управляващи, че канят и Русия. И въпреки да споделиха категорично, че поканата няма да бъде до президента на страната Владимир Путин , новината провокира мощни реакции.
Причината: точно режимът на съветския президент от дълги години – и изключително през последните две – употребява етикета „ нацизъм “, с цел да атакува всеки, който го подлага на критика или не се подчинява на имперските му упоритости. Той твърдеше, че Украйна се нуждае от „ денацификация “ и за съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година
Оттогава понятието „ нацизъм “ се трансформира в главен детайл на съветската дезинформационна война. Кремъл и пропагандистите му дефинират като „ нацистки “ всички дейности, които не са в тяхна полза:
„ нацизъм “ са западните наказания, наложени на Русия поради войната ѝ против Украйна;„ неонацизъм “ е премахването на руския монумент в София;„ реабилитазия на нацизма “ са рецензиите от страна на съветски жители в самата Русия.
Това не са просто думи. Те водят до най-малко две дълготрайни последствия: деформиране на обстоятелствата за Втората международна война и омаловажаване на антисемитизма като държавна идеология, образувана от Хитлер.
Ефект номер едно: дехуманизиране на врага
Държавната организация за гражданско обучение на Германия нацизма (националсоциализма) като политическа идеология, която поражда в Германия в годините след Първата международна война и която преследва „ националистически, антисемитски, расистки и имперски цели “. В основата ѝ стои концепцията за „ превъзходството на арийската раса “, а превръщането ѝ в държавна идеология от Адолф Хитлер води до целенасоченото заличаване на 6 милиона евреи по време на Холокоста.
Това е формулировка, която е необятно призната от историците по света. Въпреки това от дълги години – доста преди началото на пълномащабната инвазия в Украйна, Москва употребява понятието по метод, напълно далечен от същинското му значение. Още през 2013-2014 година Кремъл дефинира прозападните митинги в Киев като „ нацистки прелом “, а след това през февруари 2022 година Путин оправда нападението си с потребността да се „ денацифицира “ Украйна.
Още тогава анализаторите, следящи съветската политика, споделиха, че главната функционалност на тази теза е да служи за задачите на личната агитация - както вътре в Русия, по този начин и по света. По думите на проф. Хосе Касанова, учител в Университета Джорджтаун, тя би трябвало да убеди хората в легитимността на убийствата в Украйна.
„ Трябва да дехуманизираш другия, преди да го убиеш, и тъкмо това се случва сега “, разяснява тогава той пред NPR.
Ефект номер две: изопачени исторически обстоятелства, омаловажен антисемитизъм
От февруари 2022 година до момента, за тези към този момент повече от две години, етикетът „ нацизъм “ и „ нацисти “ се трансформира в непрекъснато наличие в съвсем всяко изявление на съветски представител по отношение на Украйна. Дотолкова, че Кремъл и прокремълските пропагандисти „ постоянно звучат като негоден грамофон “, уеб сайтът EU vs. Desinfo – план на Европейската комисия, който се бори с дезинформацията.
Това обаче не е поради липса на автентичност в посланията или недовиждане. Точно противоположното – повтаряемостта е „ съществена характерност на прокремълската дезинформация “, тъй като „ повторенията карат лъжите да звучат по-достоверно “, показват европейските специалисти.
Основният резултат от това е, че понятието нацизъм, което е обвързвано със напълно съответни невиждани закононарушения против човечеството, повторено отвън същинския си подтекст, губи част от своя смисъл в ушите на публиката. Омаловажава се и смисъла на антисемитизма в нацистката идеология.
Скорошен образец за тази целенасочена тактика е изявлението на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова от края на януари.
Тогава тя се опита да омаловажи случилото се с евреите в Европа по време на Холокоста, като приказва само за „ убийството на 27 милиона руски жители “, без да спомене нито един път убийствата на жители от еврейски генезис.
Според историческите данни фактически към 27 милиона души от Съюз на съветските социалистически републики умират във Втората международна война, само че това число включва и военните жертви, и всевъзможни други цивилни жертви на военните дейности. Израел незабавно реагира на изявлението на Захарова, като го дефинира като „ изкривяване на Холокоста “ и „ нездравословно за жертвите и оживелите “.
Друг главен образец за тактиката на Москва е обвиняването към президента на Украйна Володимир Зеленски , че е „ нацист “. Самият Зеленски е евреин по генезис. За двете години пълномащабна война Путин обаче насочи толкоз доста пъти сходни несъстоятелни изказвания, че Зеленски го назова „ цар на антисемитизма “ в изявление за Би Би Си.
През юни предходната година съветският президент дефинира Зеленски като „ позор за еврейския народ “, а по-рано съветският външен министър Сергей Лавров даже отиде по-далеч. На въпрос за какво твърди, че евреин може да бъде нацист, Лавров отговори с парадоксалното изказване, че „ и Хитлер е имал еврейски генезис “.
Историците дефинират тази теза като типичен образец за антисемитизъм и прекачване на виновността за Холокоста върху самите жертви – откакто причинителят Хитлер е бил „ с еврейски генезис “, както се твърди без никакви доказателства, то тогава и отговорността е при самите евреи, ни споделя в действителност тази крайнодясна интрига.
Ефект номер три: представянето на нацизма като русофобия
В последна сметка, откакто почиства понятието „ нацизъм “ от същинското му значение, съветската агитация си оставя място да го попълни със наличие по нейно предпочитание – а точно, да твърди, че то се равнява на „ русофобия “.
Стратегията на Кремъл е в действителност да показва рестриктивните мерки, налагани от Запада на Русия поради военната ѝ експанзия против Украйна, като демонстрация на някакво нехаресване на съветската просвета или „ русофобия “.
Последно в края на март Русия упрекна Международния олимпийски комитет в „ неонацизъм “ поради ограничаването на съветски спортисти да се състезават под съветския байрак. Самото санкциониране на спортисти може и да бъде обект на диспути, само че е несъмнено, че то няма общо крайнодясната нацистка идеология. Систематичното потребление на термина обаче, във връзка всевъзможни наказания против Русия, води до изопачаването на смисъла му.
Именно в този дух посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова сподели в свое изявление през декември пред уеб страницата ПИК, че русофобията е „ една от формите на актуалния неонацизъм “.
Председателят на българското национално придвижване „ Русофили “ Николай Малинов също дефинира русофобията като „ актуалния фашизъм “. Той сподели това при учредяването на интернационално придвижване „ Русофили “ в Москва предходната година.
В различен случай, само че употребявайки същите основни думи, и говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова към България. През декември тя упрекна ръководещите в София във „ фашизъм “ по отношение на решението им да отстранен Паметника на Съветската войска.
Крайният резултат от всичко това е дълготраен – главните обстоятелства от историята на 20 век се изкривяват, отиват на назад във времето или напълно се слагат под въпрос.
Отбелязваш годишнина от една от най-важните борби против същинския нацизъм. Но каниш тъкмо този, който носи най-голяма отговорност за изопачаването на понятието „ нацизъм “. Звучи неуместно, само че е реалност.
Миналата седмица Франция заяви, че ще изпрати покана и до Русия за церемонията по случай 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, която следва на 6 юни.
На тази дата през 1944 година стартира военната интервенция на Англия, Съединени американски щати и Канада, която съумява да отвори втори фронт против нацистка Германия и след това да изтласка силите ѝ от огромна част от завзетите територии. По време на войната умират и милиони руски бойци, които по същото време се бият на източния фронт.
За да бъде почетена и тяхната памет, френските управляващи, че канят и Русия. И въпреки да споделиха категорично, че поканата няма да бъде до президента на страната Владимир Путин , новината провокира мощни реакции.
Причината: точно режимът на съветския президент от дълги години – и изключително през последните две – употребява етикета „ нацизъм “, с цел да атакува всеки, който го подлага на критика или не се подчинява на имперските му упоритости. Той твърдеше, че Украйна се нуждае от „ денацификация “ и за съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година
Оттогава понятието „ нацизъм “ се трансформира в главен детайл на съветската дезинформационна война. Кремъл и пропагандистите му дефинират като „ нацистки “ всички дейности, които не са в тяхна полза:
„ нацизъм “ са западните наказания, наложени на Русия поради войната ѝ против Украйна;„ неонацизъм “ е премахването на руския монумент в София;„ реабилитазия на нацизма “ са рецензиите от страна на съветски жители в самата Русия.
Това не са просто думи. Те водят до най-малко две дълготрайни последствия: деформиране на обстоятелствата за Втората международна война и омаловажаване на антисемитизма като държавна идеология, образувана от Хитлер.
Ефект номер едно: дехуманизиране на врага
Държавната организация за гражданско обучение на Германия нацизма (националсоциализма) като политическа идеология, която поражда в Германия в годините след Първата международна война и която преследва „ националистически, антисемитски, расистки и имперски цели “. В основата ѝ стои концепцията за „ превъзходството на арийската раса “, а превръщането ѝ в държавна идеология от Адолф Хитлер води до целенасоченото заличаване на 6 милиона евреи по време на Холокоста.
Това е формулировка, която е необятно призната от историците по света. Въпреки това от дълги години – доста преди началото на пълномащабната инвазия в Украйна, Москва употребява понятието по метод, напълно далечен от същинското му значение. Още през 2013-2014 година Кремъл дефинира прозападните митинги в Киев като „ нацистки прелом “, а след това през февруари 2022 година Путин оправда нападението си с потребността да се „ денацифицира “ Украйна.
Още тогава анализаторите, следящи съветската политика, споделиха, че главната функционалност на тази теза е да служи за задачите на личната агитация - както вътре в Русия, по този начин и по света. По думите на проф. Хосе Касанова, учител в Университета Джорджтаун, тя би трябвало да убеди хората в легитимността на убийствата в Украйна.
„ Трябва да дехуманизираш другия, преди да го убиеш, и тъкмо това се случва сега “, разяснява тогава той пред NPR.
Ефект номер две: изопачени исторически обстоятелства, омаловажен антисемитизъм
От февруари 2022 година до момента, за тези към този момент повече от две години, етикетът „ нацизъм “ и „ нацисти “ се трансформира в непрекъснато наличие в съвсем всяко изявление на съветски представител по отношение на Украйна. Дотолкова, че Кремъл и прокремълските пропагандисти „ постоянно звучат като негоден грамофон “, уеб сайтът EU vs. Desinfo – план на Европейската комисия, който се бори с дезинформацията.
Това обаче не е поради липса на автентичност в посланията или недовиждане. Точно противоположното – повтаряемостта е „ съществена характерност на прокремълската дезинформация “, тъй като „ повторенията карат лъжите да звучат по-достоверно “, показват европейските специалисти.
Основният резултат от това е, че понятието нацизъм, което е обвързвано със напълно съответни невиждани закононарушения против човечеството, повторено отвън същинския си подтекст, губи част от своя смисъл в ушите на публиката. Омаловажава се и смисъла на антисемитизма в нацистката идеология.
Скорошен образец за тази целенасочена тактика е изявлението на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова от края на януари.
Тогава тя се опита да омаловажи случилото се с евреите в Европа по време на Холокоста, като приказва само за „ убийството на 27 милиона руски жители “, без да спомене нито един път убийствата на жители от еврейски генезис.
Според историческите данни фактически към 27 милиона души от Съюз на съветските социалистически републики умират във Втората международна война, само че това число включва и военните жертви, и всевъзможни други цивилни жертви на военните дейности. Израел незабавно реагира на изявлението на Захарова, като го дефинира като „ изкривяване на Холокоста “ и „ нездравословно за жертвите и оживелите “.
Друг главен образец за тактиката на Москва е обвиняването към президента на Украйна Володимир Зеленски , че е „ нацист “. Самият Зеленски е евреин по генезис. За двете години пълномащабна война Путин обаче насочи толкоз доста пъти сходни несъстоятелни изказвания, че Зеленски го назова „ цар на антисемитизма “ в изявление за Би Би Си.
През юни предходната година съветският президент дефинира Зеленски като „ позор за еврейския народ “, а по-рано съветският външен министър Сергей Лавров даже отиде по-далеч. На въпрос за какво твърди, че евреин може да бъде нацист, Лавров отговори с парадоксалното изказване, че „ и Хитлер е имал еврейски генезис “.
Историците дефинират тази теза като типичен образец за антисемитизъм и прекачване на виновността за Холокоста върху самите жертви – откакто причинителят Хитлер е бил „ с еврейски генезис “, както се твърди без никакви доказателства, то тогава и отговорността е при самите евреи, ни споделя в действителност тази крайнодясна интрига.
Ефект номер три: представянето на нацизма като русофобия
В последна сметка, откакто почиства понятието „ нацизъм “ от същинското му значение, съветската агитация си оставя място да го попълни със наличие по нейно предпочитание – а точно, да твърди, че то се равнява на „ русофобия “.
Стратегията на Кремъл е в действителност да показва рестриктивните мерки, налагани от Запада на Русия поради военната ѝ експанзия против Украйна, като демонстрация на някакво нехаресване на съветската просвета или „ русофобия “.
Последно в края на март Русия упрекна Международния олимпийски комитет в „ неонацизъм “ поради ограничаването на съветски спортисти да се състезават под съветския байрак. Самото санкциониране на спортисти може и да бъде обект на диспути, само че е несъмнено, че то няма общо крайнодясната нацистка идеология. Систематичното потребление на термина обаче, във връзка всевъзможни наказания против Русия, води до изопачаването на смисъла му.
Именно в този дух посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова сподели в свое изявление през декември пред уеб страницата ПИК, че русофобията е „ една от формите на актуалния неонацизъм “.
Председателят на българското национално придвижване „ Русофили “ Николай Малинов също дефинира русофобията като „ актуалния фашизъм “. Той сподели това при учредяването на интернационално придвижване „ Русофили “ в Москва предходната година.
В различен случай, само че употребявайки същите основни думи, и говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова към България. През декември тя упрекна ръководещите в София във „ фашизъм “ по отношение на решението им да отстранен Паметника на Съветската войска.
Крайният резултат от всичко това е дълготраен – главните обстоятелства от историята на 20 век се изкривяват, отиват на назад във времето или напълно се слагат под въпрос.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ