Цветелина Пенкова: Еврозоната е възможност за повишаване на доходите
" Повишаването на приходите е една от опциите, които еврозоната предлага. Очаква се и е усилване на капиталовата интензивност с приемането на общата валута. " Това сподели евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал Цветелина Пенкова пред БНР. Тя добави, че България, като част от еврозоната, основава една по-сигурна и качествена институционална среда, това води и до чувство за повече непоклатимост във финансовата система. " Не бива да се подценява фактът, че в случай че сме част от еврозоната, всички типове транзакционни такси понижават доста. Това в България се равнява на малко под 1% от Брутният вътрешен продукт като разход, който сега отива за подобен вид такси ", означи още евродепутатът.
Цветелина Пенкова акцентира, че страната ни не е единственият образец на страна, която влиза в еврозоната, с приходи по-ниски от междинното ниво за Европейски Съюз. " За нас действително нищо няма да се промени. Нашият курс сега е закрепен към еврото. Ние внасяме всички отрицателни шокове, които идват от еврозоната, и за жал по-бавно нашите жители имат опция да се възползват от преимуществата и опциите, които еврото предлага, просто тъй като ние не сме на масата за взимане на решения. Еврозоната ни предлага опция за повишение на приходите и стандарта на живот в нашата страна – от нас зависи дали ще се възползваме ", изясни Цветелина Пенкова.
На конференцията " Бъдещето на Европа и еврозоната ", проведена от фондация Фридрих Еберт, евродепутатът доразви тезата си, че въпросът е дали желаеме да сме част от общността, която взима решения и може да се употребява от позитивите на участието си в нея. Тя даде образец с Ковид рецесията: " Европейската централна банка отпусна ликвидност от 3 млн. евро на страните от еврозоната, при отрицателна рента от -0.75 %, откакто цялата икономическа активност беше спряла за към шест месеца. В този миг, страни като България (извън еврозоната) трябваше да поддържат стабилността на стопанските системи и финансовите си системи само с бюджетни средства. Това е образец за много сериозна и бърза реакция и ясно разграничаване - дали си част от еврозоната или не. "
Цветелина Пенкова развенча част от страховете и митовете, свързани с идното участие на България в еврозоната: " Риск от сериозна инфлация няма. Най-високата инфлация при влизане в еврозоната е била регистрирана в Италия – и тя е била под 1%. България постоянно бива сравняване с прибалтийските страни – те също при присъединението си към еврозоната имат приходи по-ниски от средноевропейските. Но тук би трябвало да създадем едно разграничаване по отношение на прибалтийските страни - Латвия не е била във валутен ръб, за разлика от Литва и Естония. Когато Латвия влиза в еврозоната, да - има сериозни шокове - в продължение на година стопанската система минава през съществени стопански флуктуации. България е във валутен ръб – това е доста сериозна, мощна и ясна гаранция, че сме предпазени от тези евентуални, спомагателни шокове. Вече над 20 години ние действително нямаме парична политика, тоест- тя е привнесена от еврозоната поради обстоятелството, че сме във валутен ръб. С влизането си в еврозоната, ние действително ще върнем паричната политика на България. "
Като контрааргумент на страховете, че ще се развихри далавера, евродепутатът сподели, че при импорт на артикули на българския пазар, като част от еврозоната, ще има по- сериозен надзор, защото цените ще бъдат доста по- ясно сравними и няма да има преизчисляване на валути, което също води до изкуствено завишаване на цените. „ Изкуственото завишаване на цените в България може да бъде предотвратено. Има разновидности - стоките да са в двете валути в границите на година, има механизми за надзор на институциите. Не бива да има боязън, че в случай че има правила, те не могат да се съблюдават, изключително когато пред нас има опция за сериозен стопански напредък ", разяснява Цветелина Пенкова.
За страховете, че външният дълг на България би се нараснал, в случай че станем част от еврозоната, евродепутатът сподели, че би трябвало да акцентираме като преимущество, че нашият външен дълг е три пъти по- невисок от междинното за Европейски Съюз, само че това няма нищо общо с участието в еврозоната. Отделно - България към този момент е част от общия европейския дълг, без да е част от еврозоната. Плановете за възобновяване и резистентност се финансират точно от този общ европейски дълг, споделен и разпределен сред всички страни членки на Европейски Съюз, без значение дали са част от еврозоната или не. Очаква се кредитният рейтинг на страната да бъде нараснал, което дава опция за по- положително финансиране на външен дълг, в случай че има нужда от това.
„ Трябва да действаме с повече самочувствие и убеденост. Не може България да продължава да се осланя на аргумента, че ще привличаме непознати вложения поради евтината работна ръка. Евтината работна ръка е синдром на ниска работливост. Трябва да се притеглят вложения поради заради експертността и висококвалифицираните фрагменти, поради стабилността на нашата финансова система, поради нововъведения и добавена стойност, която предлагаме като стопанската система ", разяснява Цветелина Пенкова.
Евродепутатът счита, че няма причина за терзание по отношение на критериите за влизане в еврозоната: " Не мисля, че има терзание в тази посока. Най-големите въпросителни остават към изискването във връзка с инфлацията и инфлационния напън. Намираме се в обстановка на невиждана рецесия, този инфлационен напън не е характерен единствено за България, а в противен случай – за целия Европейски Съюз и за цялата еврозона. Индикациите, които имаме от европейските институции, е че това се взима под внимание. Не чакам на техническа основа да има такива проблеми. Бюджетната дисциплинираност и дефицитът би трябвало също по този начин да се съблюдават. Това значително е задача и на българската страна. " Цветелина Пенкова съобщи пред БНР, че не трябва да се обвързват Шенген и еврозоната.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Цветелина Пенкова акцентира, че страната ни не е единственият образец на страна, която влиза в еврозоната, с приходи по-ниски от междинното ниво за Европейски Съюз. " За нас действително нищо няма да се промени. Нашият курс сега е закрепен към еврото. Ние внасяме всички отрицателни шокове, които идват от еврозоната, и за жал по-бавно нашите жители имат опция да се възползват от преимуществата и опциите, които еврото предлага, просто тъй като ние не сме на масата за взимане на решения. Еврозоната ни предлага опция за повишение на приходите и стандарта на живот в нашата страна – от нас зависи дали ще се възползваме ", изясни Цветелина Пенкова.
На конференцията " Бъдещето на Европа и еврозоната ", проведена от фондация Фридрих Еберт, евродепутатът доразви тезата си, че въпросът е дали желаеме да сме част от общността, която взима решения и може да се употребява от позитивите на участието си в нея. Тя даде образец с Ковид рецесията: " Европейската централна банка отпусна ликвидност от 3 млн. евро на страните от еврозоната, при отрицателна рента от -0.75 %, откакто цялата икономическа активност беше спряла за към шест месеца. В този миг, страни като България (извън еврозоната) трябваше да поддържат стабилността на стопанските системи и финансовите си системи само с бюджетни средства. Това е образец за много сериозна и бърза реакция и ясно разграничаване - дали си част от еврозоната или не. "
Цветелина Пенкова развенча част от страховете и митовете, свързани с идното участие на България в еврозоната: " Риск от сериозна инфлация няма. Най-високата инфлация при влизане в еврозоната е била регистрирана в Италия – и тя е била под 1%. България постоянно бива сравняване с прибалтийските страни – те също при присъединението си към еврозоната имат приходи по-ниски от средноевропейските. Но тук би трябвало да създадем едно разграничаване по отношение на прибалтийските страни - Латвия не е била във валутен ръб, за разлика от Литва и Естония. Когато Латвия влиза в еврозоната, да - има сериозни шокове - в продължение на година стопанската система минава през съществени стопански флуктуации. България е във валутен ръб – това е доста сериозна, мощна и ясна гаранция, че сме предпазени от тези евентуални, спомагателни шокове. Вече над 20 години ние действително нямаме парична политика, тоест- тя е привнесена от еврозоната поради обстоятелството, че сме във валутен ръб. С влизането си в еврозоната, ние действително ще върнем паричната политика на България. "
Като контрааргумент на страховете, че ще се развихри далавера, евродепутатът сподели, че при импорт на артикули на българския пазар, като част от еврозоната, ще има по- сериозен надзор, защото цените ще бъдат доста по- ясно сравними и няма да има преизчисляване на валути, което също води до изкуствено завишаване на цените. „ Изкуственото завишаване на цените в България може да бъде предотвратено. Има разновидности - стоките да са в двете валути в границите на година, има механизми за надзор на институциите. Не бива да има боязън, че в случай че има правила, те не могат да се съблюдават, изключително когато пред нас има опция за сериозен стопански напредък ", разяснява Цветелина Пенкова.
За страховете, че външният дълг на България би се нараснал, в случай че станем част от еврозоната, евродепутатът сподели, че би трябвало да акцентираме като преимущество, че нашият външен дълг е три пъти по- невисок от междинното за Европейски Съюз, само че това няма нищо общо с участието в еврозоната. Отделно - България към този момент е част от общия европейския дълг, без да е част от еврозоната. Плановете за възобновяване и резистентност се финансират точно от този общ европейски дълг, споделен и разпределен сред всички страни членки на Европейски Съюз, без значение дали са част от еврозоната или не. Очаква се кредитният рейтинг на страната да бъде нараснал, което дава опция за по- положително финансиране на външен дълг, в случай че има нужда от това.
„ Трябва да действаме с повече самочувствие и убеденост. Не може България да продължава да се осланя на аргумента, че ще привличаме непознати вложения поради евтината работна ръка. Евтината работна ръка е синдром на ниска работливост. Трябва да се притеглят вложения поради заради експертността и висококвалифицираните фрагменти, поради стабилността на нашата финансова система, поради нововъведения и добавена стойност, която предлагаме като стопанската система ", разяснява Цветелина Пенкова.
Евродепутатът счита, че няма причина за терзание по отношение на критериите за влизане в еврозоната: " Не мисля, че има терзание в тази посока. Най-големите въпросителни остават към изискването във връзка с инфлацията и инфлационния напън. Намираме се в обстановка на невиждана рецесия, този инфлационен напън не е характерен единствено за България, а в противен случай – за целия Европейски Съюз и за цялата еврозона. Индикациите, които имаме от европейските институции, е че това се взима под внимание. Не чакам на техническа основа да има такива проблеми. Бюджетната дисциплинираност и дефицитът би трябвало също по този начин да се съблюдават. Това значително е задача и на българската страна. " Цветелина Пенкова съобщи пред БНР, че не трябва да се обвързват Шенген и еврозоната.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ