За добросъседството с Република Северна Македония
Повод за идната записка е цитираното, съгласно обявата от 3 юли 2022 година на Дир.бг: „ Президентът на Северна Македония: Има боязън, че в Европейски Съюз можем да влезем единствено като българи “, изявление на някогашния министър на външните работи на Република Северна Македония Никола Димитров, в което същият дефинира условието за добросъседски връзки като част от критериите от Копенхаген за „ обикновено незнание “. И в частност поддържаната от него теза, съгласно цит. обява, че: “Добросъседските връзки са част от различен развой – Процеса на стабилизиране и асоцииране. Ето за какво в предлагането на Португалия тези въпроси бяха сложени в този развой, а не в присъединителните и междуправителствените конференции. “, както я аргументира господин Димитров.
Изхождайки от наличната информация, с изключение на за независимостта му откъм партийна обязаност, по отношение на заслужаващия освен заради това, а най-много поради солидното включително юридическо обучение почитание към господин Никола Димитров, бих си разрешил нескромността да възразявам защитаваната от него теза. Освен от етимологична и семантична с оглед използваните от него точно като правист понятия, по този начин също от позиция и на наличие в нейна поддръжка. Думата ми е, що се отнася до термините „ критерии “ и „ развой “. Като оставим настрани дипломацията, нямам учредения да се колебая, че като юрист, доколкото в съответния случай се отнася за „ развой “, господин Никола Димитров е наясно по отношение на неговото освен политическо, а и юридическо измерение. И безусловното му, в случай че следва да бъде приет за законен, базиране като условия точно на избрани критерии. Имам поради измежду множеството синоними на това разбиране, например – „ стандарти “, „ ограничения “, „ правила “, „ параметри “ и прочие – такива като: „ правила “, „ правила “, „ закони “, „ доказателства “, „ обстоятелства “. Следователно, с цел да е изпълним съгласно същите, какъвто и да е развой, в т. ч. присъединителният, той би трябвало да дава отговор на тях. Тъй като процесът не е нещо изолирано единствено за себе си, а цели постигането на избран не кой да е, само че законен резултат. В подобен смисъл квалифицирането от господин Никола Димитров на условието за добросъседски връзки като част от критериите за присъединение от Копенхаген за демонстрация на „ обикновено незнание “, бих окачествил, меко казано, като неточно от негова страна по отношение на всички тези – все едно Ирландия или която и да е страна-членка, институции и прочие, които съставляват така наречен Европейски Съюз. Отделен въпрос са вижданията на господин Никола Димитров досежно разпоредбите, както и да ги назовем – критерии или правила, правила, закони и други под. – на въпросното формирование, към което и той като жител на Република Северна Македония е мераклия тя да се причисли. Но за пробутване на възможната им смяна, в случай че има подобен ищах, господин Димитров на първо място би трябвало да спомага за нейното приемане в сходство с настоящите. А не да се упражнява кое, по какъв начин, по кое време, в кой развой бивало или не бивало да бъде. Отчитайки освен това смисъла и цената на неговия глас като самостоятелен от позиция точно и на статута му като партийно самостоятелен, каквито безспорно са множеството, осъзнаващи се като свободни жители на Република Северна Македония, както в множеството страни по света. И които споделят упоменатото и от Ралф Уолдо Емерсън: „ Единственият метод да имаш другари, е да бъдеш другар. “.
Хората не трябва да се подлъгват, включително от предаваните посредством медиите проведени от едни или други партии и така наречен политици масовки. От многочислените ми през годините обикаляния из всякакви страни по света, в т. ч. визити и като резултат от общуването си с голям брой както другари, по този начин и елементарни жители от другите етноси в днешна Република Северна Македония (или други от някогашната Югославия – освен Сърбия, а и Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Войводина, Косово и пр.),да не приказвам за Албания, бих се наел да диспутирам с който и да е, че в случай че не категоричен израз на предпочитание за добросъседство, другарството е извънредно повече от враждата по отношение на нас за болшинството от хората в тях!
Изхождайки от наличната информация, с изключение на за независимостта му откъм партийна обязаност, по отношение на заслужаващия освен заради това, а най-много поради солидното включително юридическо обучение почитание към господин Никола Димитров, бих си разрешил нескромността да възразявам защитаваната от него теза. Освен от етимологична и семантична с оглед използваните от него точно като правист понятия, по този начин също от позиция и на наличие в нейна поддръжка. Думата ми е, що се отнася до термините „ критерии “ и „ развой “. Като оставим настрани дипломацията, нямам учредения да се колебая, че като юрист, доколкото в съответния случай се отнася за „ развой “, господин Никола Димитров е наясно по отношение на неговото освен политическо, а и юридическо измерение. И безусловното му, в случай че следва да бъде приет за законен, базиране като условия точно на избрани критерии. Имам поради измежду множеството синоними на това разбиране, например – „ стандарти “, „ ограничения “, „ правила “, „ параметри “ и прочие – такива като: „ правила “, „ правила “, „ закони “, „ доказателства “, „ обстоятелства “. Следователно, с цел да е изпълним съгласно същите, какъвто и да е развой, в т. ч. присъединителният, той би трябвало да дава отговор на тях. Тъй като процесът не е нещо изолирано единствено за себе си, а цели постигането на избран не кой да е, само че законен резултат. В подобен смисъл квалифицирането от господин Никола Димитров на условието за добросъседски връзки като част от критериите за присъединение от Копенхаген за демонстрация на „ обикновено незнание “, бих окачествил, меко казано, като неточно от негова страна по отношение на всички тези – все едно Ирландия или която и да е страна-членка, институции и прочие, които съставляват така наречен Европейски Съюз. Отделен въпрос са вижданията на господин Никола Димитров досежно разпоредбите, както и да ги назовем – критерии или правила, правила, закони и други под. – на въпросното формирование, към което и той като жител на Република Северна Македония е мераклия тя да се причисли. Но за пробутване на възможната им смяна, в случай че има подобен ищах, господин Димитров на първо място би трябвало да спомага за нейното приемане в сходство с настоящите. А не да се упражнява кое, по какъв начин, по кое време, в кой развой бивало или не бивало да бъде. Отчитайки освен това смисъла и цената на неговия глас като самостоятелен от позиция точно и на статута му като партийно самостоятелен, каквито безспорно са множеството, осъзнаващи се като свободни жители на Република Северна Македония, както в множеството страни по света. И които споделят упоменатото и от Ралф Уолдо Емерсън: „ Единственият метод да имаш другари, е да бъдеш другар. “.
Хората не трябва да се подлъгват, включително от предаваните посредством медиите проведени от едни или други партии и така наречен политици масовки. От многочислените ми през годините обикаляния из всякакви страни по света, в т. ч. визити и като резултат от общуването си с голям брой както другари, по този начин и елементарни жители от другите етноси в днешна Република Северна Македония (или други от някогашната Югославия – освен Сърбия, а и Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Войводина, Косово и пр.),да не приказвам за Албания, бих се наел да диспутирам с който и да е, че в случай че не категоричен израз на предпочитание за добросъседство, другарството е извънредно повече от враждата по отношение на нас за болшинството от хората в тях!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ