Историята на България - начини за употреба
Повод за тези размишления е подготвяната полемика за литературната и историческа поредност на издателство ЗАХАРИ СТОЯНОВ „ Дълг и чест “. Пет години издателството подържа високо качество на оповестените произведения и поредицата като цяло. Прави чест на редакцията на издателството родолюбието и всеотдайността, с който пази българската история и литература от нечистоплътни похищения.
Историческата просвета, както и литературата, са мощно податливи на оцветяване и деформации, подбудени от политическата и властова обстановка вътре в страната и отвън нея. Най постоянно очевидните исторически обстоятелства и условия не се ревизират намерено, само че политическите веяния на момента разрешават на упражняващите се в история и литература да натоварват събитията и личностите в историята със странични обстоятелства или домисли, които срамежливо и невидимо подменят смисъла и цената на историческите процеси и смисъла на историческите персони. Изкористената история дава и „ аргументиран „ мотив на политиците да променят освен вътрешната политика, само че и геополитическата ориентировка на страната. Посегателствата върху историческата истина коренно трансформират освен научните познания, само че живота и бита на българина. В този смисъл ролята на поредицата „ Дълг и чест “ е животоспасяваща.
1. Банален и неприличен за самозвания български „ политически “ хайлайф е опитът да се размени 3 март като народен празник, с която и да е друга дата от историческия календар на страната. С този празник българите живяха повече от 100 години, даже когато в страната маршируваха войски на немския райх. Не бих се заел със задачата да защитя този празник, професор Андрей Пантев безапелационно прави това. Но изниква въпросът: какво тъкмо в този момент учени и не толкоз български учени и, най- към този момент, политици откриха в прашните исторически документи, заради което стигнаха до мисълта за неговото отпращане на назад във времето. Най елементарния мотив: имперска Русия имала ползи към Проливите, а освобождението на България е непряк резултат. Имало ли е придвижването на славянофилите на Иван Аксаков, имало ли е възванието на съветската православна черква за освобождение на братята славяни на Балканите и големия честен напън, който те оказват върху държавното управление и императора? Мълчание! А това са факторите, които трансформират имперската война в Освободителна.
Наскоро професор Веселин Янчев в предаване на Българска национална телевизия сподели страници от държавния списък от 1879 година, в които е документирано, че княжество България, по решение на Берлинския конгрес, е заплатило малко повече от 10 000 000 златни рубли на съветското държавно управление като отплата за издръжките на съветските войски, които остават 9 месеца в страната, до момента в който тя построи свои държавни структури. Документ като документа, само че смисълът на неговото издание е единствено загатнат: ние сме си платили за освобождението и затова не изискуем историческа признателност на Русия. В Освободителната война по нашите земи умират към 90 000 -100 000 бойци и офицери. За всеки от тях страната е заплатила по 100 рубли. Пито-платено.
Странни са моралното самообладание, с което нашите политици и услужливи историци дефинират Руско - Турската война като имперска въпреки, че тя докара до освобождението на България от петвековен терор и срамежливо, от „ евроатлантическа взаимност “, недовиждат имперските ползи на Англия, Франция и Германия на Балканите по време на Берлинския конгрес от 1879 година Там те захвърлиха в коша за исторически отпадък картата на Сан Стефанска България и погребаха фантазията на българския народ за единство в историческите български земи. Тогава на България беше отредена ориста на второстепенна и подвластна страна. Но през днешния ден е политически правилно за тези неща да не се приказва.
Пещерната русофобия, която доминира в съзнанието и политиката на нашите драгоценни съдружници от Европейски Съюз и НАТО, стана наложителна за нашия не толкоз образован и морално резистентен политически хайлайф. Но това не е персонален въпрос на желания. Това осакатяване на историческата истина прониква в литературата, учебниците и университетските аудитории. Кой да се бори против това зло в случай че не поредицата „ Дълг и чест. “
2. В европейския съюз и НАТО години на ред безмълвно и тайно се ревизират аргументите и резултатите от Втората международна война. Съветския съюз се трансформира в зачинщик и агресор на войната, наедно с фашистка Германия. Фашизмът като идеология и процедура последователно се легализира и оправдава. Този развой тече и у нас. На скоро в предаването на Българска национална телевизия „ Култура б.г. “ Михаил Неделчев безапелационно ни обясняваше, че в България е имало фашисти, само че страната не е фашистка. Макар, че в тази нефашистка страна има закони за отбрана на страната, които повелява убийства на неугодни български жители, в това число и деца. без съд и присъда. Държавен акт ли е или любителско творчество Законът за отбрана на нацията. Как искрено фашистката организацията на господин Габровски, която провежда акции по депортацията на евреите се вмества в нефашисткото държавно управление на Богдан Филов? Когато избягаш от отговорът на тях историята става друга, комфортна за оживелите фашистки нарушители и техните наследници.
Починът за избелване на историческите неуместни обстоятелства все по-често покрива и цар Борис ІІІ. Върнахме му верноподаническото титулуване „ Обединител “, избавител на българските евреи и прочие благородни намерения и действия, въпреки че е добре известно, че „ обединяването „ със Южна Добруджа е отплата за съюзническа честност към Германия и със единодушието на Румъния. А спасението на българските евреи стана макар неговата воля, под натиска на българската православна черква и честната българска интелигенция. И срамежливо политически правилните историци и интелектуалци премълчават, че с негови укази са одобрени посочените нагоре мракобесни закони и с негов автограф са утвърждавани смъртни присъди на доста велики българи. Но прелестно е на днешния „ политически хайлайф “ с монархически тежнения да очисти от тъмни сенки предишното своя цар.
3. Починът за пренаписване на българската история, за преоценката на събития и персони последователно се измества обратно във времето от опосканите до неразбираемост исторически четиридесетте – деветдесетте години на предишния век. След като избелихме цар Борис ІІІ настана време да споменем с положително и неговия татко цар Фердинанд. Професор Стоянович със забележително старание извърши тази историческа задача със слово и деяние. Сега българският народ би трябвало да благодари на Фердинанд за трудът му в продължение на повече от двадесет години да „ европеизира “ България, да се награди с царското достолепие, вместо оскърбителното „ княз “, да трансформира турския конак в София в замък, заслужен за богоизбрания монарх, да вкара дворцовия етикет и царските приеми, да съгради персоналните резиденции в Евксиноград и Враня и да ги запълни с „ европейски дух “. Какво костват на хазната пътешествията на Фердинанд из Европейските столици и интимните му срещи по европейските курорти е въпрос с нараснала компликация само че би трябвало да го приемем като плата за приноса му за прославата на царство България просветена Европа. Историците не виждат България в просветена Европа без задачата на Фердинанд. В похода за „ европеизацията “ на България Фердинанд е самичък, невидими са Петко Каравелов и Стефан Стамболов, няма ги бизнесмените търговците, които невидимо придвижиха в страната индустриалния и финансов опит на Европа, няма ги учените и културните дейци, които твориха българска просвета и нематериалност постоянно макар Фердинанд. В самия завършек на историческата оценка на личността и действията на цар Фердинанд немногословно, с малък шрифт, се вмъкват и последните шест години от неговото царуване. Обясняват ни, че той носи отговорност за две национални произшествия, отнесли живота на стотици хиляди българи, за разрухата на стопанската система на страната след Балканските и Първата международната войни. Но с неизказаната спогодба: простено да му е! И му простихме, като забравихме.
Съвсем на скоро величеството Фердинанд беше препогребан в частната резиденция Враня. Признателните потомци извършиха неговото последно предпочитание да почива в „ родината “. ( Така споделят и човек се обърква по кое време България стана татковина на родения в Австрия Кобург). Дълг е на наследниците на починалия да му отдадат респект и да го погребат там, където е поискал и по този начин както намерят за добре. Почит на някогашния цар отдадоха доста политически дейци от всякаква разцветка. Носталгичният боязън за монархия към момента е жив, мнозина изпитват нужда да коленичат и целуват ръка. Въпрос на персонален избор. Но неясно е присъединяване на националната армия в едно частно заравяне, дори когато погребвания е някогашен цар, донесъл безчислени премеждия на българския народ.
Това е единствено дребна част от съзнателното осакатяване на нашата история. Дано редакцията на издателство ЗАХАРИ СТОЯНОВ и интелектуалния кръг към него съумеят да запазят и доразвият поредицата „ Дълг и чест “ като една от дребното останали загради против фалшификаторите на отечествената история.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22822Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед12636Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед22901Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед14471Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед8573Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтаряме грешките!Алтернативен Поглед103814Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Историческата просвета, както и литературата, са мощно податливи на оцветяване и деформации, подбудени от политическата и властова обстановка вътре в страната и отвън нея. Най постоянно очевидните исторически обстоятелства и условия не се ревизират намерено, само че политическите веяния на момента разрешават на упражняващите се в история и литература да натоварват събитията и личностите в историята със странични обстоятелства или домисли, които срамежливо и невидимо подменят смисъла и цената на историческите процеси и смисъла на историческите персони. Изкористената история дава и „ аргументиран „ мотив на политиците да променят освен вътрешната политика, само че и геополитическата ориентировка на страната. Посегателствата върху историческата истина коренно трансформират освен научните познания, само че живота и бита на българина. В този смисъл ролята на поредицата „ Дълг и чест “ е животоспасяваща.
1. Банален и неприличен за самозвания български „ политически “ хайлайф е опитът да се размени 3 март като народен празник, с която и да е друга дата от историческия календар на страната. С този празник българите живяха повече от 100 години, даже когато в страната маршируваха войски на немския райх. Не бих се заел със задачата да защитя този празник, професор Андрей Пантев безапелационно прави това. Но изниква въпросът: какво тъкмо в този момент учени и не толкоз български учени и, най- към този момент, политици откриха в прашните исторически документи, заради което стигнаха до мисълта за неговото отпращане на назад във времето. Най елементарния мотив: имперска Русия имала ползи към Проливите, а освобождението на България е непряк резултат. Имало ли е придвижването на славянофилите на Иван Аксаков, имало ли е възванието на съветската православна черква за освобождение на братята славяни на Балканите и големия честен напън, който те оказват върху държавното управление и императора? Мълчание! А това са факторите, които трансформират имперската война в Освободителна.
Наскоро професор Веселин Янчев в предаване на Българска национална телевизия сподели страници от държавния списък от 1879 година, в които е документирано, че княжество България, по решение на Берлинския конгрес, е заплатило малко повече от 10 000 000 златни рубли на съветското държавно управление като отплата за издръжките на съветските войски, които остават 9 месеца в страната, до момента в който тя построи свои държавни структури. Документ като документа, само че смисълът на неговото издание е единствено загатнат: ние сме си платили за освобождението и затова не изискуем историческа признателност на Русия. В Освободителната война по нашите земи умират към 90 000 -100 000 бойци и офицери. За всеки от тях страната е заплатила по 100 рубли. Пито-платено.
Странни са моралното самообладание, с което нашите политици и услужливи историци дефинират Руско - Турската война като имперска въпреки, че тя докара до освобождението на България от петвековен терор и срамежливо, от „ евроатлантическа взаимност “, недовиждат имперските ползи на Англия, Франция и Германия на Балканите по време на Берлинския конгрес от 1879 година Там те захвърлиха в коша за исторически отпадък картата на Сан Стефанска България и погребаха фантазията на българския народ за единство в историческите български земи. Тогава на България беше отредена ориста на второстепенна и подвластна страна. Но през днешния ден е политически правилно за тези неща да не се приказва.
Пещерната русофобия, която доминира в съзнанието и политиката на нашите драгоценни съдружници от Европейски Съюз и НАТО, стана наложителна за нашия не толкоз образован и морално резистентен политически хайлайф. Но това не е персонален въпрос на желания. Това осакатяване на историческата истина прониква в литературата, учебниците и университетските аудитории. Кой да се бори против това зло в случай че не поредицата „ Дълг и чест. “
2. В европейския съюз и НАТО години на ред безмълвно и тайно се ревизират аргументите и резултатите от Втората международна война. Съветския съюз се трансформира в зачинщик и агресор на войната, наедно с фашистка Германия. Фашизмът като идеология и процедура последователно се легализира и оправдава. Този развой тече и у нас. На скоро в предаването на Българска национална телевизия „ Култура б.г. “ Михаил Неделчев безапелационно ни обясняваше, че в България е имало фашисти, само че страната не е фашистка. Макар, че в тази нефашистка страна има закони за отбрана на страната, които повелява убийства на неугодни български жители, в това число и деца. без съд и присъда. Държавен акт ли е или любителско творчество Законът за отбрана на нацията. Как искрено фашистката организацията на господин Габровски, която провежда акции по депортацията на евреите се вмества в нефашисткото държавно управление на Богдан Филов? Когато избягаш от отговорът на тях историята става друга, комфортна за оживелите фашистки нарушители и техните наследници.
Починът за избелване на историческите неуместни обстоятелства все по-често покрива и цар Борис ІІІ. Върнахме му верноподаническото титулуване „ Обединител “, избавител на българските евреи и прочие благородни намерения и действия, въпреки че е добре известно, че „ обединяването „ със Южна Добруджа е отплата за съюзническа честност към Германия и със единодушието на Румъния. А спасението на българските евреи стана макар неговата воля, под натиска на българската православна черква и честната българска интелигенция. И срамежливо политически правилните историци и интелектуалци премълчават, че с негови укази са одобрени посочените нагоре мракобесни закони и с негов автограф са утвърждавани смъртни присъди на доста велики българи. Но прелестно е на днешния „ политически хайлайф “ с монархически тежнения да очисти от тъмни сенки предишното своя цар.
3. Починът за пренаписване на българската история, за преоценката на събития и персони последователно се измества обратно във времето от опосканите до неразбираемост исторически четиридесетте – деветдесетте години на предишния век. След като избелихме цар Борис ІІІ настана време да споменем с положително и неговия татко цар Фердинанд. Професор Стоянович със забележително старание извърши тази историческа задача със слово и деяние. Сега българският народ би трябвало да благодари на Фердинанд за трудът му в продължение на повече от двадесет години да „ европеизира “ България, да се награди с царското достолепие, вместо оскърбителното „ княз “, да трансформира турския конак в София в замък, заслужен за богоизбрания монарх, да вкара дворцовия етикет и царските приеми, да съгради персоналните резиденции в Евксиноград и Враня и да ги запълни с „ европейски дух “. Какво костват на хазната пътешествията на Фердинанд из Европейските столици и интимните му срещи по европейските курорти е въпрос с нараснала компликация само че би трябвало да го приемем като плата за приноса му за прославата на царство България просветена Европа. Историците не виждат България в просветена Европа без задачата на Фердинанд. В похода за „ европеизацията “ на България Фердинанд е самичък, невидими са Петко Каравелов и Стефан Стамболов, няма ги бизнесмените търговците, които невидимо придвижиха в страната индустриалния и финансов опит на Европа, няма ги учените и културните дейци, които твориха българска просвета и нематериалност постоянно макар Фердинанд. В самия завършек на историческата оценка на личността и действията на цар Фердинанд немногословно, с малък шрифт, се вмъкват и последните шест години от неговото царуване. Обясняват ни, че той носи отговорност за две национални произшествия, отнесли живота на стотици хиляди българи, за разрухата на стопанската система на страната след Балканските и Първата международната войни. Но с неизказаната спогодба: простено да му е! И му простихме, като забравихме.
Съвсем на скоро величеството Фердинанд беше препогребан в частната резиденция Враня. Признателните потомци извършиха неговото последно предпочитание да почива в „ родината “. ( Така споделят и човек се обърква по кое време България стана татковина на родения в Австрия Кобург). Дълг е на наследниците на починалия да му отдадат респект и да го погребат там, където е поискал и по този начин както намерят за добре. Почит на някогашния цар отдадоха доста политически дейци от всякаква разцветка. Носталгичният боязън за монархия към момента е жив, мнозина изпитват нужда да коленичат и целуват ръка. Въпрос на персонален избор. Но неясно е присъединяване на националната армия в едно частно заравяне, дори когато погребвания е някогашен цар, донесъл безчислени премеждия на българския народ.
Това е единствено дребна част от съзнателното осакатяване на нашата история. Дано редакцията на издателство ЗАХАРИ СТОЯНОВ и интелектуалния кръг към него съумеят да запазят и доразвият поредицата „ Дълг и чест “ като една от дребното останали загради против фалшификаторите на отечествената история.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22822Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед12636Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед22901Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед14471Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед8573Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтаряме грешките!Алтернативен Поглед103814Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
КОМЕНТАРИ