Защо разни НПО-та мишкуват и се крият от светлината?
Повод за днешния ми коментар е казаното през вчерашния ден от италианския министър председател на конференция, представена от Българска телеграфна агенция и отразена от други медии. На въпрос от публицисти, тя съобщи: „ Мъск не е опасност за демокрацията. Сорос финансираше партии и асоциации, с цел да въздейства на политиката ”.
Прочетох, че у нас пък две НПО-та, финансирани от „ Америка за България ” - еднатаq и други европейски и непознати организации другата, което те сами са афиширали на своите интернет платформи, се показаха негативно по Законопроекта за осветление на непознатите сътрудници.
Законопроектът беше импортиран през октомври 2022 година от водача на „ Възраждане ”
в администрацията на Народното събрание и оттогава до момента той 4 пъти го внася, само че няма поддръжка от останалите депутати. Явно, че болшинството така наречен „ национални ” представители си добруват с задграничните у нас и по този начин им е удобно и преференциално. По изказвания на вносителя, документът е еднакъв с прилагания закон в Съединени американски щати, а съгласно съперниците му, приличал на функциониращия в Русия.
Нелепи и напряко смешни са сравненията с две страни – империи, в които националната сигурност е въздигната на респект и пиадестал, а тук, както знаете това разбиране бе целеустремено изпразнено от наличие, за жалост, и хората от дълго време приказват, че страната ни е като разграден двор.
Ясно е, че чиновници на дадена организация ще бранят своите частни ползи и няма да желаят обществено да осветяват кой по какъв начин и за какво ги финансира.
Неразбираемо е обаче по въпроси от национално публично значение за стабилността на страната да се търси и натрапва през медия тяхното мнение.
От години сме очевидци на това, да ни се пробутват „ празните мисли на празни хора ”, които не са специалисти в дадена област, но с подготвеност разясняват всевъзможни тематики от ракети до мин@ти. Това е неуместно и несериозно и основава непочтителен, дилетански имидж на публичната сфера. А тя, както знаете, има потребност от излекуване и то сигурно няма да се случи без общите ни старания по тази причина. Сега всеки да тегли чергата към себе си и това е за сметка на общото, на целостта и опазването на държавността.
Затова се удивлявам на вчерашните думи на във връзка на Мъск и Сорос и считам, че е изцяло права.
" Проблемът е, когато тези хора употребяват запаси, с цел да финансират партии и асоциации по света, с цел да повлияят на политиките, нещо, което аз не виждам при Мъск за разлика от Сорос. Ето това намирам аз за рискова интервенция “, сподели Мелони.
Думите й ме подсетиха за един филм, който гледах преди две години – „ Украйна в пламъци ”, продуциран от огромния режисьор Оливър Стоун /носител на три Оскар-а и куп други кино отличия/, в който има изявление с Дж.Сорос, в което той непосредствено признава, че е финансирал „ десен пестник ”, азовци и други профашистки организации в Украйна още отпреди Майдана.
И до каква степен стигнаха нещата там години по-късно?!
Мислете! Мисленето е сериозен инструмент и не е посилно за всеки. Но е доста значимо да помним, както споделя нашумелият френски публицист Ерик-Еманюел Шмит:
Ако се интересувах от това, което мислят всякаквите там тъпаци, нямаше да ми стигне времето за това, което мислят умните хора.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg
