Отчаяна жена изля мъката си в мрежата: Имам нужда да съм сред хора, да съм пълноценна
Повечето от приятелите и околните й не я разбирали.
Член на група във Facebook, избрал да излее тъгата си анонимно написа, че от доста време си търси работа и че има има потребност да е измежду хора. Жената, която споделя обявата си анонимно, прецизира, че има отлично приключена магистратура с административна устременост. Има и опит в администрацията повече от 10 години. Но след второто майчинство, непрестанно удря на камък.
Жената споделя още, че търси такава работа, която да е с гъвкави смени, за да има опция да е до децата си. Тя ги отглежда сама и няма " жокери - баби ". " Когато бях на 20 години работех и съботите и неделите, и по всички празници. Но в този момент просто е друго, децата имат потребност от мен. ", написа тя.
Миналата седмица е ходила на интервю за работно място на 4 часа. Работодателите били впечатлени от дамата - от опита й, оценките в дипломата й... само че й се обадила позната (случайно се оказва, че работи там като хигиенист), която й споделила, че за позицията са взели жена със приблизително обучение, приключила с тройка. " Направо ми се доплака ", откровена е дамата.
" Всичко ли стана " човек на някого "? Има ли късмет за хората, които желаят да работят, които даже и да не знаят нещо, ще се научат, ще се стараят... ", пита тя и добавя:
" Не пиша за косвено да апелирам за работа. Не съм от София (в групата съм, тъй като сте страхотни), тъй че не това ми е концепцията.
Вероятно има доста други като мен, които в някакъв миг стартират да губят вяра, да се усещат несигурни в знанията, качествата си.... а не би трябвало да е по този начин.
Нужно ли е да работиш нещо, което ненавиждаш още, когато си започвала? Всяка заран да отиваш на работното си място и всички сетива да крещят в теб " недей, това не е твоето ", а в същото време, това, което ти е на сърце, да бъде по този начин надалеч.... Благодаря, че отделихте време да прочетете този пост. "
Снимката е илюстративна.
Член на група във Facebook, избрал да излее тъгата си анонимно написа, че от доста време си търси работа и че има има потребност да е измежду хора. Жената, която споделя обявата си анонимно, прецизира, че има отлично приключена магистратура с административна устременост. Има и опит в администрацията повече от 10 години. Но след второто майчинство, непрестанно удря на камък.
Жената споделя още, че търси такава работа, която да е с гъвкави смени, за да има опция да е до децата си. Тя ги отглежда сама и няма " жокери - баби ". " Когато бях на 20 години работех и съботите и неделите, и по всички празници. Но в този момент просто е друго, децата имат потребност от мен. ", написа тя.
Миналата седмица е ходила на интервю за работно място на 4 часа. Работодателите били впечатлени от дамата - от опита й, оценките в дипломата й... само че й се обадила позната (случайно се оказва, че работи там като хигиенист), която й споделила, че за позицията са взели жена със приблизително обучение, приключила с тройка. " Направо ми се доплака ", откровена е дамата.
" Всичко ли стана " човек на някого "? Има ли късмет за хората, които желаят да работят, които даже и да не знаят нещо, ще се научат, ще се стараят... ", пита тя и добавя:
" Не пиша за косвено да апелирам за работа. Не съм от София (в групата съм, тъй като сте страхотни), тъй че не това ми е концепцията.
Вероятно има доста други като мен, които в някакъв миг стартират да губят вяра, да се усещат несигурни в знанията, качествата си.... а не би трябвало да е по този начин.
Нужно ли е да работиш нещо, което ненавиждаш още, когато си започвала? Всяка заран да отиваш на работното си място и всички сетива да крещят в теб " недей, това не е твоето ", а в същото време, това, което ти е на сърце, да бъде по този начин надалеч.... Благодаря, че отделихте време да прочетете този пост. "
Снимката е илюстративна.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ