Нервните клетки не се възстановяват: Наистина ли?
Повечето от вас евентуално са чували, че...
… нервните кафези или невроните не се регенерират. Всъщност този мит от дълго време е развенчан. Но по какъв начин се е образувал и по какъв начин в действителност нервните кафези в човешкото тяло се обновяват?
И каква е истината?
В края на 19-ти век нобеловият лауреат, хистологът Сантяго Рамон и Кахал дълго време формулира непоклатима доктрина: " След довеждане докрай на развиването, източниците на напредък и регенерация на аксоните и дендритите (процеси, които предават и получават импулси от един неврон към различен –б.ред.) окончателно пресъхна " При възрастен нервните пътища са нещо закрепено, приключено и непроменливо. Всичко може да почине, нищо не може да се прероди. Науката на бъдещето би трябвало да промени, в случай че е допустимо, това строго разпореждане. ", оповестява ТАСС.
Нервните кафези в действителност не се разделят сами. Затова е признато да се споделя, че не са възобновени. Въпреки това, човек има развой на формиране на нови нервни кафези и въвеждането им в невронната мрежа - неврогенеза.
През 60-те и 90-те години на предишния век изследванията демонстрират, че при пробни животни неврогенезата протича през цялата зрелост. До края на 20 век раждането на нови неврони също е доказано в човешкия мозък. Това потвърди, че:
при хората поражда генезисът на нервните клетки;
човешкият мозък (или най-малко елементи от него) резервира капацитета за самообновяване през целия живот. Въпреки това, при стареещите хора има понижаване на невропластичността, т.е. най-общо казано, способността на мозъка да се трансформира. Поради това в преклонна възраст може да се следи увреждане на паметта и когнитивно увреждане.
Учените са записали, че невроните се генерират основно в зъбчатия гирус на хипокампуса (участва във образуването на страсти, пространствената памет, нужна за навигация, прехода на краткосрочната памет към дълготрайната памет), както и в субвентрикуларната зона на страничните вентрикули. В момента има известия за откриването на процеса на възобновяване на клетките в други елементи на мозъка. Но към този момент те нямат задоволително доказателствена база.
Неврогенезата е значима основа за гъвкавостта на мозъка, която от своя страна е от огромно значение за човешката памет и когнитивните функционалности. Процесът на появяването на нови кафези протича на няколко стадия. Без да навлизаме в детайлности, стволовите кафези първо се разделят: едната в последна сметка се трансформира в неврон, който заема място в мозъка. Вторият остава стъбълце, което след това оказва помощ за продължение на процеса на регенерация на клетките.
Смъртта на нервните кафези в човешкото тяло също е естествен физиологичен развой. Разрушаването им може да се случи както в процеса на стареене, по този начин и заради разнообразни болести, пострадвания или външни фактори (стрес, алкохол, съгласно някои източници даже хранене).
Но регенерацията на невроните евентуално може да бъде подтиквана - да вземем за пример в по този начин наречената обогатена среда (комфортни условия на живот, съществуване на храна, физическа, интелектуална и обществена активност) или благодарение на физически действия. Въпреки че последното също е подозрително.
В умозаключение:
Към днешна дата има още доста за проучване на човешкия мозък. Включително и самия развой на неврогенеза. Въпросът за възобновяване на невроните обаче може да се смята за завършен.
… нервните кафези или невроните не се регенерират. Всъщност този мит от дълго време е развенчан. Но по какъв начин се е образувал и по какъв начин в действителност нервните кафези в човешкото тяло се обновяват?
И каква е истината?
В края на 19-ти век нобеловият лауреат, хистологът Сантяго Рамон и Кахал дълго време формулира непоклатима доктрина: " След довеждане докрай на развиването, източниците на напредък и регенерация на аксоните и дендритите (процеси, които предават и получават импулси от един неврон към различен –б.ред.) окончателно пресъхна " При възрастен нервните пътища са нещо закрепено, приключено и непроменливо. Всичко може да почине, нищо не може да се прероди. Науката на бъдещето би трябвало да промени, в случай че е допустимо, това строго разпореждане. ", оповестява ТАСС.
Нервните кафези в действителност не се разделят сами. Затова е признато да се споделя, че не са възобновени. Въпреки това, човек има развой на формиране на нови нервни кафези и въвеждането им в невронната мрежа - неврогенеза.
През 60-те и 90-те години на предишния век изследванията демонстрират, че при пробни животни неврогенезата протича през цялата зрелост. До края на 20 век раждането на нови неврони също е доказано в човешкия мозък. Това потвърди, че:
при хората поражда генезисът на нервните клетки;
човешкият мозък (или най-малко елементи от него) резервира капацитета за самообновяване през целия живот. Въпреки това, при стареещите хора има понижаване на невропластичността, т.е. най-общо казано, способността на мозъка да се трансформира. Поради това в преклонна възраст може да се следи увреждане на паметта и когнитивно увреждане.
Учените са записали, че невроните се генерират основно в зъбчатия гирус на хипокампуса (участва във образуването на страсти, пространствената памет, нужна за навигация, прехода на краткосрочната памет към дълготрайната памет), както и в субвентрикуларната зона на страничните вентрикули. В момента има известия за откриването на процеса на възобновяване на клетките в други елементи на мозъка. Но към този момент те нямат задоволително доказателствена база.
Неврогенезата е значима основа за гъвкавостта на мозъка, която от своя страна е от огромно значение за човешката памет и когнитивните функционалности. Процесът на появяването на нови кафези протича на няколко стадия. Без да навлизаме в детайлности, стволовите кафези първо се разделят: едната в последна сметка се трансформира в неврон, който заема място в мозъка. Вторият остава стъбълце, което след това оказва помощ за продължение на процеса на регенерация на клетките.
Смъртта на нервните кафези в човешкото тяло също е естествен физиологичен развой. Разрушаването им може да се случи както в процеса на стареене, по този начин и заради разнообразни болести, пострадвания или външни фактори (стрес, алкохол, съгласно някои източници даже хранене).
Но регенерацията на невроните евентуално може да бъде подтиквана - да вземем за пример в по този начин наречената обогатена среда (комфортни условия на живот, съществуване на храна, физическа, интелектуална и обществена активност) или благодарение на физически действия. Въпреки че последното също е подозрително.
В умозаключение:
Към днешна дата има още доста за проучване на човешкия мозък. Включително и самия развой на неврогенеза. Въпросът за възобновяване на невроните обаче може да се смята за завършен.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ