Повреме на работа със студенти е било установено значително свлачище

Повреме на работа със студенти е било открито доста свлачище в региона на столичния парк „ Западен парк “. То се намира в по-слабо урбанизираната му част – местността Смърдана, като е с по-плитък темперамент и обгръща почти 13 декара. В непосредствена непосредственост до засегнатата зона има жилищни здания. Това заяви доцент Стелян Димитров, шеф на Националния център за геопространствени проучвания и технологии и началник на катедра „ Геопространствени системи и технологии “ в Софийския университет, в ефира на Обедния информативен блок на NOVA NEWS.

Свлачищните процеси в Смолянско – естествени и антропогенни фактори

Той разяснява и свлачището по пътя Смолян – Пампорово, като акцентира, че в този планински регион се следят голям брой свлачищни сектори. По думите му сходни процеси са естествени за релефа и геоложката конструкция на Родопите.

„ Това са естествени процеси за подобен вид релеф с такава географска конструкция. В България обичайно се подценява стадия на предшестващи такива произшествия проучвания. Работа се стартира, когато се случи бедствието “, разяснява още той.

Изследователят прецизира, че съответният сектор сред Смолян и Пампорово се характеризира със стръмни скатове и комплицирана геоложка основа, което естествено подготвя към свлачищна интензивност. Като основен фактор той показва и преовлажняването на почвите, което доста усилва риска.

Влияние на човешката активност върху свлачищните процеси

Доцентът обръща внимание и на ролята на човешката интервенция. По думите му построяването на пътя, който е всечен в ската, е асъдействало за повишение на неустойчивостта на терена. Освен това в региона са осъществявани и спомагателни инфраструктурни действия.

„ Освен това е имало и други интервенции след градежа на пътя – прокарването на газопровода, който се скъса, изясни още Димитров. “

Той акцентира, че комбинацията от естествени условия и инженерни намеси доста усилва вероятността от активиране на свлачищни процеси.

Научни проучвания и картографиране на риска

Изследователят описа, че екип от Националния център за геопространствени проучвания и технологии към този момент прави теренни изследвания в региона. Те включват цялостно лазерно сканиране, което ще даде детайлна информация за обсега на свлачището и евентуалната заплаха.

Чрез тези данни ще бъде построен дигитален модел на терена, който ще помогне да се откри дали има спомагателни нестабилни зони и какъв размер земна маса е бил преместен в резултат на свлачището.

„ Между Пампорово и Смолян са към 15 км. Около 60% от това разстояние е с евентуален риск за случването на такива феномени. Обследването на този регион ще отнеме два дни ”, описа още откривателят.

Препоръки към институциите и потребление на научния капацитет

По думите на доцент Димитров събраните данни ще бъдат безплатно предоставени на Община Смолян. Той акцентира нуждата институциите да разчитат повече на българските учени и специалисти.

Според него е значимо страната и локалната власт да употребяват капацитета на експертите от Българска академия на науките и университетите, вместо да се разчита главно на външни консултантски услуги.