Повишен риск от хранителни инфекции заради горещините
Повишен риск от хранителни инфекции поради горещините. С настъпването на лятото най-уязвими към тях са туристите по морето.
реклама
Неписан закон е, че през лятото би трябвало да сме изключително деликатни с какво се храним, с цел да избегнем инфекции. Ако въпреки всичко се стигне до такава степен, е извънредно значимо да открием причинителя. Именно тук на помощ идват учените от Института по микробиология към Българска академия на науките, които създават така наречен бързи проби. С тяхна помощ единствено за часове се откриват причинителите на бактериалните инфекции.
Докато е на морето, Боряна Дойчинова постоянно залага на бързото хранене. „ Досега не съм имала стомашни проблеми, закупувам си отсам и всичко е доста прясно и вкусно ”, показа тя.
Застраховка, че храната е безвредна обаче, не постоянно може да има. Затова и съветът е да не се поддаваме на всички изкушения, които оферират заведенията за хранене и будките навън. „ Трябва да внимаваме с месните храни и най-много с каймите, млечните артикули, сладоледите, птичето месо, другите грилове ”, разяснява член кор. Христо Найденски от Института по микробиология към Българска академия на науките.
В противоположен случай вероятността да получим хранителна зараза нараства. Екип от Института по микробиология на Българска академия на науките към този момент няколко години създава ново потомство проби, които откриват причинителя на инфекцията. „ Този тест може да бъде изработен в границите на един работен ден и да се произнесем умело. За разлика от общоприетите тестовеу тези се вършат в продължение на няколко дни, след което има интерпретация ”, добави още член кор. Христо Найденски.
Едно от най-големите преимущества на ДНК тестванията, върху които работят учените от Българска академия на науките, е своевременното и съответно лекуване на пациентите. „ Бързата идентификация на хранителния патоген би помогнала да се стартира по-бързо лекуване на дадения пацент и да се избегне т.нар емпирична терапия, която се прави с широкоспектърни антибиотици, без да е ясно какъв е причинителят ”, разяснява гл. ас. Мая Захариева от Института по микробиология към Българска академия на науките.
Работата на учените продължава, а идната стъпка е бързите проби да бъдат валидирани.
реклама
Неписан закон е, че през лятото би трябвало да сме изключително деликатни с какво се храним, с цел да избегнем инфекции. Ако въпреки всичко се стигне до такава степен, е извънредно значимо да открием причинителя. Именно тук на помощ идват учените от Института по микробиология към Българска академия на науките, които създават така наречен бързи проби. С тяхна помощ единствено за часове се откриват причинителите на бактериалните инфекции.
Докато е на морето, Боряна Дойчинова постоянно залага на бързото хранене. „ Досега не съм имала стомашни проблеми, закупувам си отсам и всичко е доста прясно и вкусно ”, показа тя.
Застраховка, че храната е безвредна обаче, не постоянно може да има. Затова и съветът е да не се поддаваме на всички изкушения, които оферират заведенията за хранене и будките навън. „ Трябва да внимаваме с месните храни и най-много с каймите, млечните артикули, сладоледите, птичето месо, другите грилове ”, разяснява член кор. Христо Найденски от Института по микробиология към Българска академия на науките.
В противоположен случай вероятността да получим хранителна зараза нараства. Екип от Института по микробиология на Българска академия на науките към този момент няколко години създава ново потомство проби, които откриват причинителя на инфекцията. „ Този тест може да бъде изработен в границите на един работен ден и да се произнесем умело. За разлика от общоприетите тестовеу тези се вършат в продължение на няколко дни, след което има интерпретация ”, добави още член кор. Христо Найденски.
Едно от най-големите преимущества на ДНК тестванията, върху които работят учените от Българска академия на науките, е своевременното и съответно лекуване на пациентите. „ Бързата идентификация на хранителния патоген би помогнала да се стартира по-бързо лекуване на дадения пацент и да се избегне т.нар емпирична терапия, която се прави с широкоспектърни антибиотици, без да е ясно какъв е причинителят ”, разяснява гл. ас. Мая Захариева от Института по микробиология към Българска академия на науките.
Работата на учените продължава, а идната стъпка е бързите проби да бъдат валидирани.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ