Бедност и инфлация. Всички се борят с вятърни мелници преди изборите
Повечето партии дават обещание да се борят с бедността и инфлацията, само че това са вятърни мелници. Няма данни, които да удостоверяват, че това са същинските проблеми. Всички обаче приказват за тях, с цел да не ги обвинят, че са надалеч от хората.
Грижата за бедните и паниката от инфлацията е най-голямата машинация или може би илюзия в акцията преди изборите на 2 април. Очакванията за злополука са част от пропагандата на политиците, профсъюзите, президента и служебното държавно управление. Те трансферират тези упования върху гласоподавателите. По този метод пропагандаторите се показват като „ спасители на обществото “.
Но действителното състояние съвсем изцяло се разминава с тези послания. Политиката на държавното управление за задържане на цените няма да има триумф, само че вреди на търсенето на реалистични решения на проблемите на страната.
Избирателната акция стартира с превратни показа за протичащото се в стопанската система. Практически всички партии потеглят от неверната причина, че икономическите „ рецесии “ са най-важни при започване на 2023 година
„ Борбата “ с бедността
Бедността и неравенството се обрисуват като значими тематики. Партийната изразителност обаче няма нищо общо с действителността. Поне както тя е от Националния статистически институт. Последните знаци за бедността и общественото включване, които всеки може да ревизира, са за края на 2021 година Икономическият напредък през предходната година и намаляването на безработицата от 2020 година до момента по никакъв метод не допускат утежняване на положението на хората и семействата.
В същото време така наречен „ линия на бедността “ от 2016 до 2020 година е нараснала с 43,6%, а изчислена по паритет на покупателната дарба (т.е. преведени в нещо, което човек може да си купи за една и съща сума пари) – с 29%. Хората с приходи под тази " линия " имат право на помощ.
В края на предишния септември, 10 дни преди изборите на 2 октомври, този предел за актуалната година беше вдигнат с 22% (в съпоставяне с 2022 г). От началото на 2023 година " линията на бедността " е 504 лв. месечно. Такова „ залпово “ нарастване не е имало от следкризисната 2011 година, когато безработицата е над 10%. Положението за тази година ще стане известно, когато се отчетат същите знаци през 2024 година
Бедността в действителност е намаляла, а не се е нараснала.
Към днешна дата сигурно е известно, че макар повдигането на линията на бедността след 2016 година, макар политиката за ограничение на пандемията през 2020-2021 година и спада на икономическата интензивност през 2020 година, бедността в действителност е намаляла, а не се е нараснала, както настояват на практика всички участници в изборите.
За обособените групи от популацията относителният дял на бедните през 2021 година има следната динамичност след 2017 година
Бедността измежду малолетните (т.е. тези на възраст до 18 години) спада със 7,1%;При хората сред 18 и 64 години понижава с 10,5%;Положението се утежнява единствено при хората на възраст над 65 години, бедните при тях по този индикатор са с 8,1% повече;Общо за страната бедността спада с 8%.
Разбира се, следва да се вземе поради събитието, че 2021 година е рекордна (и близка до) по смъртност след 1918 година, като над 3/5 от умрелите са на възраст над 65 години. Намерили кончината си през 1918 година (година на война и болести) са с 3000 повече от умрелите през 2021 година
Най-бедни са семействата, които се състоят от една самотна жена.
Ако има смисъл някаква политика за подкрепяне на бедните и обществено включване, то тя би трябвало да регистрира и други условия. А точно, че най-бедни са семействата, които се състоят от една самотна жена – съвсем половината от тях са небогати. (Но и при тях има усъвършенстване от над 5 на 100 за интервала след 2017 г.)
Вероятно има смисъл да се регистрира и че семействата с двама възрастни с три или повече подвластни деца са в същото състояние, над 49% от тях са под националната линия на беднотия. Но подобрението в тази група за интервала е повече от 25%.
В тези групи най-силно са наранени ромите (вероятно към половината от бедните), българските турци и пенсионерите (приблизително към 30 на сто).
Поради характера на акцията и упованието на нови избори, никоя партия, колкото и да натъртва на „ битката с бедността “, не си разрешава да предложи диференциация на обществената политика и помощите по етнически или различен симптом. Сигурно е, че такова заричане ще отблъсне гласоподаватели.
Тази специфичност на акцията е причина за една друга нейна специфичност.
„ Борбата “ с инфлацията и надценките
Тъй като няма диференциация и устременост в обществените политики и помощи, икономическата част на акцията се насочва към „ борби “ с други вятърни мелници.
Това са цените и инфлацията.
Инфлацията е нереален и в последна сметка съвсем неясен икономически индикатор за множеството гласоподаватели. Някои претенденти я дефинират като „ галопираща “. Каквото и да имат поради, инфлацията понижава. И единствено извънредно глупави, съвсем невъзможни, политики могат да я засилят.
Цените наподобяват елементарно разбираеми за необятната аудитория. Всъщност не са.
Служебното държавно управление и профсъюзите схващат цените вулгарно марксистки - като разноски плюс „ надценка “. И като че ли не схващат механизма на търсене и предложение и считат, че могат да контролират „ надценката “ на медиатори и продавачи.
Оттук и „ битката “ на служебното държавно управление с търговците, апелите на профсъюзите за установяване на цените по отношение на индустриалните разноски и настояванията на някои политици и медии за въвеждането на „ тавани “ на цените.
Тези „ тавани “ са характерен образец за подправена стопанска система: мислиш, че правиш някои артикули и услуги налични, само че предизвикваш дефицити, спомагателни разноски, корупция, по-ниско качество и загуби.
Не е допустимо риба, която е купена през днешния ден, да бъде изядена през вчерашния ден.
Цените се дефинират от упованията, от бъдещето. Не е допустимо риба, която е купена през днешния ден, да бъде изядена през вчерашния ден. Хората допускат някакви идни условия и търсят метод да ги употребяват или предотвратят някакъв риск.
От икономическите разбори на се вижда, че през 2021 и 2022 година към 70% от растежа на стопанската система се дължи на придобиването на това, което е належащо за поддържане наличния индустриален потенциал. Иначе казано предприятия са създали нужното, с цел да могат да работят през 2023 година и по-късно.
Хората също се държат рационално. Работят повече.
От началото на 2021 до края на 2022 година младежите на възраст сред 15 и 29 години усилват заетостта си с 3,5%, хората в дейна възраст (15-64 години) усилват заетостта с 6,3%, демонстрират данните на. Общата претовареност е рекордно висока през есента на предходната година (72%), а безработицата е на исторически невиждано ниско ниво от 3,9%.
Аморалността на политиката
След есента на предходната година, по-точно след успокояването и спада на цените на енергийните запаси, инфлацията се трансформира от интернационален в политически и честен феномен. Тя е проблем, провокиран от държавните управления на 2021 и 2022 година
Бюджетните дефицити, обезщетения за цени на електричество, облекченията или анулацията на Данък добавена стойност върху необятен набор артикули (от памперси през хлебни произведения и горива до ресторанти) и нарастването на заплатите в бюджетната сфера (22% от работещите) и пенсиите имаха и към момента провокират две взаимно свързани последствия. Първо, не понижиха цените, само че разшириха „ надценките “. Второ, усилиха де факто административно парите в послание с 8-10% и провокираха най-малко половината от инфлацията.
На това от горната страна служебните и предизборни обещания (и очаквания) за още обезщетения, даването им без ориентиране към най-нуждаещите се, в композиция с въведено автоматизирано нарастване на минималната работна заплата, са сигнал, че хората ще имат повече от същите „ административни пари “.
Производител и търговец, който не регистрира тези развития, ще загуби.
За разлика от 2012-2014 година, когато също имаше „ битка “ с комерсиалните вериги, в този момент опитите за такава политика са по-непорядъчни.
Един от страничните ѝ резултати е, че въздейства върху икономическите послания в предизборната акция. Всеки претендент или партия, които оферират реалистични оценки и решение на вътрешните и интернационалните провокации, ще наподобяват „ надалеч от хората “ и „ проблемите на народа “.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Грижата за бедните и паниката от инфлацията е най-голямата машинация или може би илюзия в акцията преди изборите на 2 април. Очакванията за злополука са част от пропагандата на политиците, профсъюзите, президента и служебното държавно управление. Те трансферират тези упования върху гласоподавателите. По този метод пропагандаторите се показват като „ спасители на обществото “.
Но действителното състояние съвсем изцяло се разминава с тези послания. Политиката на държавното управление за задържане на цените няма да има триумф, само че вреди на търсенето на реалистични решения на проблемите на страната.
Избирателната акция стартира с превратни показа за протичащото се в стопанската система. Практически всички партии потеглят от неверната причина, че икономическите „ рецесии “ са най-важни при започване на 2023 година
„ Борбата “ с бедността
Бедността и неравенството се обрисуват като значими тематики. Партийната изразителност обаче няма нищо общо с действителността. Поне както тя е от Националния статистически институт. Последните знаци за бедността и общественото включване, които всеки може да ревизира, са за края на 2021 година Икономическият напредък през предходната година и намаляването на безработицата от 2020 година до момента по никакъв метод не допускат утежняване на положението на хората и семействата.
В същото време така наречен „ линия на бедността “ от 2016 до 2020 година е нараснала с 43,6%, а изчислена по паритет на покупателната дарба (т.е. преведени в нещо, което човек може да си купи за една и съща сума пари) – с 29%. Хората с приходи под тази " линия " имат право на помощ.
В края на предишния септември, 10 дни преди изборите на 2 октомври, този предел за актуалната година беше вдигнат с 22% (в съпоставяне с 2022 г). От началото на 2023 година " линията на бедността " е 504 лв. месечно. Такова „ залпово “ нарастване не е имало от следкризисната 2011 година, когато безработицата е над 10%. Положението за тази година ще стане известно, когато се отчетат същите знаци през 2024 година
Бедността в действителност е намаляла, а не се е нараснала.
Към днешна дата сигурно е известно, че макар повдигането на линията на бедността след 2016 година, макар политиката за ограничение на пандемията през 2020-2021 година и спада на икономическата интензивност през 2020 година, бедността в действителност е намаляла, а не се е нараснала, както настояват на практика всички участници в изборите.
За обособените групи от популацията относителният дял на бедните през 2021 година има следната динамичност след 2017 година
Бедността измежду малолетните (т.е. тези на възраст до 18 години) спада със 7,1%;При хората сред 18 и 64 години понижава с 10,5%;Положението се утежнява единствено при хората на възраст над 65 години, бедните при тях по този индикатор са с 8,1% повече;Общо за страната бедността спада с 8%.
Разбира се, следва да се вземе поради събитието, че 2021 година е рекордна (и близка до) по смъртност след 1918 година, като над 3/5 от умрелите са на възраст над 65 години. Намерили кончината си през 1918 година (година на война и болести) са с 3000 повече от умрелите през 2021 година
Най-бедни са семействата, които се състоят от една самотна жена.
Ако има смисъл някаква политика за подкрепяне на бедните и обществено включване, то тя би трябвало да регистрира и други условия. А точно, че най-бедни са семействата, които се състоят от една самотна жена – съвсем половината от тях са небогати. (Но и при тях има усъвършенстване от над 5 на 100 за интервала след 2017 г.)
Вероятно има смисъл да се регистрира и че семействата с двама възрастни с три или повече подвластни деца са в същото състояние, над 49% от тях са под националната линия на беднотия. Но подобрението в тази група за интервала е повече от 25%.
В тези групи най-силно са наранени ромите (вероятно към половината от бедните), българските турци и пенсионерите (приблизително към 30 на сто).
Поради характера на акцията и упованието на нови избори, никоя партия, колкото и да натъртва на „ битката с бедността “, не си разрешава да предложи диференциация на обществената политика и помощите по етнически или различен симптом. Сигурно е, че такова заричане ще отблъсне гласоподаватели.
Тази специфичност на акцията е причина за една друга нейна специфичност.
„ Борбата “ с инфлацията и надценките
Тъй като няма диференциация и устременост в обществените политики и помощи, икономическата част на акцията се насочва към „ борби “ с други вятърни мелници.
Това са цените и инфлацията.
Инфлацията е нереален и в последна сметка съвсем неясен икономически индикатор за множеството гласоподаватели. Някои претенденти я дефинират като „ галопираща “. Каквото и да имат поради, инфлацията понижава. И единствено извънредно глупави, съвсем невъзможни, политики могат да я засилят.
Цените наподобяват елементарно разбираеми за необятната аудитория. Всъщност не са.
Служебното държавно управление и профсъюзите схващат цените вулгарно марксистки - като разноски плюс „ надценка “. И като че ли не схващат механизма на търсене и предложение и считат, че могат да контролират „ надценката “ на медиатори и продавачи.
Оттук и „ битката “ на служебното държавно управление с търговците, апелите на профсъюзите за установяване на цените по отношение на индустриалните разноски и настояванията на някои политици и медии за въвеждането на „ тавани “ на цените.
Тези „ тавани “ са характерен образец за подправена стопанска система: мислиш, че правиш някои артикули и услуги налични, само че предизвикваш дефицити, спомагателни разноски, корупция, по-ниско качество и загуби.
Не е допустимо риба, която е купена през днешния ден, да бъде изядена през вчерашния ден.
Цените се дефинират от упованията, от бъдещето. Не е допустимо риба, която е купена през днешния ден, да бъде изядена през вчерашния ден. Хората допускат някакви идни условия и търсят метод да ги употребяват или предотвратят някакъв риск.
От икономическите разбори на се вижда, че през 2021 и 2022 година към 70% от растежа на стопанската система се дължи на придобиването на това, което е належащо за поддържане наличния индустриален потенциал. Иначе казано предприятия са създали нужното, с цел да могат да работят през 2023 година и по-късно.
Хората също се държат рационално. Работят повече.
От началото на 2021 до края на 2022 година младежите на възраст сред 15 и 29 години усилват заетостта си с 3,5%, хората в дейна възраст (15-64 години) усилват заетостта с 6,3%, демонстрират данните на. Общата претовареност е рекордно висока през есента на предходната година (72%), а безработицата е на исторически невиждано ниско ниво от 3,9%.
Аморалността на политиката
След есента на предходната година, по-точно след успокояването и спада на цените на енергийните запаси, инфлацията се трансформира от интернационален в политически и честен феномен. Тя е проблем, провокиран от държавните управления на 2021 и 2022 година
Бюджетните дефицити, обезщетения за цени на електричество, облекченията или анулацията на Данък добавена стойност върху необятен набор артикули (от памперси през хлебни произведения и горива до ресторанти) и нарастването на заплатите в бюджетната сфера (22% от работещите) и пенсиите имаха и към момента провокират две взаимно свързани последствия. Първо, не понижиха цените, само че разшириха „ надценките “. Второ, усилиха де факто административно парите в послание с 8-10% и провокираха най-малко половината от инфлацията.
На това от горната страна служебните и предизборни обещания (и очаквания) за още обезщетения, даването им без ориентиране към най-нуждаещите се, в композиция с въведено автоматизирано нарастване на минималната работна заплата, са сигнал, че хората ще имат повече от същите „ административни пари “.
Производител и търговец, който не регистрира тези развития, ще загуби.
За разлика от 2012-2014 година, когато също имаше „ битка “ с комерсиалните вериги, в този момент опитите за такава политика са по-непорядъчни.
Един от страничните ѝ резултати е, че въздейства върху икономическите послания в предизборната акция. Всеки претендент или партия, които оферират реалистични оценки и решение на вътрешните и интернационалните провокации, ще наподобяват „ надалеч от хората “ и „ проблемите на народа “.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ