Повечето от планираните в Европа заявки за улавяне и съхранение

Повечето от плануваните в Европа поръчки за хващане и предпазване на въглероден диоксид (CCS) са прекомерно скъпи, с цел да работят на комерсиална основа и не са подготвени да бъдат пуснати в употреба. В ново проучване Института за енергийна стопанска система и финансов разбор (IEEFA) разкрива обширните механически, търговски и законодателни провокации, пред които са изправени европейските страни, когато залагат на CCS, с цел да понижат излъчванията и да доближат понижаване на излъчванията до сюжета за „ чиста нула “ (Net Zero). Като се има поради, че CCS са механически недоразвити и проблемите, които тормозят оперативните планове, отчетът предизвестява, че към този момент ставащите непостижимо високи разноски за тази технология евентуално ще останат високи, а в близко бъдеще може и да се усилят. Още по тематиката Топлоелектрическа централа 2 апр 2024 27 фев 2024 6 яну 2024 От IEEFA пресмятат, че общата цена на плануваните планове за CCS в Европа ще бъде 520 милиарда евро. В същото време финансовите тласъци под формата на понижени заплащания на системата за търговия с излъчвания могат да покрият към три четвърти от разноските по даден план, а останалата част ще би трябвало да се поеме от държавните управления. Това може да значи, че данъкоплатците ще би трябвало да поемат до 140 милиарда евро. „ Ако се разчита на CCS като климатично решение значи, че европейските държавни управления ще би трябвало да вкарат извънредно високи дотации, с цел да поддържат технология, която има история на неуспех “, сподели Андрю Рийд, енергиен финансов анализатор на IEEFA и създател на отчета. „ Както демонстрира дребният брой оперативни планове, CCS евентуално няма да работи по този начин, както се смяташе, а осъществяването им ще отнеме повече време от предстоящото. “ Малко под 200 са плануваните планове в Европа за CCS и те обгръщат доста браншове с интензивни излъчвания. Повече от 90% от излъчванията от тези уреди се чакат от браншове, където технологията е в първообраз или в демонстрационна фаза. Въпреки това, препоръчаните периоди на европейските планове за CCS са прекомерно оптимистични. Около 90 ще би трябвало да работят до 2030 година в Европейския съюз и Обединеното кралство, с цел да се реализиран задачите за хващане на въглерод. В момента има три настоящи плана за CCS в Европейския съюз и нито един в Обединеното кралство, се споделя още в отчета на IEEFA. „ Удвояването на цели, които не са реалистични рискува да се окаже прекомерно късно за понижаване на излъчванията посредством различни ограничения, когато се осъзнае, че приносът на CCS към „ чистата нула “ евентуално ще се провали. Политиците би трябвало да стартират незабавно да работят за въвеждането на по-практични решения “, споделя Рийд. Докладът също по този начин акцентира провокациите при определянето на търговски модели, стандарти и законодателство по плановете за CCS с цялостен цикъл, при които се улавя въглероден диоксид от разнообразни индустриални обекти и по-късно той се транспортира до пристанище или водопровод, с цел да бъдат инжектиран и съхраняван под повърхността. „ Съществува риск размерите на хващане на въглерод да не са плануваните за клъстери, разчитащи на разнообразни места за хващане с разнообразни равнища на надеждност “, споделя Рийд. „ По-малките размери ще повлияят на стопанската система и комерсиалната жизненост на транспортните и складови оператори. “, добавя той. В различен отчет по тематиката на IEEFA, разглеждащ другите браншове също се разясняват високите разноски и проблемите с плановете за CCS.