Поведението на детето е показател за това какво се случва

Поведението на детето е индикатор за това какво се случва вкъщи. Внимателният преподавател може елементарно да разбере по кое време учениците му имат проблеми у дома единствено като огледа по какъв начин децата взаимодействат с него и между тях.

Има доста аргументи за промени в държанието на децата - от принуждение до гибел на член на фамилията. Психиката на детето не може да се оправи с компликациите и се появяват поведенчески неуспехи - някой, който е бил добър възпитаник, може да стане обидчив или да се скара с учителите, а някой, който, в противен случай, изразявал е мнение, става по-тих от водата, по-нисък от тревата.

Контекстът е значим във всичко. Въпреки това всяка смяна, изключително внезапната, е причина да се вгледате по-внимателно в детето. Ще ви разкажем на кои признаци да обърнете особено внимание.

1. Детето в никакъв случай не споделя „ благодаря “ или „ апелирам “

Липсата на съществени обноски и съчувствени жестове (контакт с очите, кимане с глава, усмивка) може да демонстрира, че възпитанието на детето не се приема задоволително съществено. Трябва също по този начин да се помни, че децата копират родителите си във всичко - евентуално никой в фамилията не счита, че е значимо да благодари на някого или да помоли за нещо - всевъзможни услуги се одобряват за даденост.

2. Възприема грешките като неуспехи

Ако детето се разстройва от всяка своя неточност и не я възприема като опция за развиване, това може да значи, че то пораства в атмосфера на позор, в която е наказвано за всяка неточност. С течение на времето това води до проблеми със самочувствието, синдром на самозванеца и доста други компликации. Такова дете има вяра, че е позволило неточност не тъй като този път не е схванало нещо, а тъй като нещо не е наред с него/нея - да вземем за пример, че е неуместно и така нататък

3. Лошо поведение

Отказът да се извършват инструкциите, обидите към учителя, експлоадирането на гнева и незачитането на престижа може да демонстрират, че на детето му липсва непоклатимост и поредност. По този метод то вика за помощ. Нормалното развиване на детето изисква баланс сред контрола от страна на възрастните и способността да се вземат независими решения, съобразени с възрастта. Ако салдото е накривен на едната или на другата страна - родители, които не се интересуват, или родители, които управляват всичко, детето стартира да демонстрира антисоциално държание.

4. Детето тормози други деца

Неудовлетворените потребности или неналичието на прочувствена поддръжка могат да доведат до мощен стрес и яд, които детето може да трансферира на децата към себе си. Без да се усеща чуто, оценено и подкрепено вкъщи, детето отива в учебно заведение сопнато, яростно и афектирано, което го кара да си прави жестоки смешки или даже да тормози други деца. Важно е да спрете това държание и да се справите с аргументите за него.

5. Детето скапва или краде учебни такъми

Независимо дали става дума за изобразяване по чиновете, чупене на учебна благосъстоятелност или кражба на гумичка от съученик, всичко това сочи към проблеми с границите и контрола на импулсите. Това, от своя страна, може да демонстрира две неща - или родителите на детето не са сметнали за нужно да му обяснят какво е непозната благосъстоятелност, или детето се пробва да се оправи със мощен прочувствен стрес.

6. Детето се пробва да манипулира учителите

Манипулирането и опитите за опълчване на хората са явен знак, че възпитанието на детето е занемарено и атмосферата вкъщи е нездравословна. Нежеланието да се признаят грешките, прехвърлянето на отговорността и незачитането на престижа на учителя са аргументи да се поговори със фамилията на детето, изключително в случай че то не е младеж, който претърпява хормонални промени и е податлив да оспорва обществените правила.

7. Детето непрекъснато се пробва да притегли внимание

Вероятно във всеки клас е имало такива деца - шегаджии и такива, които са се опитвали да завоюват благосклонностите на съучениците си благодарение на пари и други материални богатства. Обикновено такива деца се стремят към внимание, тъй като то им оказва помощ да затворят по някакъв метод тези прочувствени потребности от поддръжка и приемане, които са подценени у дома.

8. На детето му липсва мотивация

Много деца, които не получават прочувствена поддръжка или даже баналното „ справяш се отлично “, имат съществени проблеми с мотивацията в учебно заведение. Детето към момента не е във възрастта, в която може да се стимулира единствено - без този опит от страна на възрастните то ще продължи да изпитва компликации при постигането на задачите си.

9. Детето не се извинява

Според изследване, оповестено в списание Children's Journal, децата се учат на емпатия от родителите си или посредством обществено взаимоотношение. Способността да се поставиш на мястото на другия и да се извиниш, когато си афектиран, са доста значими умения за развиването на детето. Децата, които нямат подобен образец пред себе си, да вземем за пример родители, които в никакъв случай не се извиняват на децата си или един на различен, са лишени от опцията да развият тези умения, което значи, че в бъдеще мъчно ще построяват взаимоотношения.

10. Дете популяризира клюки за другите

Няма нищо неприятно в клюките сами по себе си, само че разпространението на клюки зад тила на съучениците демонстрира, че детето търси внимание и власт, които няма у дома. Това може да варира от неудовлетворени потребности до могъщ родител или даже цялостно прочувствено занемаряване. Като придобива власт в учебно заведение, детето като че ли понижава болката, която изпитва вкъщи.

11. Детето не усеща граници с възрастните

Това се отнася за възпитаници, които споделят прекалено много на учителите, отхвърлят да слушат или непрекъснато възразяват. Това може да демонстрира комплицирана контузия или нестабилна домашна среда. Също по този начин от време на време тези деца, лишени от родителска поддръжка, трансферират родителската фигура върху учителя.

Снимки: Freepik