Нуждаем ли се от 8 часа сън?
Повечето от нас имат вяра, че се нуждаем от 8 часа сън на денонощие, но това може да е единствено до достигането на избрана възраст. Екип откриватели от университетите в Кеймбридж, Англия, и Фудан, Китай - представени от Дойче веле - са открили, че 7 часа сън дневно евентуално е идеално за хората на междинна възраст и при възрастните като цяло.
Според проучването, оповестено в списание Nature Aging, седемчасовият сън е най-благоприятен за положителните познавателни качества и за психическото здраве.
Изследователите са проучили данни от близо 500 хиляди души на възраст сред 38 и 73 година Те са разкрили, че както незадоволителният, по този начин и несъразмерният сън имат връзка с утежняването на когнитивните резултати и душевното здраве.
Участниците в проучването са дали данни за своя режим на сън и са дали отговор на въпроси за благосъстоянието и психическото си здраве. Те са изпълнили и редица задания, измерващи тяхната скорост на обработка на данни, образното внимание, паметта и уменията за решение на проблеми. Тези, които са спали непробудно седем часа, са се справили по-добре с всичките задания.
94% от участниците са били с бял цвят на кожата, затова не е несъмнено, че резултатите са годни и за цветнокожите или за хората от други етнически групи или културни общности. Най-добри резултати са посочили хора с несъществени съмнения в своя режим на спане за дълги интервали от време, придържащи се към въпросните " златни " седем часа. Казано по различен метод: незадоволителните 4 часа сън преди значима среща не могат да бъдат " обезщетени " на идната нощ даже с 10 часа сън.
" Добрият сън е значим на всички стадии от живота, само че това важи изключително с напредването на възрастта " - твърди Барбара Сахакян, учител в университета в Кеймбридж и съавтор на проучването. Учените считат, че неналичието на сън евентуално попречва процеса на пречистването на мозъка от отрови. Те настояват още, че нарушаването на бавно-вълновия или на дълбокия сън може би утежнява и познавателните качества.
Когато дълбокият сън е нарушен, това се отразява на консолидацията на паметта и може да докара до струпване на амилоид. Амилоидът е протеин, който, в случай че не действа добре, може да аргументи отлагания в мозъчните съдове, характерни при някои от формите на деменция.
Недостатъчният или прекомерно дългият сън могат да са рисков фактор за утежняване на когнитивните качества при преклонна възраст.
Данните демонстрират още, че продължителността на съня може да е обвързвана с разликите в структурата на мозъчни области като хипокампуса, считан за център на паметта и образованието, и префронталния кортекс, отговарящ за съзнателните придвижвания. Рискът от развиване на Алцхаймер и деменция - заболяванията на остарялата възраст, свързани с нарушавания на познавателни функции - има отношение към продължителността на съня. Затова откривателите считат, че бъдещите проучвания в тази област ще са доста значими.
Според проучването, оповестено в списание Nature Aging, седемчасовият сън е най-благоприятен за положителните познавателни качества и за психическото здраве.
Изследователите са проучили данни от близо 500 хиляди души на възраст сред 38 и 73 година Те са разкрили, че както незадоволителният, по този начин и несъразмерният сън имат връзка с утежняването на когнитивните резултати и душевното здраве.
Участниците в проучването са дали данни за своя режим на сън и са дали отговор на въпроси за благосъстоянието и психическото си здраве. Те са изпълнили и редица задания, измерващи тяхната скорост на обработка на данни, образното внимание, паметта и уменията за решение на проблеми. Тези, които са спали непробудно седем часа, са се справили по-добре с всичките задания.
94% от участниците са били с бял цвят на кожата, затова не е несъмнено, че резултатите са годни и за цветнокожите или за хората от други етнически групи или културни общности. Най-добри резултати са посочили хора с несъществени съмнения в своя режим на спане за дълги интервали от време, придържащи се към въпросните " златни " седем часа. Казано по различен метод: незадоволителните 4 часа сън преди значима среща не могат да бъдат " обезщетени " на идната нощ даже с 10 часа сън.
" Добрият сън е значим на всички стадии от живота, само че това важи изключително с напредването на възрастта " - твърди Барбара Сахакян, учител в университета в Кеймбридж и съавтор на проучването. Учените считат, че неналичието на сън евентуално попречва процеса на пречистването на мозъка от отрови. Те настояват още, че нарушаването на бавно-вълновия или на дълбокия сън може би утежнява и познавателните качества.
Когато дълбокият сън е нарушен, това се отразява на консолидацията на паметта и може да докара до струпване на амилоид. Амилоидът е протеин, който, в случай че не действа добре, може да аргументи отлагания в мозъчните съдове, характерни при някои от формите на деменция.
Недостатъчният или прекомерно дългият сън могат да са рисков фактор за утежняване на когнитивните качества при преклонна възраст.
Данните демонстрират още, че продължителността на съня може да е обвързвана с разликите в структурата на мозъчни области като хипокампуса, считан за център на паметта и образованието, и префронталния кортекс, отговарящ за съзнателните придвижвания. Рискът от развиване на Алцхаймер и деменция - заболяванията на остарялата възраст, свързани с нарушавания на познавателни функции - има отношение към продължителността на съня. Затова откривателите считат, че бъдещите проучвания в тази област ще са доста значими.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ