Стимулират демотивирани българи с по-високи заплати
Повишаване на работните заплати да бъде на дневен ред през идващите години, както и регионализиране и индивидуализиране на политиките са най-важните ограничения, които би трябвало да се вземат, с цел да се реши казусът с демотивирани българи. Целта на ограниченията е да притегли демотивираните към пазара на труда. Това стана ясно по време на конференцията "Демотивираните българи - проблем или опция? "
Изследване при започване на ноември на Института за стопанска система и пазарни връзки демонстрира, че над 300 000 души в работоспособна възраст не работят, не учат и не си търсят работа посредством бюрата по труда. Те съставляват голям запас - 10% от работещите, само че не способстват за солидарните обществени системи. Тази група генерира беднотия и маргинализацията.
От конференцията стана ясно, че би трябвало да се създаде система от тласъци и наказания, за тези които отхвърлят да си търсят работа.
Много от демотивираните българи биха си потърсили интензивно работа, в случай че бъде обезпечена съответна поддръжка за грижа за фамилията.
Процентът на демотивираните дами с висше обучение на възраст сред 30-39 година е по-висок, за това стимулирането им да се върнат на работа би понижило доста броя на хората с висше обучение, които не работят и не си търсят работа. Това допуска облекчени условия за развъждане на деца. Затова ограниченията, които би трябвало да се вземат е да се обезпечи безвъзмезден и обезпечен достъп до детски градини, контролиране на болничните дни за родители на дребни деца, обществени услуги към подкрепяне в дома.
Ивайло Калфин - някогашен обществен министър, съобщи, че демотивираните са хора сред 18-54 г, които не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Той разгласи, че за него изненадващо в проучването е, че демонстрира резултат, който да се прегледа като главен извод - би трябвало да се смени парадигмата, с която се прави политика за демотивираните българи.
„ Тези 300 000 нямат интерес към политиките, които се вършат за тях ".
На база на проучването са извадени и характерностите им - 66% са със приблизително и висше обучение, при ромите е повишен процентът, като образованието е по- ниско. Повечето от тези 300 000 са младежи.
Изследване при започване на ноември на Института за стопанска система и пазарни връзки демонстрира, че над 300 000 души в работоспособна възраст не работят, не учат и не си търсят работа посредством бюрата по труда. Те съставляват голям запас - 10% от работещите, само че не способстват за солидарните обществени системи. Тази група генерира беднотия и маргинализацията.
От конференцията стана ясно, че би трябвало да се създаде система от тласъци и наказания, за тези които отхвърлят да си търсят работа.
Много от демотивираните българи биха си потърсили интензивно работа, в случай че бъде обезпечена съответна поддръжка за грижа за фамилията.
Процентът на демотивираните дами с висше обучение на възраст сред 30-39 година е по-висок, за това стимулирането им да се върнат на работа би понижило доста броя на хората с висше обучение, които не работят и не си търсят работа. Това допуска облекчени условия за развъждане на деца. Затова ограниченията, които би трябвало да се вземат е да се обезпечи безвъзмезден и обезпечен достъп до детски градини, контролиране на болничните дни за родители на дребни деца, обществени услуги към подкрепяне в дома.
Ивайло Калфин - някогашен обществен министър, съобщи, че демотивираните са хора сред 18-54 г, които не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Той разгласи, че за него изненадващо в проучването е, че демонстрира резултат, който да се прегледа като главен извод - би трябвало да се смени парадигмата, с която се прави политика за демотивираните българи.
„ Тези 300 000 нямат интерес към политиките, които се вършат за тях ".
На база на проучването са извадени и характерностите им - 66% са със приблизително и висше обучение, при ромите е повишен процентът, като образованието е по- ниско. Повечето от тези 300 000 са младежи.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ