За похвала или срам? Тино и Роби с краден хит - „Налей“ срещу „Dale“
Поводът този път е шлагерът „ Налей “ на младите реализатори Тино и Роби, който почитателите приветстваха като „ неповторим, прочувствен и откровен “. Само че при по-внимателно слушане песента звучи прекомерно познато – и неслучайно.
Оказва се, че „ Налей “ мощно припомня на „ Dale “ – латино поп шлагера на wrs, изпълнителят, който показа Румъния на „ Евровизия “ 2022, видя първи HotNews. Сходствата сред двете песни не се изчерпват с ритъма или стилистиката – те обгръщат мелодичната линия, темпото, вокалното звучене и даже метода на осъществяване, което мъчно може да се отдаде на случайност или „ ентусиазъм “.
Реклама „ Music, Lyrics, Arrangement: Robi x Tino “ – само че в действителност ли?
В формалното изложение на песента Тино и Роби са посочени като единствени създатели – текст, музика и аранжимент. Нито дума за ентусиазъм или акомодация от непознато произведение. Това би било обикновено, в случай че не беше очевидното подобие с оригинала на wrs, което се вижда още в първите секунди на песента.
Реклама
„ Dale “ се отличава с присъщ равномерен бийт, характерна вокална мелодика и чувствена динамичност – същите детайли, които откриваме и в „ Налей “. Разликата е само в езика и леката смяна в тоналността, само че общата конструкция и чувство са съвсем идентични.
Публиката – във екстаз, само че и в незнание
Феновете в YouTube изсипват суперлативи за българското парче: „ Голямо отлично, бе, момчета! Драматизмът – осезателен, само че супер лек, гласовете – като мачта и платно… “ „ Благодаря ви, че показвате, че може да се прави неповторима музика без плът и показност… “ Коментарите са откровени и положителни, само че мнозина явно не подозират, че „ неповторимата “ ария на техните любимци е съвсем копие на интернационален шлагер, който към този момент е превзел сцените на Европа.
Старият проблем на новата българска музика
Това не е първият случай, в който български актьори „ черпят ентусиазъм “ от задгранични творби без да отдадат дължимото самопризнание. През последните години се следи тревожна наклонност: млади гении с отлични гласови данни и креативност се изкушават да вървят по по-лесния път – този на копирането.
Може би казусът не е единствено в тях, а и в неналичието на ясна авторска нравственос в родната сцена. Защото, когато почитателите приветстват нещо, което не е изцяло автентично, а медиите премълчават, всички дружно легитимираме плагиатството като норма.
„ Налей “ несъмнено е красиво осъществяване – нежно, прочувствено и добре продуцирано. Но под лъскавия му лекомислен пласт стои въпрос, който не може да бъде подценен: къде свършва вдъхновението и къде стартира копирането?
Ако желаеме българската музика да пораства и да бъде уважавана освен тук, само че и отвън страната, би трябвало да стартираме да вършим разлика сред респект и плагиатство. Защото, както наподобява, „ наливането “ на непознати хрумвания може да звучи прелестно – само че не и почтено.
Оказва се, че „ Налей “ мощно припомня на „ Dale “ – латино поп шлагера на wrs, изпълнителят, който показа Румъния на „ Евровизия “ 2022, видя първи HotNews. Сходствата сред двете песни не се изчерпват с ритъма или стилистиката – те обгръщат мелодичната линия, темпото, вокалното звучене и даже метода на осъществяване, което мъчно може да се отдаде на случайност или „ ентусиазъм “.
Реклама „ Music, Lyrics, Arrangement: Robi x Tino “ – само че в действителност ли?
В формалното изложение на песента Тино и Роби са посочени като единствени създатели – текст, музика и аранжимент. Нито дума за ентусиазъм или акомодация от непознато произведение. Това би било обикновено, в случай че не беше очевидното подобие с оригинала на wrs, което се вижда още в първите секунди на песента.
Реклама
„ Dale “ се отличава с присъщ равномерен бийт, характерна вокална мелодика и чувствена динамичност – същите детайли, които откриваме и в „ Налей “. Разликата е само в езика и леката смяна в тоналността, само че общата конструкция и чувство са съвсем идентични.
Публиката – във екстаз, само че и в незнание
Феновете в YouTube изсипват суперлативи за българското парче: „ Голямо отлично, бе, момчета! Драматизмът – осезателен, само че супер лек, гласовете – като мачта и платно… “ „ Благодаря ви, че показвате, че може да се прави неповторима музика без плът и показност… “ Коментарите са откровени и положителни, само че мнозина явно не подозират, че „ неповторимата “ ария на техните любимци е съвсем копие на интернационален шлагер, който към този момент е превзел сцените на Европа.
Старият проблем на новата българска музика
Това не е първият случай, в който български актьори „ черпят ентусиазъм “ от задгранични творби без да отдадат дължимото самопризнание. През последните години се следи тревожна наклонност: млади гении с отлични гласови данни и креативност се изкушават да вървят по по-лесния път – този на копирането.
Може би казусът не е единствено в тях, а и в неналичието на ясна авторска нравственос в родната сцена. Защото, когато почитателите приветстват нещо, което не е изцяло автентично, а медиите премълчават, всички дружно легитимираме плагиатството като норма.
„ Налей “ несъмнено е красиво осъществяване – нежно, прочувствено и добре продуцирано. Но под лъскавия му лекомислен пласт стои въпрос, който не може да бъде подценен: къде свършва вдъхновението и къде стартира копирането?
Ако желаеме българската музика да пораства и да бъде уважавана освен тук, само че и отвън страната, би трябвало да стартираме да вършим разлика сред респект и плагиатство. Защото, както наподобява, „ наливането “ на непознати хрумвания може да звучи прелестно – само че не и почтено.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ