София и реформата наполовина: Паркирането става по-скъпо, градът ...
Повишаването на цените е неизбежно. Спорът не е дали, а какъв брой. В момента нарастването е алегорично – два или четири лв. на час не трансформират нищо.
В европейските столици логиката е друга: когато човек пътува всекидневно до работа, това става част от разноските на семейството или част от обществения пакет на работодателя. Но спорадичните пътувания – до ресторант, до магазин, до центъра „ за малко “ – би трябвало да бъдат мощно обезкуражени. Именно по тази причина в градове като Лондон, Париж, Амстердам или Копенхаген час паркиране може да коства 5, 10, 15 или даже 20 евро. Там политиката е поредна: автомобилът е улеснение, а не право.
София сега не прави тази крачка. Таксите се подвигат, само че остават в диапазон, който не трансформира държанието на хората. Резултатът ще бъде предсказуем – неодобрение, само че никакъв действителен резултат върху трафика. Политически комфортно, транспортно безсмислено.
В основата на казуса стои не цената на паркирането, а неналичието на работещ обществен превоз. Докато градът не предложи бързи връзки сред кварталите, надеждни написания, повече рейсове и трамваи и същински комфортни трансферни точки, шофирането ще продължи да е първият избор. Никоя зона и никаква такса не могат да трансформират това. Хората би трябвало да имат чувството, че градският превоз е по-лесният вид – не разновидността, към който се насочват по насила, не по желание
Тук идва и огромната заплаха в българския модел: ограниченията се вкарват, само че философията зад тях постоянно остава единствено на думи. Обещават се вложения в кварталите, само че редовно липсва дълготраен проект. Говори се за приоритет на метрото, само че сред станциите зоните се усилват по-бързо, в сравнение с се появяват действителни транспортни връзки.
Ако София желае да наподобява на европейските столици във връзка с политиките за подвижност, би трябвало да го направи до дъно: ясно ценообразуване, съществени ограничавания за колите и редом – масирани вложения в публичния превоз. Половинчатите решения единствено задълбочават хаоса.
В последна сметка паркирането не е обществена услуга. То е инструмент за ръководство на града. И в случай че София в действителност желае да се движи напред, цената на този инструмент би трябвало да е задоволително висока, с цел да има резултат – а обещанията за усъвършенствания би трябвало най-накрая да се трансфорат в процедура, не в следващата презентация.
В европейските столици логиката е друга: когато човек пътува всекидневно до работа, това става част от разноските на семейството или част от обществения пакет на работодателя. Но спорадичните пътувания – до ресторант, до магазин, до центъра „ за малко “ – би трябвало да бъдат мощно обезкуражени. Именно по тази причина в градове като Лондон, Париж, Амстердам или Копенхаген час паркиране може да коства 5, 10, 15 или даже 20 евро. Там политиката е поредна: автомобилът е улеснение, а не право.
София сега не прави тази крачка. Таксите се подвигат, само че остават в диапазон, който не трансформира държанието на хората. Резултатът ще бъде предсказуем – неодобрение, само че никакъв действителен резултат върху трафика. Политически комфортно, транспортно безсмислено.
В основата на казуса стои не цената на паркирането, а неналичието на работещ обществен превоз. Докато градът не предложи бързи връзки сред кварталите, надеждни написания, повече рейсове и трамваи и същински комфортни трансферни точки, шофирането ще продължи да е първият избор. Никоя зона и никаква такса не могат да трансформират това. Хората би трябвало да имат чувството, че градският превоз е по-лесният вид – не разновидността, към който се насочват по насила, не по желание
Тук идва и огромната заплаха в българския модел: ограниченията се вкарват, само че философията зад тях постоянно остава единствено на думи. Обещават се вложения в кварталите, само че редовно липсва дълготраен проект. Говори се за приоритет на метрото, само че сред станциите зоните се усилват по-бързо, в сравнение с се появяват действителни транспортни връзки.
Ако София желае да наподобява на европейските столици във връзка с политиките за подвижност, би трябвало да го направи до дъно: ясно ценообразуване, съществени ограничавания за колите и редом – масирани вложения в публичния превоз. Половинчатите решения единствено задълбочават хаоса.
В последна сметка паркирането не е обществена услуга. То е инструмент за ръководство на града. И в случай че София в действителност желае да се движи напред, цената на този инструмент би трябвало да е задоволително висока, с цел да има резултат – а обещанията за усъвършенствания би трябвало най-накрая да се трансфорат в процедура, не в следващата презентация.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ