Позиция на Спаси София относно таксите за висше образование за учебната 2025-2026 г.
Повишената държавна дотация за обучение би трябвало да е катализатор за промени, ориентирани към качество, а не да води до непостижими такси за учащите платена форма на образование
Малко преди началото на новата академична година студентите платено образование в държавните университети останаха неприятно сюрпризирани от размера на таксите за идната година. Действащите правила за установяване на размера на таксите са такива, че директна последица от нарасналата дотация за висше обучение е и фрапантното скачане на таксите за платено образование, за определянето на които все още се регистрира 100% от норматива за издръжката на студент държавна поръчка. Спаси София поддържа апелите за незабавна смяна в законодателството, която да разреши увеличената дотация да не се трансформира в причина за такси, които ще доведат до отпадане от университетите на студентите платено образование. Неприемливо е обяснението на министър Велчев, че щом страната дава по-голяма дотация, то и студентите би трябвало да заплащат повече, в сравнение с като са започвали да учат. Морално и правилно е за тях да се приложи правилото на “заварено състояние ”. Евентуална незабавна смяна на закона в тази посока е нужна, само че тя сама по себе си единствено ще закърпи краткотрайно ситуацията.
“Спаси София ” не е срещу обезпечаване на повече пари за обучение. Напротив, в „ Спаси София “ имаме вяра, че образованието е една от най-важните публични вложения. Ако едно общество желае да спре приключването на мозъци и да има конкурентноспособна стопанската система, то е длъжно да влага в качествено и налично обучение, както и да разреши на университетите да развиват лична политика в тази връзка. За страдание, за държавните университети сега, това е на практика невероятно. Затова и поддържаме апелите на ректорите да се мисли за даване на благоприятни условия за набиране на лични средства, ориентирани към развиване и подобряването на качеството на образование и научните проучвания.
“Спаси София ” е на позицията, че спомагателни дотации и средства би трябвало да са фокусирани върху подобряващи се резултати и да са средство за подсилване на българското обучение и стопанска система, а не да се хвърлят едни пари за краткотрайно запълване на настоящи дупки. Необходими са същински и целенасочени промени.
Основният въпрос при всяко увеличение на дотации е дали то е направено по метод, който да подсигурява, че ще се стигне до реципрочно възстановяване на качеството. На фона на продължаващия срив във функционалната просветеност на учениците в България, е редно да се запитаме до по кое време просветните бюджети ще са механична функционалност на настоящите разноски.
Темата за таксите за образование са също по този начин добър мотив да си зададем въпроса какъв брой от българските университети са водещи или най-малко включени в класациите за най-хубави просветителни институции? Успяват ли университетите ни да се наложат като центрове за проучване и развиване, промотирайки България като място, където се случва същинска просвета?
И в действителност ли, редом с това нарастване, са налице гаранции за реализиране на сходни цели. Не е ли по-скоро то самопризнание, че има тромава и неефективна администрация за хранене. Покачването на разноските за издръжката на един студент и оттова на таксите за платено образование без да се подсигурява редом реформиране на администрацията, понижаване на корупцията и повишение качеството на предлаганото обучение, не е средството, което ще разреши на България да възпитава мислещи и можещи хора. Държавните пари, предоставяни на висшите образователни заведения би трябвало да целят основаване на фрагменти, годни за XXI век, а не на среднисти с дипломи за висше обучение.
Време е да си зададем и въпроса докога ще се пренебрегва потребността от въвеждането на по-строги критерии за качеството на образованието и ролята на страната в гарантирането на съответното разходване на университетските дотации, които разплаща? Българското висше обучение страда от липса на съвременни образователни стратегии, съответна материална база, от дефицит на преподаватели, които са способни да научат студентите си на повече от това по какъв начин да вземат изпита. Но за сметка на това има голям брой образователни заведения, част от които със подозрително качество, при немалка част от които едни и същите преподаватели работят на второ, трето, четвърто работно място, вместо да могат да се съсредоточат в работата си към в действителност съвременни и ефикасни университети. Истинско знамение е, че макар всички тези недостатъци, от университетите не престават да излизат будни, способни българи. Но какъв брой по-бърз щеше да е темпът им на развиване, в случай че България можеше да ръководи университетите си съответно и да изисква от тях успеваемост и качество, а не да бълват вишисти, непригодени за работа в действителния живот.
Малко преди началото на новата академична година студентите платено образование в държавните университети останаха неприятно сюрпризирани от размера на таксите за идната година. Действащите правила за установяване на размера на таксите са такива, че директна последица от нарасналата дотация за висше обучение е и фрапантното скачане на таксите за платено образование, за определянето на които все още се регистрира 100% от норматива за издръжката на студент държавна поръчка. Спаси София поддържа апелите за незабавна смяна в законодателството, която да разреши увеличената дотация да не се трансформира в причина за такси, които ще доведат до отпадане от университетите на студентите платено образование. Неприемливо е обяснението на министър Велчев, че щом страната дава по-голяма дотация, то и студентите би трябвало да заплащат повече, в сравнение с като са започвали да учат. Морално и правилно е за тях да се приложи правилото на “заварено състояние ”. Евентуална незабавна смяна на закона в тази посока е нужна, само че тя сама по себе си единствено ще закърпи краткотрайно ситуацията.
“Спаси София ” не е срещу обезпечаване на повече пари за обучение. Напротив, в „ Спаси София “ имаме вяра, че образованието е една от най-важните публични вложения. Ако едно общество желае да спре приключването на мозъци и да има конкурентноспособна стопанската система, то е длъжно да влага в качествено и налично обучение, както и да разреши на университетите да развиват лична политика в тази връзка. За страдание, за държавните университети сега, това е на практика невероятно. Затова и поддържаме апелите на ректорите да се мисли за даване на благоприятни условия за набиране на лични средства, ориентирани към развиване и подобряването на качеството на образование и научните проучвания.
“Спаси София ” е на позицията, че спомагателни дотации и средства би трябвало да са фокусирани върху подобряващи се резултати и да са средство за подсилване на българското обучение и стопанска система, а не да се хвърлят едни пари за краткотрайно запълване на настоящи дупки. Необходими са същински и целенасочени промени.
Основният въпрос при всяко увеличение на дотации е дали то е направено по метод, който да подсигурява, че ще се стигне до реципрочно възстановяване на качеството. На фона на продължаващия срив във функционалната просветеност на учениците в България, е редно да се запитаме до по кое време просветните бюджети ще са механична функционалност на настоящите разноски.
Темата за таксите за образование са също по този начин добър мотив да си зададем въпроса какъв брой от българските университети са водещи или най-малко включени в класациите за най-хубави просветителни институции? Успяват ли университетите ни да се наложат като центрове за проучване и развиване, промотирайки България като място, където се случва същинска просвета?
И в действителност ли, редом с това нарастване, са налице гаранции за реализиране на сходни цели. Не е ли по-скоро то самопризнание, че има тромава и неефективна администрация за хранене. Покачването на разноските за издръжката на един студент и оттова на таксите за платено образование без да се подсигурява редом реформиране на администрацията, понижаване на корупцията и повишение качеството на предлаганото обучение, не е средството, което ще разреши на България да възпитава мислещи и можещи хора. Държавните пари, предоставяни на висшите образователни заведения би трябвало да целят основаване на фрагменти, годни за XXI век, а не на среднисти с дипломи за висше обучение.
Време е да си зададем и въпроса докога ще се пренебрегва потребността от въвеждането на по-строги критерии за качеството на образованието и ролята на страната в гарантирането на съответното разходване на университетските дотации, които разплаща? Българското висше обучение страда от липса на съвременни образователни стратегии, съответна материална база, от дефицит на преподаватели, които са способни да научат студентите си на повече от това по какъв начин да вземат изпита. Но за сметка на това има голям брой образователни заведения, част от които със подозрително качество, при немалка част от които едни и същите преподаватели работят на второ, трето, четвърто работно място, вместо да могат да се съсредоточат в работата си към в действителност съвременни и ефикасни университети. Истинско знамение е, че макар всички тези недостатъци, от университетите не престават да излизат будни, способни българи. Но какъв брой по-бърз щеше да е темпът им на развиване, в случай че България можеше да ръководи университетите си съответно и да изисква от тях успеваемост и качество, а не да бълват вишисти, непригодени за работа в действителния живот.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ