Призив към господин Б.
Поводът за сегашния апел е провокиран от един господин, станал народен представител по съвместителство. Вярно, семейството му стартира с " б ", само че това е следващата гербаджийска пешка, която не може да каже нещо, без да го е съгласувала с основната писмен знак " Б ".
Затова аз се обръщам към основна писмен знак " Б ".
Уважаеми господин Б.,
Пиша този текст освен поради себе си и приятелите на киното, само че и поради паметта на доста потвърдили се създатели в региона на киното, които страдаха, когато едни нефелни хора закриха кината и ги трансфораха в игрални зали и магазини за ширпотреба или когато продадоха българския Киноцентър на американците, нека им приседнат комисионите, или когато осъзнаха, че ориста на българското кино е предрешена и му е отредено място със затихващи функционалности. Тези хора обичаха киното, то беше тяхна орис – Христо Ганев, Бинка Желязкова, Ирина Акташева и Христо Писков, Рангел Вълчанов, Димо Коларов, Христо Христов, Атанас Тасев, Въло Радев, Никола Корабов, Иван Андонов, Людмил Кирков, Едуард Захариев и още доста даровити и почтени личности…
Свидетел съм и мога да Ви описвам с дни какво и по какъв начин, и най-много с помощта на кого се случиха всички неблагополучия. Започна се с хората. Всички работещи в Студия за игрални филми " Бояна ", над 2000 души, първи бяха изхвърлени на улицата да оцеляват кой както може – хора със характерни специалности и познания, които мъчно можеха да си намерят работа. Някои станаха амбулантни търговци или продавачи на гевреци, а на други им беше отредено позорно място в току зараждащите се частни малките екрани. Веднъж видях в центъра на София надарения български оператор Атанас Тасев да тепа с камерата си след някаква девойка, едвам прохождаща кореспондентка. Тя високомерно и наперено му даваше през рамо невежите си инструкции! Сърцето ми се обърна. Откъде можех да знам, че сходни жалки картинки ще станат всекидневие!
Затова аз се обръщам към основна писмен знак " Б ".
Уважаеми господин Б.,
Пиша този текст освен поради себе си и приятелите на киното, само че и поради паметта на доста потвърдили се създатели в региона на киното, които страдаха, когато едни нефелни хора закриха кината и ги трансфораха в игрални зали и магазини за ширпотреба или когато продадоха българския Киноцентър на американците, нека им приседнат комисионите, или когато осъзнаха, че ориста на българското кино е предрешена и му е отредено място със затихващи функционалности. Тези хора обичаха киното, то беше тяхна орис – Христо Ганев, Бинка Желязкова, Ирина Акташева и Христо Писков, Рангел Вълчанов, Димо Коларов, Христо Христов, Атанас Тасев, Въло Радев, Никола Корабов, Иван Андонов, Людмил Кирков, Едуард Захариев и още доста даровити и почтени личности…
Свидетел съм и мога да Ви описвам с дни какво и по какъв начин, и най-много с помощта на кого се случиха всички неблагополучия. Започна се с хората. Всички работещи в Студия за игрални филми " Бояна ", над 2000 души, първи бяха изхвърлени на улицата да оцеляват кой както може – хора със характерни специалности и познания, които мъчно можеха да си намерят работа. Някои станаха амбулантни търговци или продавачи на гевреци, а на други им беше отредено позорно място в току зараждащите се частни малките екрани. Веднъж видях в центъра на София надарения български оператор Атанас Тасев да тепа с камерата си след някаква девойка, едвам прохождаща кореспондентка. Тя високомерно и наперено му даваше през рамо невежите си инструкции! Сърцето ми се обърна. Откъде можех да знам, че сходни жалки картинки ще станат всекидневие!
Източник: mediapool.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ