Повод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за

Повод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го виждам.
Указанията бяха строги. Може да яде единствено избрани марки храни. Да му поставям единствено от най-скъпите памперси. Да не му давам кисело мляко, квасено от самата мен у дома, тъй като млякото било… нездравословно. Да не му върша попарка, тъй като било измислица. Само пакетирани храни! Да не му остъргвам ябълка и морков и да не пие подобен сок, а единствено купешки, тъй като имал добавени витамини. Никакви супи, никакви кашички! Само това, което го има в листата. Така споделила педиатърката в София… Ако се разболее, да ми давам единствено детски нурофен за температурата и никакъв антибиотик никога, тъй като по този начин пишело в Интернет.

Донесоха ми и куп хомеопатични хапчета за всякаква обстановка и отпътуваха за месец в чужбина.
За мой смут осеммесечният ми внук се разболя. Опитах да го церя с всичко донесено, само че не се получи. Накрая свалях температурата му с мокри чаршафи, само че по-късно отново се покачваше. Детето отпадаше, не искаше да яде. Накрая скрито го заведох на доктор, без да им кажа.
Оказа се, че е хванало бронхит след нелекувания или необичайно за мен, лекуван преди този момент грип. И незабавно изписаха антибиотик. За да няма кавги, не споделих на децата.

Започнах да му давам лекарството. Лека бавно детето се оправи. Направих му попарка и до момента в който плюеше марковите каши и плачеше, внезапно прояде. Осмелих се да му направя пилешка супичка, зеленчукова, а след това да го подсиля с прясно изцеден сок от ябълки и моркови.
Пиеше го на драго сърце. И кисело мляко стартира да яде, бузките му поруменяха, стана по-живичко, по-пъргаво.
Децата се върнаха от чужбина и като схванаха какво съм направила, обявиха, че в никакъв случай повече няма да ми разрешат да виждам внучето си, а като вървят в командировка, щели да наемат квалифицирана гледачка. Нарекоха ме некадърна и непросветена. Дълго плаках.

Та аз съм отгледала две деца, едното бащата на внучето ми. Да, нямах памперси. Нито маркови, нито немаркови. Слагах сгъната пелена сред крачетата им и като я намокреха, я сменях. Понякога се събираха 17 чифта гащички, ританки и пелени дневно, само че на мен не ми пречеше да ги изпера. Нямах приспособено мляко и други такива неща. По магазините не се продаваше. Но и двете деца ги заредих с кисело мляко още след първия месец, тъй като нямах задоволително кърма. И проблеми нямаше.

Тогава нямаше хомеопатия, нямаше съвременни пудри и бебешко олио от международни марки.

Но при всяко зачервяване ги мажех с елементарна детска пудра. Къпех ги с шампоан „ Па-па “, мажех ходилцата им с три пъти преварена мехлем, в случай че настинеха. Още като се родиха до първия месец у дома идваше акушерка. На всеки три дни. Обучаваше ме какво да върша, следеше за положението на бебето. После всеки месец на съвещания. Безплатни. Прегледите при педиатър също бяха без пари, а аз случих годините, в които и медикаментите на децата до 6-годинки бяха без пари. Просто получаваш рецептата и отиваш в аптеката.Захранвахме ги със зеленчукови пюрета, като навършеха три месеца.

Едно пюре струваше 13 стотинки. На пет месеца към този момент ядяха попара със сирене, но същинско, зеленчукови пасирани супи. После картофено пюре с малко масло, а на 10 месеца просто им сипвах обща храна от тенджерата. Растяха здрави. Нямаше бананова каша, пускаха понякога, само че имаше всевъзможен тип каши „ Слънчо “. А най-вече обичаха натрошени елементарни бисквити на кашичка.

Наистина израснаха здрави. Без капризи, без шоколадови яйца, само че с същинска храна. Сега слушам от приятелките си – на всяка внучето в София, всяко болно. Тичат от един на различен експерт, заплащат луди пари, всеки им изписва скъпи медикаменти, а те не работят. Детето два дни на градина, пет дни у дома. Лепват вирус след вирус, шкафовете им се трансформирали в аптеки, едно го лекуват холистично, друго хомеопатично, трето алтернативно…

Иначе се облечени с последни фешън марки, имат играчки колкото цялостен магазин, дори някои детски преносими компютри имат, смарт телефони и киномашини, само че здраве нямат.

Моите имаха елементарни играчки, естествени дрешки, само че храната им беше същинска. Детството им не минаваше през празненство центрове и кътове в моловете, а просто си играеха по през целия ден на открито. А в случай че се стигнеше до антибиотик, което ставаше доста рядко, незабавно им го давах, а не тръгвах да диспутирам с лекарите и с майка ми, която ми даваше препоръки.

Децата ми имаха същински живот вън в парка, пред блока, ритаха топка, тичаха, гонеха се и бяха мощни и здрави. Сега не ми дават внучето да го виждам, тъй като не съм била в крайник с времето. То непрестанно боледува, а на мен сърцето ми се свива от тъга. Да се чуди човек по какъв начин съм родила без секцио и не в частна клиника и отгледала две здрави и умни дечица в тези години, когато нямаше префърцунени храни и последна мода медикаменти, памперси и специфични шишета и чаши, хранителни добавки и детска висша козметика! Деца, които изкараха единствено наложителните шарки и не бяхме през ден на педиатър. Деца, които на три годинки нямаха по пет кариеса.

Сега ми е обидно по какъв начин същите тези деца ме назовават допотопна, по какъв начин настояват, че нищо не съм разбирала от бебета и отхвърлят всичко, което съм правила за тях. А снахата ме назова промит комунистически мозък, когато изплетох на бебето терлички…

Сега за внука се грижи дипломирана бавачка против 1000 лв. на месец, а на мен ми го пускат на скайпа, като желая да го видя. Или ми пращат видео.

А на мен ми е толкоз мъчително, че не мога да им обясня, че не съм промит комунистически мозък, а елементарна майка и баба, която желае просто да помогне и да гледа единственото си внуче.

Катя Михайлова, Стара Загора, пенсиониран възпитател.

Инфо: Коч.бг