Повечето от избирателите (около 60%), които са използвали хартиена бюлетина

Повечето от гласоподавателите (около 60%), които са употребявали хартиена бюлетина на последните избори през октомври т.г., са подкрепили ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Това е тройката обединения, прочули се напоследък като „ хартиената коалиция “, тъй като поддържат връщането на бюлетините в приложимост наедно с машините. Това излиза наяве от изследване на Института за развиване на обществената среда, отдадено на изборната интензивност на вота.
Гласуване с хартия имаше в 2515 секции в страната (които не включват преносимите изборни кутии и корабната секция). В изборните им описи са били включени общо 325 291 гласоподаватели, а още 19 647 са били дописани под линия.
Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. изборната интензивност е била 50.7% (броят на гласоподавателите по отношение на включените в списъците). От подадените с хартиени бюлетини гласове, недействителни са 5 906 или 3.4%.
Най-много от тези гласоподаватели – 29.22%, са дали своят вот за ГЕРБ-СДС. Следват Движение за права и свободи с 16.88% и Българска социалистическа партия с 14.04%. След това идват Политическа партия с 13.85%, „ Възраждане “ с 6.43%, Демократична България с 3.44% и БВ с 3.19%.
Очевидно е, че тази класификация е по-различна от актуалната в Народното събрание, при която политическите сили по величина са, както следва: ГЕРБ-СДС, Политическа партия, Движение за права и свободи, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ.
В съпоставяне с извършените през ноември 2021 година избори, гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%. Спрямо изборите от юли 2021 година интензивността в намаляла с 3.3%.
Машинно гласоподаване на територията на страната се организира в 9369 секции, като в 1105 от тях имаше по две устройства. В описите в тези секции беше включен и главният дял от гласоподавателите в страната – общо 6 232 861 души.
Под линия в изборния ден комисиите са дописали още 62 464 имащи право на глас. В тези секции вота си са дали общо 2 229 736 души, което се равнява на изборна интензивност от 35.4%. Тя е същата като интензивността в тези секции на извършените през предходната година парламентарни избори. А разпределението на гласовете сред обединенията е идентично с крайните изборни резултати.

АНАЛИЗЪТ
Някои политически сили настояват, че главната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на гласоподавателите да гласоподават поради терзания от машинния избор. Именно с този мотив на първо четене в Народното събрание с гласовете на ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи беше признато връщането на “смесеното ” гласоподаване.
Същевременно близо година и половина след изборите от юли 2021 година (за които бе въведено единствено машинно гласоподаване в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително проучване на аргументите, довели до спада в изборната интензивност.
Нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не работи за дълбочинен разбор на факторите за намалялата с 11% изборна интензивност спрямо изборите от април 2021 година
Още повече, че в случай че терзанието от машините е единствената причина за понижената изборна интензивност, то няма логичност тя да продължава да спада в три следващи избора, в които не е променяна технологията на гласоподаване. В последна сметка, в случай че хората са дали своят вот сполучливо с машините най-малко един път, то всеки идващ път подаването на техния избор би трябвало да става по-лесно. Следователно явно има и други аргументи за отлива на гласоподаватели.
Част от тях евентуално са свързани с умората на жителите от непрекъснатите избори; от неспособността на политическите групи да реализират компромис и да образуват стабилно управление; от пандемичната конюнктура, в която се организираха някои от изборите; от акциите на Министерство на вътрешните работи против купения и следен вот; и други
В тази връзка, в случай че при започване на идната година се организират следващи избори за парламент – само че с опцията за гласоподаване „ на хартия ” или „ машинно ” – ще бъде изключително значимо да се наблюдава дали изборната интензивност ще остане все по този начин ниска.
В допълнение, продължава да стои въпросът с това до каква степен са настоящи изборните описи. На изборите през октомври в тях бяха включени съвсем 6.7 млн. души, а данните от преброяването на Национален статистически институт за 2021 година (публикувани в седмицата след изборния ден) демонстрират, че популацията на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души.
Така при липса на правилна информация за общия брой на гласоподавателите, става все по-трудно да се приказва за изборната интензивност без известни спекулации.
Не на последно място, вместо да влагат съмнение в технологията на гласоподаване, партиите можеха да работят и за огромна и детайлна осведомителна акция за „ унищожаване на страховете ” измежду техните гласоподаватели и образованието им.
На последните избори още веднъж не станахме очевидци на такава, а ще се върнем към „ смесеното ” гласоподаване в огромните секции. То ще затрудни и забави работата на секционните изборни комисии и ще върне грешките в протоколите, сходни на тези от Евроизбори 2019, когато в 1 139 от 3 000 секции не бяха регистрирани правилно преференциалните гласове на гласоподавателите.